Раздяла

AnnDimiter Съб Сеп 05, 2009 1:26 pm

Виктория и Александър бяха гаджета от три години, през които бяха всеотдайни един на друг. Никой не би предположил, че и тяхната любов някога ще намери края си. Но той дойде изневиделица, стоварвайки се върху крехките им рамене, неподготвени за непоносимата му тежест.
Виктория беше 20- годишно, високо и чернокосо момиче с тъмно зелени очи. Тя имаше особено взискателен вкус, особено когато засягаше това, как изглеждаше. Определено не беше изискана и елегантна, но и не прекаляваше със спортните нотки. Простичко казано, изглеждаше доста нестандартно и интересно. Такава беше и по характер- непритенциозна, здравомислеща и кикотеща се.
Александър пък беше момче на 22 години, също високо и чернокосо, но с дълбоки замислени кафяви очи, който излъчваха някаква мека топлина. Относно външния си вид, той често се сливаше с тълпата подрастваща младеж, но и някак сияеше на техен фон. Можеше да се откроява от всички други и това го доказваше всеки път щом проговореше. Ето това му бе дарбата– да говори! Можеше да говори с теб на всякакви теми и да те оставя със зинала уста, а най- вече обичаше да говори за родината си- бе силен патриот.
Александър беше студент и замина да учи в друг град, като трябваше да остави момичето, в което беше влюбен (Виктория) далеч от него. Не му беше лесно да предприеме тази крачка, но знаеше, че така трябва. Трябваше да следва мечтата си, а неговата беше да следва фотография. И в кръговрата на дните около неговото заминаване толкова лесно се плъзна една мисъл и отлетя така и не осъществена- той така и не успя да каже на Виктория, че я обича, а искаше тя да го знае, след като той заминава.
От своя страна, Виктория беше съсипана от раздялата, която й предстоеше и въпреки всичко беше до него. Беше му подарила сърцето си и вярваше, че той някога ще успее и това, което им предстои е трудно изпитание, но ще го превъзмогнат.
За жалост на младата двойка, семейството на Александър въобще не одобряваше Виктория. Според тяхното мнение тя бе двулично същество, брутално и прекалено нахално, което е недостойно за любовта на техния син. Според техните идеали той трябва да се ожени за жена на неговото ниво, т.е. жена, която по “възможност” да изберат те. Те не се вълнуваха особено от това, което той желае и от това, че той наистина обичаше Виктория.
Въпреки недоволството от страна на родителите на Александър, той и Виктория често бяха идеализирани като двойка от останалите любовни двойки в кръга им. Въпреки дългия период, през който бяха заедно в тях все още гореше онази тръпка, която изпитват всички в началото на нова връзка. И това адски им личеше и бяха много сладки.
Най- интересното и същевременно красиво нещо във връзката им беше това, че не съществуваше ревност. Те си имаха пълно доверие, което разбира се, винаги беше оправдано. Но както я нямаше три години, тъй един ден тя се появи неканена и отрови дните им.
Твърде много скрити погледи и объркани обаждания, твърде много викове и плач. Твърде много думи, напразно изречени и онази побъркваща меланхолия. Може би Александър и Виктория бяха твърде млади, за да бъдат завинаги влюбени…
Наближи времето, когато гимназистите кандидатстват по университетите, които са избрали. Тъй като Александър беше приет, изпит оставаше само на Виктория. Беше отделила твърде много време за учене и не трябваше да се провали, но събитията сполетяли връзката й с Александър не й даваха мира и тя често се разсейваше. Въпреки това тя намери сили и положи целия си труд, за да научи всичко добре. И се справи, приета е.
Дойде денят на заминаването. И двамата бяха приготвили багажа си. Всеки в дома си, оставяйки мислите си за другия в нощното шкафче, заминавайки с надеждата да го забрави. Това е- тук всичко свършваше. Заминаваха и повече никога нямаше да бъдат заедно. В такива моменти Виктория избухваше в сълзи, а Александър гледаше в една точка с часове. Дали наистина бяха убили магията?
Виктория имаше чудесно семейство, което за разлика от това на Александър, я подкрепяше във всяка една ситуация и настина ценяха избора й на приятел. Те разбираха, че тя е щастлива единствено с него и се стараеха по всякакъв начин да угодят на двамата влюбени. След всичките караници и трудности, през които преминаваха Вики и Алекс, родителите й бяха наясно, че тя преживява тежко моментната им раздяла. Опитаха се да я подкрепят, да й вдъхнат вяра, че всичко ще бъде отново наред, но безуспешно.

AnnDimiter Съб Сеп 05, 2009 1:27 pm

***

Идваше края на първия семестър и Александър се разхождаше из града. Утре щеше да се прибере вкъщи за ваканцията и да си отпочине от всички изпити, да се зареди с енергия за нови снимки и нови знания.
Навън беше тъмно, а Алекс се разхождаше бавно поклащайки фотоапарата на шията си. Някой се шмугна в тясната ивица разделяща двата блока до него. Алекс се заозърта. След това минаха няколко Мерцедеса 500 SL, които завиха в същата посока, до блока. Алекс остана впечатлен от автомобилите и ги проследи, за да направи няколко снимки. След завоя забеляза, че са спрели зад блоковете, а от тях са излезли няколко едри фигури, които са доближили глави в тих разговор, близък до шушненето. Александър се наведе под ниските тераси на първия етаж и се приближи към сенките в опит да чуе разговора. Слухът му беше изострен и чувствителен, за това чуваше дори тревичките до себе си, които се разклащаха от полъха на вечерния вятър.
- Носиш ли парите?
- Да
- Всичките ли са?
- Половината, останалите след като видя стоката. А ти носиш ли я?
- Естествено
Фигурите се поотдалечиха малко и единият започна да рови из коженото си яке, другият отиде в колата и взе от там куфарче, което остави на капака на Мерцедеса. Алекс настръхна. Не разбираше дали беше от полъха на вятъра или от страх, но определено някаква тръпка се прокрадна в съзнанието му и той посегна към фотоапарата. Вече наблюдаваше действието през обектива.
Фигурата до куфарчето протегна длан.
- Искам да видя стоката.
*щрак* - първа снимка за вечерта
Другата фигура най- накрая спря да тършува из якето си и извади от вътрешния си джоб тънко пакетче.
- Ето мостра. Останалото е в багажника.
*щрак* - втора снимка
Мисля, че беше пълно с хероин. Другата сянка отвори пликчето, извади ключове от джоба на джинсите си и гребна малко с тях от праха. После близна, явно опитваше.
*щрак* - трета снимка
След като опита праха фигурата кимна одобрително и другият подаде голям пакет пълен със същото прахче, като взе куфарчето от капака на колата.
- Добро е. Точно това, което искаше шефа. Дай останалото. Взимай парите, останалите ще ти ги даде шефа лично.
- Кога?
*щрак* - МАМКА МУ! ЗАЩО Е ПУСНАТА СВЕТКАВИЦАТА!?
Двете сенки се обърнаха по посока на Алекс, който се смрази.
- Какво, по Дяволите, беше това?
- Да нямаш агенти?
- НЕ, А ТИ?
В един момент той имаше чувството, че срещу него не стоят хора, а диви зверове, които всеки момент ще му се хвърлят и ще го разкъсат на парченца, а той няма да има сили да се отлепи от земята и да побегне. Но при тази мисъл той лесно можа да се отърси и побягна назад, като в тъмнината се спъваше в безброй неща – от дърва, до детски играчки, забравени на площадката сутринта.
- ХВАНИ ГО!
- КОЙ СИ ТИ?
Двата силуета продължиха да го следят. Александър тичаше и тичаше, колкото сила му даваше, но точно след като взе завоя пред блока се блъсна в един едър и висок мъж. Това определено беше един от двата силуета. Явно бе минал по тясната ивица разделяща двата блока и го бе пресрещнал. В този момент зад гърба му се появи и другия набит човек, който посрещна другия с думите:
- Този ли е?
- Този е.
- Какъв мухльо.
И това беше последното, което Алекс чу. След това успя само да види един пистолет насочен право в челото му и да чуе как нещо в него прещраква…

***

- Бихте ли индифицирали трупа? – гладко и безразлично прозвуча мъжкият глас зад синята маска и бялата престилка
- Да, разбира се – каза трепереща Виктория
Лекарят отдръпна тънкото парче плат завиващо трупа отдолу. И тя го видя. Все така красив, дори в смъртта си, макар лицето му да бе обезобразено от силата на куршума, който е преминал през него. Всеки нерв по тялото й изтръпна и сякаш мускулите й отказаха. Тя завъртя очи и падна на земята в безмълвен припадък уловен от нейните сълзи.

И това е краят на тяхната любов. Любовта на Александър и Виктория. Любов увековечавана и благотворена от толкова хора, а те така и не успяха да си кажат “Обичам те!” за последно. Разделиха се с караници и викове, сякаш предизвикани от Ада и изпуснаха последните си мигове, които можеха да споделят щастливи в усмивки и нежни думи.
Виктория така и не се съвзе от загубата. След онзи ден тя получи частична парализа, причинена на стресово ниво. Тя остана тъжна, мълчалива, изцяло погълната от миналото и спомените за единствената си истинска и невинна любов- Александър.

AnnDimiter Нед Сеп 13, 2009 9:04 pm

"Раздяла" е писана по задача за университет за фотографи, оператори и режисьори. Имат часове за сценарии и такива неща (не съм много запозната) и мой приятел ме помоли да му помогна. Е... не смятах, че съм се справила отлично, но според госта на урока им (един от най-добрите сценаристи в България) работата на моя приятел е много добра. Естествено това бе особен комплимент за мен и съм много щастлива да споделя разказа си с вас. Надявам се да ви хареса!

Sponsored content

Раздяла

Раздяла

Re: Раздяла

Something about this story....

Re: Раздяла