Ловци на вампири!

Little Fanpire on Вто Апр 07, 2009 1:59 pm
Усещам как още от сега съм лудо влюбена в този Роул Плей!!!

Така това са моите герои. Не съм играла до сега с момчета, така че ще видим какво ще направя.

Име: Томас Роджърс
Възраст: 23
Наричат го: Том или Томас. Зависи кой използва името му.
Външен вид: Строен мъж е. Той е най-възрастният от героите ми ако 23 е да си на възраст. Русолява коса и сини пронизващи очи. Има невероятен ум. Косата му е до раменете и е почти нереално права. Има нормално телосложение, може би малко по-мускулест от колкото някои би предполагал че крие под ризите които обикновенно носи.
Характер: Томас е твърдоглава личност. Реши ли нещо той го изпълнява. Независимо за какво става въпрос. Той е човек на когото можеш да довериш живота си без да те е страх че няма да намериш подкрепа някога. Една отрицателна негова черта е че пуши малко повече от нормалното. Лено се ядосва на моменти. Има навика да скрива в себе си много злоба и яд които в един момент избухват без предупреждение. Но това не важи и за хубавите чуства. Може да се каже че е влюбчив и търси към кого да насочи любовта която иска да подари. Изключително всеотдаен е за приятелите си. Не умее да губи.
Зодия: Водолей
Обича: Да чете и да снима. Острова предлага доста възможности за това негово хоби поради прекрасните си гледки.
История: Томас е израснал в Ню Йорк в семейство на адвокати. Като дете е бил тих и срамежлив, на моменти избухлив. Противно на очакванията на родителите си да продължи семейния бизнес той зарязва правото и завършва полицейската академия в Ню Йорк. Мести се на острова след смъртта на приятелката му Шейн за която останалите твърдят че е загинала в нещастен случаи. Е, Томас е напълно убеден че не е така. Следите го довеждат до Еос и по-специално до град Евър – красиво но малко зловещо място. Той живее в едно от така да се каже елитните предградия на града в малка и уютна къща с огромна библиотека и специално помежещение за фотографските му занимания. Има домашен любимец куче на име Чей което много обича.
Снимка:


Име: Синтия Лебърн
Възраст: 19
Наричат я: Син, Синти
Външен вид: Тъмно кестява права коса с цветни – червени и руси кичури, на места неравно подстригана но тя обича тази прическа. Сиво-сини топли очи. Стройна и висока 1,60 с плътни устни и хубаво лице. Тя е най-младата в екипа. Завършила е езиково училище на острова. Тя е с корени от тук. Присъединява се към екипа заради убийството на семейството и малко след сформирането на екипа. Живее със по-малката си сестра в малък апартамент в центъра на град Евър.
Характер: Мило момиче е. Не крие мислите си от другите: ако има да каже на някого нещо му го казва право в очите без да увърта. Това не рядко и печели доста врагове преди да се захване с писане. Малко дръзка, доста смела – почти до безрасъдство понякога. Когато нещата опрат до действия тя без колебание взима решение. Е, това дали е правилно си е отделен въпрос...
Зодия: Телец
Обича: Сестра си, цветята, писането. Неоспоримо е че има талант за последното.
История: Синтия те израстнала на този остров и по-специфично в този град. Познава го като петте си пръста и може да се ориентира безпогрешно. Живота и е хубав – училище, семейство, приятели – преди убийството. След това Синтия и по-чудо оцелялата и сестра – Кейси - заживяват сами в малък апартамент в центъра на града след като продават къщата на родителите си заради преследващите ги спомени. Синтия започва работа във един от вестниците в града и се справя доста добре със задачите си. Сестра и учи в училище за изкуства близо до апартамента им. Двете момичета са в пълен синхрон за всичко което улеснява доста и без това усложненият им живот.
Друго: Синтия е алергична към котки. За нещастие сестра и иска точно такова животно вкъщи. След доста спорове Синтия се примирява и взима едно малко пухкаво коте в апартамента и се примирява със постоянното кихане.
Снимка:


Име: Бенджамин Съмърс
Години: 21
Наричат го: Бенджи
Външен вид: Бенджамин е висок 1.70. Със средно дълга почти черна коса и кафяви очи и стройно тяло. Има хубава усмивка и непокорна коса. Каквото и да прави той тя все застава по някакъв откачен начин.
Обича да носи леко размъкнати дрехи – суитчъри, широки панталони комбинирани обикновенно с кецове.
Характер: Сам е веселяк. Той е човек на изкуството – свири на китара. Написал е доста неща, за нещастие никое от тях не е станало известно въпреки уникалната си композиция и оригиналната идея заложена в него.
История: Никои не знае какво се е случило в миналото му за да дойде на 'този прокълнат остров' както го нарича понякога. Той не е разказвал на никого причината да стане ловец. Казва просто 'Понеже реших че е правилно; нямах какво друго да правя с живота си'. Но докато го казва по-наблюдателните виждат в очите му много тъга.
Заможен е въпреки че не го показва.
В момента живее в голям апартамент в една от по-високите сгради в град Евър с панорамен изглед към целия град. Прозорците са със изглед на изток което му позволява да наблюдава всяка сутрин изгрева на слънцето. Не рядко е осъмвал така с китара в ръка или с нотен лист и захапал молива с дугата ръка в непокорната си коса.
Има богата колекция CD-та – най-вече класика и балади. Черпи идеи за вдъхновението си от тях.

Fay on Вто Апр 07, 2009 3:06 pm
Име:Девън Уайли
Прякор:Дев
Години:двадесет и една
Дата на раждане:11 ноември
Зодия:Скорпион
Характер:Тя е въздух,тя е огън,тя е вода,тя е земя...Характерът и е огнен,мислите и витаят из пространството,думите и се леят като река,а духът и е непоклатим..Тя е всички крайности-тя е дразнеща,тя е кучка,тя е спокойна,тя е разбрана.Притежава остър като браснач ум,въображение с размерите на Тихият океан и език,който не зачита ранг и положение.Обича екстремните спортове,обича да чувства пулсът на всякъде по тялото си,обича да чува предупредителният глас,който крещи в главата и обича свободата!Обича да доказва това,което може.Харесва и да бъде права,не обича да бъде подценявана.Музиката е важна част от живота и както и всякакъв вид танци.Едно не може-да пее.
Външен вид:Не много висока,достига 1.65 сантиметра,но определено не ги минава...Има стегнато тяло-резултат на всички неща,с които се е занимавала.Типична женска фигура-тялото и е,като излято по пример.С тънка талия и добре оформени задни части и стегнати крака.На коремът и си личат добре оформени плочки,които върпеки това не могат да се сравняват с тези на момчетата,личат си само ако е с много описана блуза или потник...(или без дрехи...)Цветът на кожата и е трудно обясним...Изглежда светъл,почти млечен,но въпреки всичко има някакъв златист оттенък,който се увеличава след стоенето на слънце...Очите и -с необичайно сиво-син цвят,на моменти могат да изглеждат дори светло лилави-причната,малки разноцветни точици,които преливат в най-различни цветове,като сиво-сребристият преобладава.Това,което най-се забелязва в очите и,обаче са дългите катранени мигли,които изглеждат изкуствени.С малко чипо носле и розови устни с извивки,дори и Барби би и завидяла,не само за външният вид,а и за живота,който води.Черешката на сладоледът,обаче е косата и...Макар с естествен златист цвят,Девън я боядисва в сребристо-русо.Косата и е права и...не много къса,подстригна на френска черта.А.когато обединим всички нейни външни "качества" няма как да не отблележим красотата и :}
История & Something else:Девън е родена в семейство на богат бизнесмен,за който дори животът му е сделка.Жени се за майката на Дев,която среща в бар-като кабаретна танцьорка,за да направи на пук на собствените си родители,които го принуждават да си намери момиче,което да му подхожда на положението.След три години фашлив брак се ражда Девън,малкото чаровно бебе,остава без майка на две години и не я помни.Казват,че причината за смъртта и била самоубийство,но медийното пространство тръби друго.Девън така и не разбира какво наистина се е случило с майка и.Така Дев остава в семейство,на което не му пука за нея и е оставена да расте на произволът на съдбата...Разбира се,баща и не я лишава от парични средства,за да прави каквото пожелае,но никога не я е зачитал като дъщеря,по-скоро като...задължение.На 15 години,Девън вече е забъркана с местната "банда",която върши какви ли не неща,най-сериозно,от което е убийството на 20 годишна жена,на което Девън става свидетелка на 17 годишна възраст.Изнася се от градът си,отивайки да учи в Пенсилвания.
Дев е човек,който не е свикнал да се съобразява с каквото и да било,за това и има "лек" проблем с доверяването.Никога не разказва за случилото се на 8 май...Опитва се да разбере какво се е случило с майка и,но без особен успех,поне за сега...Точно за това започва работа като щатски полицай в Пенсилвания.Изпратена на остров Еос,заради няколко нейни нарушения,но като служител на реда,който се справя добре с работата си,не е осъдена-а провиненията и-порицание на съда,каране с 200 километра в час,глоби за неправилно паркиране,побой над колега,бой на работно място и други дребни неща..
Страстта си към танците и музиката,наследява от майка си,която както споменах е била кабаретна танцьорка.От баща си наследява острият като бръснач ум и дар-словото.Може да се каже,че и от двамата е наследила нещо хубаво...
Неколко кратно е скачала с бънджи,това и се е превърнало в нещо като хоби.Опитва екстремно каране на ски,боди рафтинг,вмукане в лед,парашутизъм,скайсърфинг като единственото нещо,което не е опитвала,а и няма особено желание,е сноурафтинг и едва ли ще опита...
Вземала е уроци по балет,хип-хоп,класически танци и латионо-американски танци,като най-и се отдава хип-хопът,като че ли просто и е в кръвта.
Носи очила,когато се налага...
Превозното средство,с което отива на първият си ден на работа и побеждава Томас и Евън
Превозното и средство,което тя обожава.[/i]

Fay on Вто Апр 07, 2009 4:06 pm

Начало:

*Еос е богиня на зората в древногръцката митология. Според митичните вярвания, всяка сутрин на колесница Еос носи светлината от океана и възвестява появата на брат си Хелиос. Дъщеря на титана Хиперион и на Тея. Съответства на римската Аврора

Ако очаквате принцове и принцеси,крале и кралици,замъци и прислуга,то по-добре извърнете глава...Свърши се времето на славните битки и героите посрещани и изпращани с почести.Свърши и времето,което,когато попиташ дете,какво иска да стане,когато порасне голямо ще отвърне"Принц" или съответно "Принцеса".Героите сега не са зачитани,имената им не се издълбават в скали и остават в историята...
Едно обаче е сигурно.Магия ще има,ще има непознати същества,всяващи стар и ужас.Ще има хора,които ще рискуват всичко с неясна цел защо го правят.За това,мили дечица,скъпи читателю,искрено съжаляваме ако сме ви разочаровали,но такова е времето,такова е мястото.Без принцове и принцеси...
Освен разбира се...
Модерните принцове и принцеси,хората на нашето време.Тези,които имат всикчо и знаят как да го получат.Точно за такива хора говоря,хората от остров Еос*.
Остров,на повече от милиарди години,знаещ и познаващ тайните на миналото и на хората живели в него.Може би място на славни битки и герои,кой знае?!Познаваше и новите хора,които го обитаваха,хора неподозиращи какво се случва...
Легендата е ,че името му е дадено от вождът,който е населявал островът,заедно с племето си е дал името му в чест на богинята Еос и нейните последователи...Но легендите са стари и вече никой не вярва в тях,за това няма смисъл да бъдат разказани,поне не сега.
Някой ще каже...Остров като остров,какво толкова?!Какво има да се разказва за него?!Сърповидната му форма е точно толкова нормална,колкото нормално е това,че Италия е във формата на ботуш...За това няма смисъл да обсъждаме външният му вид.Остров,като остров,както казах,ще прощавате за повторението,с вода около себе си...С морски животни,с рифове и скали.Със синьо небе,пълно с птици.Общо взето нищо различно...Наистина имаше някои необичайни неща около него,но това го правеше още по-привлекателен за посетители,които се тълпяха,но не само заради тях...
Островът притежаваше нечуван до сега нощен живот,който всеки искаше да усети.Имаше множество барове и кабарета,с нечувани до сега забавления,а и неща които всички знаеха,а повечето бяха опитвали...

***

Сградата на полицията бе разположена почти централно в градът.Нямаше табела,но всеки знаеше какво представлява тази сграда.Прозорците бяха изработени от обикновени стъкла,но решетките,които се спускаха,като че ли това бе началото от затвора бяха от масивна стомана.Мазилката,макар и стара не бе никак излющена,а сивият цвят изглеждаше точно така,както когато беше боядисана.Вратата бе голяма и тежка,като по обикновените магазинчета,които едно малко дете не би могло да си я отвори само.
Когато влезеш пред входната врата,те лъхаше аромат на желязо,но никой не разбра защо.Пред погледът ти се разкриваше голямо кръгло помещение,с обло бюро,на което стояха две жени и приемаха обаждания.Всички офиси бяха затворени,а щорите на големите стъкла-спуснати.Като че ли вътре се извършваше нещо тайно,в което ние,обикновените хора не бяхме посветени...Върху всяка от вратичките беше поставена бяла табелка с името на човекът или хората,които работеха вътре,а с дребни букви огранизацията към която принадлежаха.Имаше и едно отворено помещение с много столове и маси,от там се виждаше и кухнята,където уморените полицаи можеха да похапнат след дълга смяна.Помещението бе обширно,а в единият ъгъл имаше стар джубокс,който не се знаеше дали работи все още.Най-интересна от всички,обаче бе една стая в ъгълът на сградата,която винаги бе заключена.На нея нямаше табелка,но ясно можеше да се разбере,че там стават неща,които никой не трябваше да разбира.Достъп до там имаха едва осем-девет служителя...
Днес обаче тази врата бе леко открехната,а вътре стояха четирима полицаи плюс началникът им.
Стаята изглеждаше приветлива,прозорците,които макар да имаха тежки пердета,светеха като фенери.Помещението бе голямо и имаше четири големи дървени бюра с по два въртящи стола.На всяко бюро имаше по два компютъра...По стените имаше окачение медали както и снимки на бивши полицаи.В едната част на стаята имаше няколко зелени растения,които плачеха да бъдат поляти.Имаше голям рафт пълен с всякакви видове книги,включително и досиета.Всички чекмеджета бяха запълнени с множество книжа,повечето от които забравени.Полицаите държаха служебните си оръжия на една страна,върху малка пластмасова масичка.Всички стояха в очакване на новата новина и започваще да им доскучава,а на самият началник,да му омръзва.И четиримата мъже изглеждаха отегчени...Бяха повикани по спещност,включително и Бенджамин,който си бе взел заслужена почивка,но...Началникът поглеждаше часовникът си от време на време,след което поглеждаше нервно вратата.Кого чакаха?!Чуха се стъпки...Някой приближаваше.

Little Fanpire on Вто Апр 07, 2009 9:33 pm
-Шефе, защо ни извикахте тук? - попита млад мъж с русолява коса.
Мъжа на чело на кръглата маса поклати глава точно когато една жена влезе.
-Всичките ви срещи са отменени за днес, не се притеснявайте - каза леко шашнато тя оглеждайки мъжете седящи с началника.
-Добре, Хелън. Благодаря ти - каза уморено той. После изчака докато тя затвори вратата хубаво и тогава се обърна към мъжете срещу себе си.
Те бяха млади. Доста млади дори. Той въздъхна. Нямаше друг избор.
-Така... - каза той - На първо място ще ви помоля да не ме мислите за луд след всичко което ми предстои да ви кажа сега. Искам да ме разберете. Вече съм стар и не мога да се справям така както... някога.
Мъжете се спогледаха. Те се бяха виждали само от време на време по време на съвместни дежурства и изобщо не се познаваха. Но всички се чудеха какво толкова е станало че шефа им - леденият, както го наричаха помежду си - да показва такива чуства пред тях.
Мъжът продължи бавно да говори след кратка пауза в която го връхлетяха спомени, спомени за едно славно минало изпълнено с неразказани и несподелени битки на живот и смърт...
-Събрах ви тук защото имам работа за вас. Сигурно се питате защо съм избрал вас. Ами просто защото сте.. най-добрите. Претърпяли сте лоши неща свързани с работата която ще ви възложа. Ще можете да вложите хъс в това, ще се чуствате длъжни да се справите - с тези думи той тропна с юмрък по масата и изгледа твърдо мъжете - Вие сте млади, знам. Чуствам се... виновен че отнемам по този начин бъдещето ви, живота ви може би... Кой знае дали след време съвестта ми няма да ме гризе за това което правя сега... Но вие трябва да знаете!
Той си наложи с мъка да седне обратно на мекият стол и да укроти гласа и нервите си. Той леко изкриви лице от болката причинена му от един от белезите нанесени отдавна.
-Слушайте внимателно. Някога бяхме петима. Бяхме млади, безразсъдни, не знаещи че с пътя които избираме може да се погубим. И с това си незнание ние загубихме скоро един от нас. Това ни направи внимателни. Искам и вие да сте внимателни. Защото този остров е опасен. Опасен е за всички, а най-вече за пазителите му. Наоколо бродят същества за които може би сте чували, а може и да не сте. Но от всички тях най-опасни са вампирите - мъжът потръпна произнасяйки името на безсмъртната раса.
Бенджамин Съмърс изкриви устни в усмивка. Той не вярваше в такива неща.
"Стареца се е побъркал" каза си той с огромно съжаление.
-Хич не си мислете че съм побъркан - усмихна им се бащински той - В перфектно психическо здраве съм. Остарях, момчета. Вие сте наследниците на мен и приятелите ми в битката с вампирите.
Настъпи мълчание в което никои не смееше да мръдне. Всеки от мъжете си мислеше истина ли е това, да не би Леденият да е луд, ама що за глупост?! Вампири ли?! Как ще ги убиват, как се оказаха в тази каша?!
Пръв се обади Томас. Беше успял да прецени че мъжа срещу него 100% не е луд.
-Да приемем че сте прав - каза той като постави ръцете си на масата допирайки пръстите им един в друг - Защо ние?
-Казах ви - каза шефа им - Понеже сте най-добрите. Понеже сте губили любими хора заради вампирите.
Стойката на Томас се изправи веднага а в ума му изникна гледката на апартамента му след убийството на Шейн... толкова много кръв, толкова хладнокръвно извършено... Той потрепера.
-Искате.да.кажете.че.Шейн... моята.Шейн.е.убита.от... вампири?! - попита той през зъби.
Мъжа кимна сериозно.
-Когато разберете как да различавате обикновенно убийство от това на вампир, сам ще стигнете до този извод, господин Роджърс.
Настъпи мълчание. Всеки се опитваше да осмисли казаното.
-А стига бе... Вампири... - прошепна почти на себе си Лукас Койл.
Алекс Евънс обаче не реагира толкова спокойно.
-Съжалявам че ти го казвам, шефе, но не си добре - с тези думи той взе якето си и излезе демонстративно от стаята.
Шефа им поклати глава.
-От днес аз се оттеглям от този... бизнес да го наречем. Ще ви напътствам. Ще намерите всичко тук - той махна с ръка из стаята - Всички документи, доказателства, обучаващи документи. Само че трябва да внимавате момчета. Не подозирате колко хитри са тези твари. Преди години убиха партньорите ми. И млъкнаха за дълго. Сега вълната от убийства отново започна. Това изобщо не е на добре. Внимавайте. И върнете онзи твърдоглав неверник в екипа! Той ви е нужен.
Томас кимна твърдо. Лесно щеше да домъкне отново тук Евънс. Даже и със сила ако се наложи като най-простото обяснение щеше да бъде: "Правя го по нареждане на Шефа".
-Хайде момчета, това е новият ви офис. - махна уморено мъжа - Пожелавам ви успех. Всичко което ви трябва е тук. Ако тръгнете на запад от участъка извън града ще намерите някои изоставени складове където ще можете да тренирате необезпокоявани.
Той тръгна към вратата когато се усети че е забравил нещо.
-А, да и още нещо. Тези дни ще пристигне още един член на екипа ви. Надявам се до тогава да сте успели да разберете всичко за да я въведете в работата. И отидете да домъкнете обратно Евънс! Това вече е заповед!
Томас излезе веднага след шефа си за да намери въпросния Евънс. Намери го лесно. Алекс пушеше близо до участъка седнал до колата си сред природата.
-Знаеш че трябва да се върнеш, нали? - попита го Томас затръшвайки вратата на сребристото си БМВ и отправяйки се към пушещия си колега.
-Стареца е луд - поклади глава Евън издишвайки дима самонадеяно.
-Аз съм Томас Роджърс между другото - каза шофьора на БМВ-то и подаде ръка на синеокият мъж срещу него.
-Алекс Евънс - каза синеочкото и подаде ръка на Томас.
-Е, Том...
-Томас - поправи го автоматично Роджърс - За теб все още съм Томас.
-Добре де... Томас, дай ми една конкретна причина да се върна - попита го Евън. Не му харесваше как този Томас се държи с него.
-Имам я. Ако не дойдеш просто... ще те завлека. С каквито усилия ми се наложи да ползвам - повдигна рамене уж приятелски Томас но в очите му се четеше решителност - Повярвай ми, за твое добро е да дойдеш с мен така, защото ако стареца е прав, то тогава ни предстои дъъълго колегиално съжителство. Защо да го започваме с кавги?
Евън го огледа от глава до пети. Не обичаше такива самонадеяни... Но хвърли недолушената си цигара.
-Добре. Ще дойда. Но все още мисля че стареца е луд.
-Всеки с убежденията си.
После той тръгна към сребристата спортна кола а Евън към огромното си черно Митсубиши.
Досега Томас не беше отделил и грам внимание на колата на Евънс.
-Бива си го - отбеляза той влизайки в своята кола.
Алекс се почусва леко поласкан от това че Томас хвали колата му. Само че Роджърс не беше приключил.
-Но се хващам на бас, че аз ще спечеля до града! - викна той предизвикателно на водача на Митсубишито и включи колата на скорост потегляйки възможно най-бързо.
Евън изръмжа неясни неща и натисна яростно педала за газта.
-Не си познал с кого се захващаш!