За мен

Тук ще си пускам мойте си нещица които успее да роди мозъка ми Надявам се потенциалните читатели после да не ме замерят с виртуални чиний и домати
Лов ю! <3

Чудех се дали да си пусна journal entry-тата и в края на крайщата реших да ги пусна в един или повече поста:

Пет Юни 26, 2009 10:46 pm
Някога случвало ли ви се е да се замислите за нещата които рядко забелязвате?За тревата, не тази за пушене, а просто за зелените растения които тъпчем всеки ден.За небето, оцветено в прекрасният син цвят на лятото.Изобщо замисляме ли се какво имаме?Замисляме ли се защо то е такова каквото е?И винаги искаме нещо повече, ненаситно, без да се огледаме какво имаме и да го оценим. Някои, далеч по умен и проницателен от мен е казал че човек оценява нещо чак когато го загуби. И за съжаление е така. Мислим за изчезналите животни чак след като изчезнат, мислим за природата чак след като сме я убили. Мислим за хората които обичаме чак когато ги загубим... Или поне такава винаги е била тенденцията. Ами ако не искам да е така?Ами ако искам аз да забелязвам всичко това – синьото небе, зелената трева, всяка животинка около мен, всеки човек когото ценя? Ако искам да ги оценя преди да ги загубя?!Скоро или може би вече не чак толкова – за мен времето напоследък е доста разтеглено понятие – се случи нещо вълшебно в живота ми. И общо взето от тогава, от момента на това вълшебство се чудя как така преди не съм забелязвала толкова ежедневни неща и съм била с толкова ограничен кръгозор. Но също така знам че без това вълшебство нещата няма да са същите. Небето няма да е толкова синьо, тревата няма да е толкова зелена, вятъра няма да е толкова приятен и куп неща няма да имат същото значение като сега, като по време на това вълшебство. Песните, цветята, всичко ще изгуби своята специфика ако магията се развали.Не искам да се разваля. Не искам да стеснявам кръгозора си и да виждам отново само сивото ежедневие.Искам магията да продължи вечно...Магията любов...

Писах това на вилата.
Нещо ми беше сдухано такова едно една вечер и слушах една песен After the rain. И общо взето от нея написах тези неща...
Няма повод, няма скрит смисъл. Просто си оплътнявах времето слушайки песента.
Прекалено е кратко и не заслужава собствена тема:

Пон Юли 27, 2009 3:18 pm
Писах това на вилата.
Нещо ми беше сдухано такова едно една вечер и слушах една песен After the rain. И общо взето от нея написах тези неща...
Няма повод, няма скрит смисъл. Просто си оплътнявах времето слушайки песента.
Прекалено е кратко и не заслужава собствена тема:

Горчиво сладки спомени...
Само това беше останало от тях и любовта им.
Сега и двамата скитат безцелно, бездомни, безутешни...
Дъжд и вятър. Сняг и студ.
Какво остава след дъжда? Какво остава след леденият му дубликат?
Не трябва ли те да събуждат света за нов живот?
Няма чудо което да събуди миналото, да го направи настояще... Да събуди миналите страсти, думи и мечти.
След дъжда появява се дъга, окрасила небето със седемцветният си ореол... Но тя изчезва, и след нея остава само сивотата на света...
Нищо не може да върне дъгата освен нов дъжд от небесни сълзи. Нищо друго не може да роди нещо така прекрасно...
Горчиво сладки спомени за любовта
Отлетяла далеч далеч след пъстрата дъга...

Авг 03, 2009 7:35 pm
Направих си собствен блог.
Това НЕ означава че ще спра да пиша тук или в общия ни блог, Сис.
Блога ми е просто идея, която не знам дали въобще ще се осъществи понеже идея си нямам какво правя.
Линк: http://vesi4ka-myplace.blogspot.com/

Сря Авг 19, 2009 4:02 pm
Нещо-като-journal-entry
Пам парарам-пам-пам... Така и така само аз май съм тук, отново, реших да драсна няколко безмислени реда.
До преди малко бях навън.
И сега се прибрах и се чудя как хората могат да се променят толкова много за почти отрицателно време. Бях около два часа с две момичета, с които бяхме до съвсем не толкова отдавна доста близки приятелки. Така де, прекарали сме години заедно в една компания, правили сме какво ли не на практика. И за тези два часа аз не успях да се почувствам изобщо както трябва с тях. Не знам защо. Може би защото те говореха предимно за неща, които мен не че не ме засягаха, но някак си не се чувствах правилно и на мястото си. Не знам как да го обясня.
Може би просто съм параноична, знам ли...
Вес

Пет Авг 21, 2009 7:54 pm
Идея!
Имам идея /вчера в 1 нощеска ми дойде идеята/ за разказ или РП, искам да ви питам кое е по-добре, каквото и да кажете аз ще разработя разказ на 100%, въпроса ми е дали искате и РП с такъв сюжет.

Става дума за няколко приятели, които искат да са завинаги заедно. Момчета, момичета няма значение с какво ще играем Всичко се приема.
Та... те искат да са приятели завинаги. И откриват нещо като ритуал за това в някаква антична книга или пък в книга от библиотеката която взимат да четат за приятелството примерно /идеята ми не е изцяло разработена, така че приемам и поправки/ и правят този ритуал.
Но има уловка в това с която те не мислят че ще се сблъскат. Примамката е в това, че от момента в които се скарат и разделят, ще им се случват лоши неща, дори смърт докато не се съберат отново.
Минава време, и всички забравят за ритуала. Порастват един вид. Докато един ден не се скарват брутално и не се пръсват. Всички са огорчени и ядосани до безкрайност и не искат да виждат останалите.
И ритуала се задейства.
Ако мислите че идеята е яка за РП, може да пишем. Пускам пробно идеята тук за да видя какво мислите по въпроса.

Авг 27, 2009 1:58 pm
Върнах се от вилата. Този път не беше толкова плодотворно, но за сметка на това имам още една две бегли и идеи за разкази. Ама така е като вдъхновението се появява около полоунощ. Weird, да.
Какво да кажа за престоя ми там... ами беше забавно общо взето. Имаше забавни моменти, имаше скучни моменти, много разговори с баба и дядо, бой с възглавници с братовчед ми... и малко семейна драма ест.
Нищо че накрая с баба ми спорихме какво да облека
Както и да е, като цяло обожавам да ходя там. Въпреки че разполагам само с телефона си и никаква друга техника. Много спокойно място е, зелено и прохладно - определено по-прохладно от София
И така, поздрав с Brit & Alex - Let it go
Липсвахте ми! Надявам се сега вече като съм си тук да пишем пак. Не че си въобразявам че без мен света спира да се върти ама...
Както и да е започвам да говоря глупости така че по-добре да натискам Сенд и да ви оставя намира
Вес

Чет Авг 27, 2009 10:15 pm
Мисля че малко по малко тази тема се превръща в място където да пускам мислите си.
Едва тази вечер си давам сметка колко много роул плей сме започнали и как кой знае колко и дали изобщо ще завършим някои от тях. Идеите са страхотни, героите също. Но някак си с времето губят интерес хората които пишем към това. И просто зарязваме темите поне за известно време.
Искренно се надявам някъои ден да ги завършим!

Вес

Пет Авг 28, 2009 3:55 pm
Току що приключих с четенето на един разказ в новото списание "Обекти;".
Разказа се казва "Въпрос на вяра" и е от автора Майк Резник. Началото на самият разказ беше в миналият брой, първи за списанието. И сега в този брой беше сложена и втората част.
Накратко, става дума за един робот - Джаксън и свещенника който го притежава - преподобният Морис и за това как робота, наглед просто робот които прави това което му се каже, вниква бавно във вярата. Разказа завършва един вид със смъртта му не от чия да е ръка, а от тези, които преподобният е учил на смирение и толерантност.
В един момент се зачудих как един робот можа да повярва в Бог, да вникне в тези неща, в самата вяра. И това усещане се запази до самият край на разказа.
И изведнъж установих че робота беше по-човек от всички останали хора /използвам думите на Сис от чата ни само преди броени минути/.
Разказа си струва да се прочете, наистина ако имате възможност го вижте. Защото аз го започнах като на шега, след всичко което бях чела от първи брой, за да бъде първото нещо което дочетох като хората във вторият.
А и като цяло самото списание си заслужава. На издателство "Мит прес". За съжаление за момента тиража е доста малък, но се надявам скоро да се популяризира.

Вес

Сря Сеп 02, 2009 12:06 am
Какво са мечтите?
Ето, вече колко време пиша с Анн по скайп. Да, леко съм се отчаяла. Всъщност "леко" е много лека дума. Всъщност тази вечер с пълна сила ме връхлетя негативизма за бъдещето. Глупаво, знам. Още повече точно сега, точно днес... изключително глупаво!
Анн, мила, ти направи всичко възможно за да ми помогнеш, положи геройски усилия които сигурно доста малко хора биха положили Благодаря ти. Някак си имах нужда точно от теб, от нещата които ми каза
Ти си страшно добър човек, заслужаваш вашите да вярват в теб и да те подкрепят!
За момента този пост звучи изключително негативно, но вече съм добре, недейте да се притеснявате, не съм била и чак толкова зле де
Дълга история, даже не знам защо реших да сложа пост, освен за да благодаря на Анн
Освен това благодарности заслужава и Вели, както и Георги заедно с още едно честитене :*
Вес

Loveless on Сря Сеп 02, 2009 12:19 am
Мила, Вес,

Не знам колко хора биха ти казали нещата, които ти казах, но знам със сигурност, че ти заслужаваш някой да ти ги каже и да проумееш, че живота понякога не е толкова строг и лош, стига да гледаш от към светлата му страна. Няма нищо лошо без добро и нищо добро без лошо - ФАКТ, но всичко зависи от нас, дали ще намираме лошо в доброто или добро в лошото. Ти как мислиш?

Благодаря ти, че ме изслуша и ми позволи да ти покажа моето виждане. Благодаря ти, че ми се довери, благодаря ти че ми повярва. Силно се надявам да съм ти повлияла и помогнала. Струва си да бъдеш силна, имаш потенциала да станеш звезда, да си значима не само за нас, а и за много други хора. Покажи се на света!

Yours, Ann

Сря Сеп 02, 2009 12:27 am
Анн,
Обикновенно, а напоследък още повече виждам позитивната и хубавата страна на нещата, виждам малките и хубави неща които правят живота хубав
Но тази вечер, преди малко, се чувствах по различен начин, и ти ми помогна много да махна негативизма и да възкреся доудавените си амбиции
А това беше адски ценно за мен!
Вес

Loveless on Сря Сеп 02, 2009 12:45 am
It's so hard to stay strong in this wild world. But don't worry - everything will be alright and you will never be alone. I and Sis will be always be next to you... Don't forget! And honey, please remember the first time when you write something that you like, the first time that someone told you that something yours is great, the first time when you realize that you feel some different feeling... and of course 'Trust the voice within'

Yours, Ann

Final countdown

И така, ето го и последното предсрартово броене. Сигурно гледате странно Не ви обвинявам.
Всъщност броенето е за две неща, за 11ти, премиерата на новият сезон на Supernatural и за училището съответно на 15ти
Да си кажа честно, за пръв път не искам училището да започва. Това лято, без да си давам каквото и да е време, за каквато и да е равносметка и изобщо без да се замислям, беше най-хубавото ми лято до сега. Вярно, в програмата не присъстваха почивки на море или в чужбина, но беше наситено с нови запознанства със страхотни хора, с които се надявам искренно да останем приятели, както и с приятни изживявания
Но няма как, есента идва, с нея и училището Може би до някаква степен се радвам. 11 клас, ще видя хора които цяло лято не съм виждала, да, едва ли ще е зле Даже съм убедена, че няма да е Въпреки това лятото, топлинката, хората от тези три месеца ще ми липсват. Още повече както се очертава да съм различна смяна от повечето...
Но къде ми е оптимизма! Все още съществуват уикендите (и слава Богу! )
Колкото до Supernatural, повечето от вас сигурно знаят за тази моя малка мания. Може би това е единственият сериал, който ще изгледам докрая. Просто актьорите са страхотни, самата история е оригинална и увлекателна, поддържа вниманието до самият край, а какво повече мога да искам
И така, нека предстартовото броене започне, както за ПГТК и новата учебна година, така и за Supernatural
With all my love,
Вес!

Въздишки или как Вес за пореден път оплеска нещата...

Да, пак оплесках всичко... Изключително зле съм.
Напоследък се чувствам така сякаш не мога да балансирам нещата И това ме убива просто. Напоследък програмата ми е толкова натоварена че обърквам нещата, опитвам се да съчетавам всичко, вижданията с Георги, вижданията с най-добрите ми приятели, задълженията вкъщи и накрая оплесквам всичко! ;(
Вчера Стефи танцуваше в центъра, а аз не успях да отида понеже бях объркала дните и датите. А сега не знам кога ще се видя с Георги, понеже ми се очертават ангажименти, да оставим настрана че в петък няма да мога да отида на рожденният ден на Алекс, защото наще не дават...
Мисля че се побърквам, не мога да се оправя със всичко просто... ;(

И така, дойде и заветният ден - новият епизод на "Свръхестествено" вече е факт
Гледах го още сутринта към 9-10 мисля, но едва сега седнах да напиша този пост
По мое мнение това беше един адски трогателен епизод наситен с много, много обрати. Видяхме и Луцифер, самият дявол в човешка кожа.
Но всичко по реда си.
Първо, началото на самият епизод беше доста добро. Ac/Dc в комбинация с добре подбрани сцени от миналите сезони проследяваше ситуацията до това което е сега.
Сега малко и за героите и актьорите.
Втрещи ме един момент с Боби и Сам. Направо седях и се чудех какво става тук и каква е тази драстична промяна в отношението на Боби към момчетата и в частност към Сам. Добре де, предизвика Апокалипсиса ама... все пак. Тук имаше и една много страхотна реплика.
Появи се отново и небезизвестната ни Мег. Може би я помните - първи и втори сезон, с къса, руса коса, преследваше много момчетата и баща им... Е, същата, пак е тук и е готова да раздава от демоничната си злоба. Само където вече не е руса.
Сигурно си спомняте от финала на четвърти сезон Кастиел. Аз го бях отписала, да си кажа честно и искренно се зарадвах когато се появи и Kick-на out Закарая, който между другото много ми лази по нервите откакто се появи още а в този епизод ми стана още по-черен. Но наистина, радвам се че Кас е добре, въпреки че нещо не знам как точно оцеля.
Така... сега за момчетата.
Първо за Дийн. Дийн изглеждаше адски състарен накрая на епизода, това е момента който ми направи най-голямо впечатление от целият епизод всъщност. Беше разочарован и тъжен и уморен... Просто не приличаше на себе си. Това беше много силен момент, много силен разговор, който показваше новото положение в отношенията на Сам и Дийн.
В това отношение изненадах се много и от факта че намесиха и Михаил! Това изобщо не го бях очаквала. Но явно Крипке си има своите козове скрити в ръкава
Колкото до Сам, той е в изключително кофти ситуация... разкъсва се между това че е предизвикал Апокалипсиса, че вината че е причината света да е пред края си е негова. От друга страна брат му и Боби са адски разочаровани от него, и не могат да му се доверяват както преди.
Самият дявол, или по-скоро приемника му, изобщо не изглеждат злобни или зли. Още повече че когато видите защо избира да приеме чистото зло в себе си. Вярно, че Дявола го манипулира, но няма как да обвиняваме Ник за това което направи.
Изобщо епизода оставя много въпроси които ще се разрешават тепърва

Събота! Най-после е събота!
Имам една купчина филми за гледане които ме чакат
И после трябва да ходя за учебници... и чанта!
Харесах си страхотна чанта, момичета, ще ви я снимам като си я взема! <3
With all my love,
Ves

Sometimes... - 03.10.2009

Lately i catch myself thinkig about stuff.
It is mostly about my life, how is it going and what am i going to do after i finish my school education...
I thought i had made a descision...
Well, it appears i haven't.
Actually I feel kinda lost. Not all the time, but some of it.
I know there are almost 2 years till I finish school but i think i should make the descision as early as I can in order to start studying for my final exams and everything else.
There is something else, still.
I find it hard sometimes to take my descisions. Which is actually not a good thing.
And I want to read so many books, and study everithing I need for school, but I just can't find the determination to do properly the second one and the time for the first one.



With all my love,
Ves

15.11.2009. - четвъртък

Някой да ми каже кой садистичен гадняр е измислил да сме на даскало от 11 до 5... нали се сещате кога точно уча, докато спя сигурно...
Както и да е, навън е кучещки студ и на мен ми се иска само да се върна обратно в леглото но... няма начин. Трябва да се ходи на час на класа, на цифрова схемотехника, на литература и на ЗБУТ...
Еми това е от мен... малко протест срещу студа