Вдъхновение

Най-хубавата дума в българския език
(есе)

"С вдъхновението, духът не знае граници."
Патанджали

Няма по-красив и по-пъстър на думи език от нашият роден български! Има дума за всяка емоция, за всяко чувство и състояние. Взели малко от вълшебството на нашия език, бихме могли да убедим дори заклетия реалист, че Чудостта е жива, дишаща и обикаляща по света, за да раздава късчета облачно блаженство... Ех, отново ме обзе вдъхновение! Каква чудесна дума - "вдъхновение"!
Един ден, седейки вкъщи и размишлявайки, вероятно над най-обикновени неща от ежедневието ми, започнах да се замислям върху произхода на думите. Запитах се: "Как точно ли се получават?" И взех за пример "вдъхновение". Най-красивата и магическа дума в българския език: в-дъх-нов-е-ние! Всеки наш дъх съдържа частичка от нас.
Тълкованието на думата вдъхновение обикновено не може точно да обясни тази внезапна идея, която те озарява, този творчески акт, който следва от вдъхновението. То оказва пряко влияние върху душевността на човека, върху неговата мисъл. Това е като чувство или инстинкт, воден от интелекта и емоциите на човека да създава изобретение, творба. Като някакъв човешки импулс на много високо ниво. Толкова е вълшебно!
Вдъхновението е като дарба, която всеки човек притежава. При някой то е по-развито в сферата на литературата, при други вдъхновението идва като стимул за победа, в спорта например. То е като допълнителна доза душевност, която се влива в теб с пълна сила, и те прави много по-продуктивен. Обикновено вдъхновението се появява в следствие на някакви силни емоции и чувства, които са ви овладели. Може би се чувствате много тъжен, може би много щастлив. Тогава се разгаря този пламък - пламъкът на музата, да покажеш на останалите настроението си, чрез някаква твоя проява.
Лично на мен в момента ми е необходима голяма доза вдъхновение, за да напиша това есе. Не мога да опиша колко е трудно да разкажеш за дума, която сама по себе си е обяснение за едно състояние. Но пък и гледайки я, тълкувайки я по моя си начин, тя ме зарежда със сила и ми вдъхва безброй думи и изречения, които се разбъркват в главата ми, а аз ги подреждам като пъзел върху листа.
Вдъхновението е като вътрешен шепот, който те подканва, да сътвориш нещо и ти подсказва как да го направиш. Може би е като ключ, който отключва подсъзнателната ти същност, онази без задръжки и предразсъдъци. Онази, която не се срамува и не се ограничава с никого и нищо. Онази, която говори истината, макар по много по-красив и поетичен начин. Но изгубиш ли този ключ, изгубиш ли собствената си муза, ти вече не си същият човек. Този жар, този устрем, който поражда вдъхновението, убива. Убива, както монотонното ежедневие убива желанието у човека да търси, да открива, да се бори! Затова никога, никога не пропускайте да оползотворите вдъхновението си, защото с него "духът не знае граници"!