Just new thing

**S!scHy** Съб Окт 24, 2009 7:17 am

Той седеше и гледаше прозорецът.Слушаше тихото ромолене на дъжда,леките,премерени удари на клоните на близкият дъб и не казваше нищо.Не изглеждаше като да има намерение да каже и дума,но пък аз исках да знам.Той ми бе казал,че ще ми разкаже,а какво по-подходящо време за приказка,от дъждовното?!
Погледът му оставаше хладен и далечен,чудех се какво се върти из главата му,защото знаех,че определено ще се заинтригувам.Той бе невероятен разказвач,умееше да те накара да си представиш дори магията във всяка една история,за това и бях заинтересуван.Все пак това не бе коя да е история,а неговата...
Обърна се към мен и ме погледна.Като че ли виждаше през тялото ми,все едно не бях пред него.Знаех,че рано или късно ще започне,бурята го принуждаваше,напомняше му,а той не можеше да мълчи повече.
-Дъждът бе силен,изливаше се над градовете,опитвайки се да измие греха...Но разбира се аз не го знаех,не го разбирах,поне не и тогава.Светкавиците проблясваха в огнени мълнии,но звукът от падането им бе още по-страшен...

Вървях по тъмните,мокри улици,не виждах пътя,всъщност не виждах по-далеч от носа си.Но това не ме притесняваше.Не носех чадър или дъждобран,но итова не ме притесняваше.Исках да избягам,възможно по-далеч.Кавгите между майка ми и баща ми-това бе нещо,което не всеки може да понесе.За това и вървях...Без посока,само да бъде далеч.
Светкавица озари небето и изведнъж в уличката настана ден,можех да се закълна,че дори слънчевите лъчи мога да усетя.Но това бе само за миг...После всичко угасна и се върна по мястото си.Сивотата,която ме глождеше отвътре започваше да придобива по-тъмен вид,докато...
Поредната светкавица,рязряза небето като жива материя,като че ли от него потече кръв и дъжда се засили.Тогава я видях...За пръв път.
Глава 1

Бурята се виеше като змия около града.Дъжда попиваше в косите на Феарлей и правеше светло,почти сребристият им цвят по-тъмен.Капките се смесваха със сълзите в очите й,но тя не си правеше труда да ги прогони...Нямаше смисъл,така или иначе не я слушаха и се стичаха като река по лицето й.Бе облечена с памучна,черна рокля,с голи рамене и гръб,която бе станала почти прозрачна от държда,който караше плата да полепне по тялото.Стоеше сама,облегната на улична табела,с разпиляна от дъжда и вятъра коса,тресяща се от студ и сълзи.Дори не забеляза високата мъжка фигура,която вървеше с бързи крачки към нея.
Феарлей усещаше студ,само и единствено студ и гняв.Бе свила пръстите си в юмрук и цялото й тяло се тресеше неудържимо.Не усети чуждото присъствие,но пък нямаше как да не усети топлата,макар и морка наметка,на рамената си.Извърна се рязко,готова да се бори със зъби и нокти,но видя напълно непознат човек.
-Добре ли си?-гласът му бе нисък и предизвикателен.Звучеше почти отегчено,като че ли му е работа да спасява девойки в беда и това подразни Феарлей.
-Нямам нужда от помощта ви.-Фей свали наметката от рамената си и с трепереща ръка я подаде на мъжа пред себе си.
-Щом решаваш,че ще си говорим на Вие.Треперите,госпожице.Искам само да помогна.-Той продължаваше да стои пред нея,висок и мускулест с тайнствени ярко сини очи.
-Нямам нужда от помощ.Вървете си.-сълзите продължаваха да се стичат по пребледнелите й страни,когато той понечи да повдигне брадичката й.Точно това действие изглеждаше някак си тайнствено и интимно,още повече за двама непознати.
-Ела с мен.
Той я хвана за ръката и побягна напред.Нямаше как да не го последва,а и какво можеше да изгуби ?! Нищо...Един живот...и то какъв?
Двамата бягаха по мокрите улици,като че ли гонени от някого.Но нямаше никого след тях.Само дъжд и кални следи...
***

Двамата стигнаха до многоетажен блок,мъжа дърпна момичето отново за ръката и двамата се изкачиха по извитите стълби без да проронят и дума.По пътя,Феарлей се бе наметнала с якето,което мъжа й бе предложил,но продължаваше да трепери.
Синеочкото отвори масивната дървена врата,превъртайки ключа два пъти в ключалката и отвори вратаа широко.Посочи на Фей с ръка да влезе на вътре,след което я последва.Не заключи.
-Може ли да ми кажете поне името си ?! Щом се правите на мой спасител,трябва поне да знам как да се обърна към вас,за да ви благодаря.
Мъжа се усмихна,подаде ръка и каза:
-Джаспър Хейл,приятно ми е.
-Е,господин Хейл,изключително много ви благодаря,че ми помогнахте.-по лицето на момичето все още личаха следи от плач
-Първо,вероятно не съм много по-стар ,за да се обръщаш към мен с "господине" и второ,предполагам,че родителите ти са ти дали някакво име..
-Феарлей Монгомъри.-представи се Русокоската и понечи да се ръкува с мъжа пред нея,но пръстите й се бяха вкочанили.
-Ще ти донеса някакви сухи дрехи и после ще поговорим.
След около четири-пет минути Джаспър влезе в стаята,носейки широк мъжки панталон и бяла риза в едната ръка и вълнено одеяло в другата.
-Съжалявам,предполагам,че не са твой размер,но само това имам.Доста по-едър съм от теб...Ще запаля камината,докато се преоблечеш,ето ти и кърпа да подсушиш косата си.
Феарлей гледаше мъжа с изненада и възхищение.Никога до сега не се бяха отнасяли така с нея.Никога!Очите й се наляха със сълзи,тя извърна глава настрани и само кимна леко.Джаспър се направи ,че не е видял и отиде в другата стая,оставяйки момичето да се наплаче спокойно и да се преоблече.
***

Феарлей бе вързала косата си с малка,розова ластичка,която винаги носеше на ръката си.Дрехите определено не й бяха по мярка,нито на дължина,нито на ширина.Но се радваше,че не са нито мокри,нито ледени.Миришеха на прах за пране и някакъв омекотител с парфюм,доста приятна и завладяваща миризма.
Обиколи къщата,докато намери къде точно се намира Джаспър.Стаята с камината приличаше на нещо средно между библиотека и трапезария.Камината бе голяма и тухлена,но пък огънят,който гореше в нея изглеждаше изключително примамлви.Фей пристъпи плахо напред,като че ли иска да го изплаши,но Джаспър мигновенно извърна глава назад.Усмихна се чаровно,дори прекалено и каза:
-Казах ти ,че няма да са ти по мярка.
-Благодаря много...-каза Фей с въздишка-често ли...
Джаспър я прекъсна знаейки какво ще го пита момичето и побърза да отговори:
-Никак.Не ми е в стила да спасявам девойки в буря,още повече да им предлагам дрехите си.-той се усмихна чаровно,продължавайки да рови из пепелта
-Тогава защо помогна на мен ? -Фарлей стоеше зад гърба му,скръстила ръце пред гърдите си,които и без това прозираха през бялата,памучна риза
-Не знам...Изглеждаше ,че имаш нужда от помощ и компания почти колкото мен.-Джаспър стана и взе желязна табла,на която стояха две чаши-Направих горещ шоколад,заповядай.
Фей не знаеше дали да вярва,да се смее,да плаче или да побегне.Всичко изглеждаше прекалено странно ,за да е истина.Тя рядко се доверяваше на непознати,но никога не тръгваше след тях!
-Благодаря много.
-Е,ще ми разкажеш ли историята си,Феарлей?