Гробна Тишина

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:45 am

Lexa_gothic
Старите хора винаги са казвали, че не е хубаво да се шегуваш с призраци по какъвто и да е повод. Само че за Ривън, Феърлей, Айвъри, Джейн, Селена, Чарлейн и Тиа или иначе казано Бандата на Неразделните (както ги наричаха още преди Случката и Последствията от нея) това си беше част от начина да разнообразяват скучното си ежедневие в обикновеното градче в което живееха вече години наред.
И ето в този наглед пореден обикновен скучен делничен ден изпълнен с мъченията на училището и поредната доза контролни те отново щяха да намерят утеха в любимата за някои и омръзналата до болка на други тема.
Звънецът за края на часовете на гимназия Мортингам заби монотонно и от входовете на сградата заизлизаха бързо (като ядосани мравки) ученици. Някои бяха весели, други ядосани, а трети изобщо не ги свърташе на едно място...
-Неее... направо нямам думи новооткрития магазин - обясняваше ентусиязирано някаква седмокласничка на отегчената си приятелка като усилено подрепяше думите си с купища жестове наподобяващи вятърна мелница или катаджия на кръстовище в пиков час.
-Ахам...дааа...предполагам - отговаряше и приятелката и втренчила поглед в розовия си Съмсунг.
На няколко метра зад тях вървяха две момичета. Едното преглеждаше някъкъв лист с тригонометрични функции а другото нетърпеливо надничаше. Изглеждаха раздразнени от виковете на седмокласничката. И как иначе...
-Ох, хайде кажи дали сме налучкали отговорите!!! Молятисемолятисемолятеее... - Джейн Кларънс, или калто приятелите и обикновено я наричаха Джей, беше кръстосала пръсти за късмет и стиснала очи поглеждаше само отвреме на време пътя за да не се строполи на земята пред краката на някои и друг изненадан човек.
-Спри да викаш!... Миии.... май сме ги нацелили... знам ли - повдигна рамене Селена, обикновено наричана Ел, а после като по команда подаде лисчето на току що приближилото зад гърба и момче.
-Ъ? Какво... Ааа... да... мерси Ел! - усмихна се Ривън доещайки се за какво става въпрос - Днеска къде ще се мотаем?
-Нз - отново повдигна рамене Селена.
-Понякога си мисля че имаш някакъв тик, Ел - едно момиче с сълга черна коса я тупна по рамото а след това се усмихна чаровно на Ривън и Джейн - Как мина контролното?
Ел и Джей направиха по една кисела физиономия придружена от възглъса "О!" на момичето с черната коса а именно Феърлей.
Eileen
-Ще приема отговора като "Не много добре,но все пак задоволително"-отвърна им Феа,като гледаше опулените им лица пред себе си,все едно е казала,че ще ядът розов памук,във формата на пони.
-Ако задоволително значи чист кариран лист с име и клас,то тогава съм се справила повече от задоволително...Но виж нашият герой успя да напише "Майната ти" в долният ъгъл.-усмихна се Селена,докато гледаше как Ривън си чопли ноктите все едно плъх се е пъхнал под тях.
-На мен ли ми се струва или Тиа, и Айвъри още ги няма?-поогледа се малко Джей,след което би един шамар на Ривън през ръката.
Ривън повдигна поглед и се озъби срещу момичето като гладен вълк,чийто зъби проблясват в тъмнината.След което добави с нисък и груб глас:
-Чаровната също липсва...
Тъкмо,когато Феарлей щеше да добави,че ако Чарлейн го чуе ще го убие се чу познат глас,който за миг накара Ривън да потръпне.
-Не си чула мила моя приятелко...-добави Ривън,облягайки се на бялата стена с малко дърворезба по нея.
Чарлейн дори не си направи труда да му каже каквото и да било,просто му хвърли един незначителен поглед като на стъпкана буболечка и се обърна към другите момичета.
-Слънцето май му влияе зле,какво му има?Изглежда жизнерадостен...Да не би да са смазали котката му?
-Ей,аз нямам котка!-направи привидно убидена физиономия,той и се спусна към студеният мраморен под,по който още личаха капчици вода...Поне знаеха,че леличките чистят пода.
-Точно за това...-отвърна му русокосото девойче,намествайки раницата върху едно от рамената си.
След като настъпи кратко мълчание,явно всеки имаше за какво да си мисли или някои поне се преструваха,че мислят,то бе нарушено от пискливите викове на Феа.За човек,който можеше да пее,при това доста добре,виковете и бяха като несполучлив опит на чалгар да запее метъл.Но да ви кажа това бе един добър начина да привличеш вниманието върху себе си...Така че вече знаете,искате ли внимание-викайте...
-Феарлейнчинчице,това зов за помощ ли беше,защото на мен ми прозвуча като такова...-гледаше почти изумено Рей,която за човек който от доста време познава Феа гледаше изключително изненадана.
-Не,хрумна ми идея,идея,идея!-подскачаше тя като бебе видяло кълбо прежда,или така правеха котките...Както и да е...Черните и коси се спускаха ,нагоре-надолу,като че ли бяха еластични,а Ривън гледаше недоумяващо,подксачащото момиче...След като Феа спря да скача и застана на едно място,почесвайки глава,последва въпроса:
-Каква идея?Какво измисли?-Джейн стоеше и я гледаше с очи големи като понички с пудра захар
-Забравих...-изчерви се Чернокоската,сменяйки изражението си с неловка усмивка...
-О,Феа...-започна Селена поставяйки ръка на рамото на Феарлей,но преди да успее да довърши по по мек начин,една друга ръка я тупна по рамото,като го накара да пулсира...
-Зле си!
Още преди да беше погледнала назад Феа,знаеше кой е...Всъщност имаше две възможности или Тиа и Айвъри,които чакаха от около 10 минути или някой непознат чул виковете и...
-Тиа,Ай,къде бяхте?-запитаха в един глас Ел и Рейн.
-Дълга история...Хайде да ходим на нашата пейка...-предложи Тиа,но май нямаше особено смисъл след като се свлече на земята като чувал с картофи,само че без картофите...
Предстоеше им един доста дълъг следобед като се имаше на предвид,че часовете още не бяха привършили,а Феа имаше с един повече от останалите...Айвъри пък от своя страна приключваше училище след около 10 минути...Лошо беше,когато си най-малък или най-голям...Сега на Айвъри му се налагаше да се прибира сам,за сравнение с другите дни,когато Тиа му правеше компания...

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:45 am

Fantin
..А денят ставаше все по-мрачен и мрачен..Облаци затуляха слънцето..Усешаше се една такава странна хладина,сякаш някой те пробива с нож право в сърцето.В такива дни човек няма желание да прави нищо..и е обяснимо..Нашите тийнейджъри не бяха изключение..Те просто стояха и не знаеха какво да си кажат..Отново бе настъпила онази странна и необяснима тишина,която дори и Феарлей не искаше да наруши.Всички бяха умислени,или поне доста добре се преструваха на такива..Тиа "витаеше" някъде из облаците (както обикновенно),но този път бе необичайно намръщена.Това момиче винаги е било толкова весело и усмихнато..Е,разсеяността да я оставим на една страна..Но сега какво ставаше?Чернокосото момиче изжглеждаше доста изморено и нямаше желание да каже каквото и да е било.Искаше само да си изкара последния час и да си отиде вкъщи да се наспи..
Училищният звънец би.Всички се разделиха.Кой отиде в даскалото,кой за да се прибере..Последният час винаги бе толкова досаден и изтощителен..И сякаш времето беше спряло и учителката говореше толкова бавно,че чак самата тя й идеше да заспи.Най-сетне звънецът отново звънна,този път за да оповести,че "адът" е свършил..Тия преметна раницата си (ако това "нещо" можеше да се нарече така) през рамото си и тръгна да се прибира.Разбира се,ако имаше някакъв късмет през този ден нямаше да се случи това,от което най-много се опасяваше-да завали дъжд.Същност тя го обожаваше,но сега нямаше и настроение да гледа и да се наслъждава на него,защото нито имаше чадър,а и трябваше да се прибира съвсем сама по пътя.Не й оставаше нищо дурго освен да сложи качулката на суитчъра на главата си и да тръгне.Пътят й (колкото и да беше кратът) й се виждаше толкова дълъг..Всякаш трябваше да преплува цял океан..В крайна сметка се прибра благополучно..Още с отварянето на вратата чу така омразният глас на малкото си братче,което този път викаше "Намерих дневника й,намерих дневника й!" Момичето нямаше и желание да се кара с него..То се запъти към стаята си,която беше малка,разхвърляна (естественно) и цялата облепена с плакати на любимите и метъл групи.Тиа се просна върху леглото си с единственното желание за един хубав сън..
WishMaster
Телефонът в съседната стая звънна. Тия се беше унесла, но успя да се разсъни от гласа на брат си.
- ТИЯ! ТИЯ! ЗА ТЕБЕ!
Момичето завъртя очи. Защо винаги врещеше от съседната стая, така че всички да чуят? Не, не, трябваше да му напомни за пореден път да престане.
В стаята момченцето държеше в едната ръка слушалката, а в другата дневника.
- Какво пише тук? К-л...не, с... много е дълго.
Тия се изчерви- ако имаше само едно нещо, което някой не трябваше да види, всички щяха да попаднат на него. Тя издърпа тетрадката с релефните черни корици.
- Дай ми това! Не може да го четеш! Ясно? А, да, ало, да... Познахте, да... Кажи гениалната идеят, Джейн.
От другата страна на слушалката,но не в кабелите, а в стаята на Джейн, момичето се заобяснява:
- Не, не е моя идеята, не точно моя. Слушай...
Навън все още беше мрачно и някак приятно депресиращо. Един от тези следобеди, през които обичаш да се отдаваш на разни мисли, но същевременно ти иде да си легнеш и да не станеш повече. Един следобед, който ще забравиш, но от който понякога просто се нуждаеш... и някак всичко е безразлично, еднакво, еднакво и пак еднакво.
Точно затова, когато Тия затвори слушалката, имаше чувството, че с приятелката си не са си казали нищо съществено. Дори не помнеше за какво ставаше дума в разговора.
Джейн също се беше отнесла и някак забравила къде е. Почеса се по главата и се почуди какво е забравила. Прозя се, легна, гушна Мечо и се заслуша в ромоленето на дъжда.

Eileen
Докато по-голямата част се бе прибрала по къщите,Феарлей все още караше час и то не какъв да е ,а по физика...Можете да се поставите на мястото и да изпитате ужасът,който я обгръщаше всеки момент в който чуваше грубоватия,наподобяващ мъжки глас на госпожата.Погледът и се местеше ту върху празната,все още с мокри следи,черна дъска-ту върху прозорецът върху който се стичаха малки сребристи капчици от дъжда,който съвсем спокойно ромолеше навън.Под водата стъклото изглеждаше толкова различно,толкова нежно,като непозната материя,но улавяща точните чувства на човек...Съвсем точно бе уловило настроението на чернокосото девойче.Очите и стояха безизразно втренчени в празното пространство пред нея,следящи единствено стичащите се капки,които ако се заслушаш достатъчно можеше да чуеш звука от безпомощните им викове,докато се разбиват на хиляди по-малки капчици в перваза.Дъжда винаги създаваше у Феа едно различно и почти загадъчно настроение,което пък и носеше голямо вдъхновение...Всъщност при първият възможен случай тя щеше да седне и да нахвърли няколко прости римички на един лист,превръщайки ги в песен.
Само дето този път идеи нямаше,като че ли тя просто не осъзнаваше какво става покрай нея,просто търсеше начин да убие времето...Искаше и се като излезе от стаята да пекне слънце,но както се очертаваше слънцето можеше да го види само на тетрадката си,нарисувано на корицата.
И ето,че обърканите мисли в и без това препълнената с глупости глава на Феарлей се подредиха веднага след биенето на звънеца.О,този чуден звук,който толкова пъти ги бе измъквал на косъм,сега бе нейният спасителен пояс.
Феа събра учебниците си,постави ги в торбичката с,която се влачеше на училище,бутна стола си към чина,за да може да излезе и със светкавична скорост,трябва да отбележа,като слон от мишка избяга от стаята в която винаги се чувстваше като в затвор.Пребърквайки джобовете си,за да изнамери телефона си,тя видя познато лице и не заради друго,а заради кецовете.Кой не би забелязал чисто бели кецове в кален дъжд?Тъкмо,когато извади лилавата си Nokia,трябваше да я прибере обратно в джоба си...Нямаше нужда да звъни на някой за чадър,защото Айвъри стоеше пред училището...Очевидно не можеше да изтърпи сам,а както се очертаваше денят щеше да бъде мрачен.И преди да си кажете,че може да стигне и без чадър,трябва да отбележа,че къщата на Феарлей съвсем не се намираше на близо и най-вероятно щеше да заприлича на някоя мастия от тези,които редовно се разхождаха по уличките.
-Хей,Ай-извика чернокоската,премествайки зелената си торбичка в другата ръка,за да може да намести ръкава на блузата си.-Какво правиш тук?
-Най-накрая...Вече си помислих,че ти е паднал магнит на главата и си забравила,че трябва да излезеш...-отвърна и Айвъри,обръщайки се с лице към нея чадърът се удари в стената и ситните капчици повторно се запътиха към земята.
-Имах физика...Не присъстваха този път магнити...-поправи го,Феа...-Ооо,носиш ми чадър-чернокоската изтръгна чадъра от ръцете на момчето,все едно си беше нейн и за миг върху Айвъри се стовариха хиляди капчици оставящи мокра следа след себе си и не след дълго сухите части можеха да се преброят на пръстите на ръцете ми...
След "двубой за чадъра,се разбраха Ай да държи чадъра и да изпрати Феа до тях,което бе главната идея,но кой знае,може би щеше да им хрумне нещо друго по пътя?

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:47 am

Lexa_gothic
И докато те си вървяха под дъжда в опит да останат поне малко сухи места по тях и говореха за даскало, живота, музиката и всякви други неща, останалите им приятели отегчено бяха втренчили погледите си в телевизори, компютри, или както Тиа оползотворяваше времето си - спяха, въпреки опитите на братчето и да я събуди. Неуспеха му беше пълен и накрая и то заспа.
И понеже при останаалите не се случваше нищо, нека пак да се върнем на Айвъри и Феърлей.
Пльоссс!
-Тъп дъжд! Тъпи локви! - мърмореше момичето изтръсквайки мокрите си кецове от водата, и чието настроение си беше развалено още отпреди проклетата физика.
На Айвъри му беше доста смешно. Когато приятелката му се ядосваше той се стараеше да проявява съчуствие но не винаги се получаваше. Понякога пускаше иронични забележки които не се нравеха много на другите но ги преглътваха повечето пъти. В случаите когато не успяваха да се сдържат ставаха грандиозни скандали чиито краи обикновено беше цупене в продължение на няколко дни между Ай и човека с които се беше скарал.
Той сви устни в някаква полуотегчена полуразвеселена физиономия, защото тя казваше тази реплика за 100тен път за 15тината минути които вървяха от даскалото към къщата и. И сигурно щеше да я повтаря всеки следващ път когато стъпеше в локва през оставащото време от пътя. А дъждът продължаваше да си вали. По едно време разговора им замря и и двамата се замислиха за разни неща загледали се в някоя отдалечена точка. Единствено барабаненето на кристалните небесни капки Н2О смущаваше уединението на всеки в мислите му. Сякаш внезапно между момчето и момичето се беше издъгнала невидима стена която ги разделяше и открояваше ясно различията им, но и подчертаваше приликите между характерите им; подчертаваше силното приятелство.
И така неусетно всеки улисан със собствените си грижи стигнаха до една много уютно изглеждаща къща. Феа се зарови из плика за ключовете, като през ума и мина ужасната мисъл да не би да ги е загубила някъде, но ги откри и облекчено вдигна глава. Момчето я изпрати до самата врата след което си казаха по едно "Чао" и "Ще ти звънна ако дъжда спре да се съберем някъде цялата банда." и се разделиха.
Феарлей влезе вкъщи и свали полумокрия суитчър от себе си. Метна го на един от столовете в кухнята. Следващата и работа беше да отиде до уредбата и да пусне музика. Естествено тя я поусили, защото брат и още не се беше прибрал и сега беше нейното време да прави каквото иска.
Айвъри се отправи към своя дом. Е, той поне можеше да прави каквото поиска когато поиска... Но днес се чустваше странно самотен в приятно обзаведения апртамент които обитаваше от доста време насам.

WishMaster
- Ел!
- Здрасти, Рейн!
- Чао.
- Чао.
И така няколко пъти. Накрая Лана не издържа и издърпа приятелката си да влезе. Чарлейн не оказа особена съпротива, влезе и легна на пода.
- О, Боже... стани, да му се невиди!
- Няма как, ще намокря диванчето.
- Аха... тогава защо дойде?
Чарлейн се усмихна дяволито. Разкопча якето си и от някакъв вътрешен джоб извади едно СиДи. Обложката беше черна с голямо червено хавайско цвете на нея.
- За това ли дойде? Пък аз си мислех, че имаш нужда от помощ по математика...
- Селена, Селена, гледай! Ти нарисува това цвете, не помниш ли?
Момичето се загледа в диска. Изведнъж очите й светнаха.
- ДА! АЗ СЪМ ЗВЕЗДААА!
- Чакай...
- Дай пет! - тя замахна към ръката на Лейн, но тя изглеждаше малко объркана и не прояви чак такъв ентусиазъм.
- Не дее, недей. Спри! Още не си звезда, това не е истински диск. Само опит. Реших, че се връзва на музиката и ако нямаш нищо против...
- Усещам лекия бриз на Индийския океан. - отвърна замечтана Сел.
- Ех, момичеее... никакъв Индийски океан. Още не сме толкова известни. Ние дори не сме известни.
Но това далеч не попречи на двете момичета временно да се откъснат от дъждовното време и да се пренесат поне в Калифорния (моята слабост). Дълго говориха размахвайки ръце, жест, който съвсем ясно показваше, че мечтаят... но тъй като в мечтите си включваха и приятелите си, а пък бяха безобразно раздули сметката за телефона, се наложи да пуснат компютъра.
- Какво им става на тези? Не стига, че няма почти никой в скайп, а тези, който са там са написали 'УЧА'. Че то учи ли се в такова...
- ... смотано време.
- Именно. Май тате ще се бръкне тоя месец за сметката.
- Не че се самопъдя, ама май е 10 вечерта.
С тези думи Чарлейн си облече якето, по някакъв свръхзвуков начин, и излезе, като остави диска и купонджийското настроение.

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:48 am

Eileen
И докато Чарлейн се прибираше към тях без дори да и мине през главата,че може да вземе един чадър от Селена и да се прибере суха до тях...Някои хора като Джейн и Феарлей си стояха у тях и като сравнително нормални граждани,без особени психични отклонения си говореха по телефона,излегнали се на сухо.Една невероятна идея им хрумна на двете,идея която може би нямаше да се хареса на всички,особено на Айвъри...Вижте защо...Сега ще направим една малка ретроспекция от разговора на момичетата преди половин час,когато без да се разбере защо разговора им прекъсна...
-Скучно ми еее...-пищеше Феарлей по телефона,че горката слушалка щеше да се пръсне в ръката на Джейн
-Да направим нещо...-предложи приятелката и,с ясната предства,че точно това искаше да и намекне Чернокоската с думите си...
-Имам една идея...Какво ще кажеш да се съберем всичките и да изненадаме ....-точно в този момент телефона прекъсна.Жалко само за Феарлей,която толкова се пенеше да обяснява,без дори да забележи,че отдавна другата страна не и отговаря...
Джей от своя страна стоеше на леглото си и търпеливо чакаше телефонът и да иззвъни отново...Разбира се тя не пренебрегна и това,че Чернокосата девойка няма да се усети много бързо за какво става въпрос...
Най-накрая двете момичета се разбраха за плана им,а на Джейн и се наложи да обясни и на другите.
Знам,знам че обещах да ви светна и вас,но мисля,че можете да потърпите още малко,нали така?
Айвъри стоеше съвсем сам в апартамента си...Бе легнал на пода,макар че имаше доста просторно легло,просто на земята винаги му изглеждаше по реално и по-удобно...Звънецът звънна неучаквано.В този ден като,че ли не очакваше посетители...Сами можете да се досетите кой бе дошъл...
Lexa_gothic
Момчето бавно се надигна от пода и се запъти към вратата като по пътя поогледа дали апартамента не е много разхвърлян. След кратък поглед наоколо установи че положението не е чак толкова зле. Все пак не знаеше кой се е сетил за него в гадния дъждовен ден... А този някои беше доста настоятелен защото звънеше все едно има пожар. Айвъри погледна през шпионката но установи че не може да види нищо през нея защото... някои се беше погрижил да я покрие. Той въздъхна и установи че пред вратата му се води разговор в шепот. Само около 6 човека можеха да му погодят такъв номер в опит да го изненадат. Той отвори и предвидливо застана зад вратата за да не стане успее някоя от приятелките му да му се хвърли на врата.
-Изне... Ъ?... Къде...? - възкликна учуден момичешки глас.
-Зад вратата е - засмя се друго момиче.
-Феа, Лейн, какво ви води насам? О, и другите са тук - момчето собственик на апартамента огледа малката тълпа събрана пред вратата и махна с ръка да влезат.
-Да, Айвъри... И НИЕ се радваме да те видим - повдигна вежди Тиа.
-Добре де! - момчето се засуети насам натам да посъбере разпръснатите книги, учебници и разхвърляни предмети за да има къде да се настанят приятелите му, а после се опита да се направи на любезен домакин - Ей сега ще ви сипя по нещо... ъм... не ми казахте какво ви води насам в този кофти ден.
-Ще минем направо по същество, а? - попита Селена и отправи поглед към Тиа, Джейни, Лейн и Феа които кимнаха. Още не бяха казали на Ривън за идеята си, което оправдаваше отсъствитето му.
-Ми да ако може да минем по същество ще е пефректно... - промърмори Айвъри опитвайки се да закрепи по ръцете си повече чаши отколкото можеше да носи.
-Първо остави чашите - каза Джейн - Иначе рискуваш да имаш доста работа после - и после допълни защото момчето я поглледна доста странно - Имам впредвид че ще ги изпуснеш, генийчето ми. И не е лоша идея да поседнеш също така.
-Ох... това не е на добро... - прмърмори иначе сговорчивия и приятелски настроен Айвъри мъкнейки голямо шише с кока кола от кухнята. Всеки път когато момичетата нахлуваха така и му казваха първо да седне, се оказваше че имат някаква безумна идея, за която в повечето случаи и той и Ривън се съгласяваха накрая след доста спорове.

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:48 am

WishMaster
Както можеше да се очаква, Тиа и Чарли заговориха едновременно.
- Остави ме да разкажа, на мене ми е интересно...
- На мен ми е интересно + 1, пък ми изтръпна крака...
И двете момичета говореха бързо и непрекъснато се прекъсваха, затова Джейн се намеси по много тактичен и рационален начин, без дори да им обърне внимание. Директно се обърна към Айвъри и така прекрати всякакви спорове:
- Айвъри, училището е много скучно нещо, НАЛИ? - без да дочака отговор, продължи- Супер, имаме една гениална идея.
Айвъри леко завътря очи.
- Това ви личи от много далече...
Всички се направиха, че не са го чули.
- Виж, карам направо: смятаме да си вземем дъска за общуване с духове и да отидем на гробището.
Момичетата мълчаливо зачакаха реакция. Тъкмо си мислех, че такава няма да последва... знаеха ли какво се върти в главата на момчето? Може би би трябвало да знаят, опитваха се да разберат какво ще отговори... и той се усмихна, без да каже нищо.
- Това 'да' ли трябва да значи? - Селена го изгледа въпросително, стил 'казваш 'не' и ти чупя врата'.
Айвъри се изкашля.
- Чарлейн ще идва, нали? Тогава не става, тя ще провали всичко като падне върху някой гроб и се разхили истерично.
- Хей! Само да те...
- Стига, Ай, просто ни кажи.- намеси се и Феа. На нея нямаше как да не й отговори.
- Не знам, какво каза Ривън по въпроса?
Тиа посочи момчето с пръст:
- Казах ли ви? Измъква се. Кога ти е пукало какво мисли Ривън?
Много момичешки погледи се забиха проницателно в момчето, и дори успяха вътрешно да го поставят в неудобна ситуация. Какви ги мислеха тези женски? Призраци! Тябваше да е от времето, от скуката... от нещо, каквото и да е.
- Всъщност, ние с него винаги сме били в идеални отношения... - започна да се защитава, но Лена го сряза:
- Някой да извика Ривън.
Eileen
-Риивъъъъъън!-чуха се две звънливи глачета,но определено не като на пойни птички-по скоро като на бойни звънци.
Ривън се дотътри от кухнята,заедно с празна чаша от Бог знае какво ...Поставил едната си ръка на кръста,а другата вдигната горе със стъклената чаша,която перфектно отразяваше физиономиите на всички.
-Ще викаме духове!-плесна нетърпеливо с ръце Феарлей,точно като малко дете...
Няколко странно-неудобрителни погледа се обърнаха към Феа,когато сметнаха,че няма смисъл дори да се говори за реакцията и...Вместо това Айвъри реши да оправи положението,защото Ривън не остана никак въудошевен от идеята...Айвъри от своя страна нямаше никакво желание да разочарова множество женски.
-Виж ся...-започна неуверено Айвъри,потупвайки Ривън по рамото,като учител поущряващ справил се ученик с доклада по биология.-Женските...Искат да викаме духове,нали се сещаш...Да разнообразим...
-Да се върнем към детството?-попита с нисък сериозен глас Ривън,като оглеждаше дамите,за да се опита да разбере на кого беше невероятната идея за нещо такова.-Добре...Добре...Без това предпочитам мълчанието пред това да ви слушам гласовете.
Сега всички бяха съгласни.Оставаше само да вземат дъската и след като се стъмни да посетят домовете на някои мъртви тяхни познати.Чарлейн и Джейн отговаряха за храната,защото мъжката част от групата нямаше да издържи без нещо сладко...Не че бяха само те...Докато Чарлейн нареждаше в раницата си бутилки със сокове и разен алкохол-може би той щеше да им помогне да видат някой призрак,Джейн се стараеше да прави сандвичи.Горката,толкова мразеше това,а винаги на нея се падаше това задължение.Селена и Тиа отидоха да търсят дъската за духовете...А Феа и Ривън ровеха из шкафовете за фенерчета,свещи или нещо от рода...Всъщност Феа търсеше,а Ривън я нареждаше,но това бе друг въпрос...През това време Айвъри се въртеше около всички с надеждата апартамента му да остане цял.
Lexa_gothic
Но дори и орловия му поглед не успя да спаси една злощастна кристална чаша незнайно защо наредена върху библиотеката.
-Оф… абе няям думи за вас напрао – кресна момчето влитайки в стаята (май няма такава дума ама карай xD) и виждайки парченацата кристал, които разпръснати върху пода бяха като капки утринна роса или като неизсъхващи сълзи. Не че тийновете си направиха асоцияцийте. Те просто нямаха времето за това.
-Като слонове в стъкларски магазин сте! – продължаваше да мърмори той “сканирайки” с очи всеки за да разбере кои е виновен за разбиването на кристалната вещ. Е, че се разбра кои е, разбра се. Когато очите му стигнаха до поуплашената и останала без думи Джейн, която държеше огромна торба със сандвичи. Да… точно тези сандичи които допреди малко и бяха късали нервичките… точно те. Та… тогава когато очите му сканираха и нея, се разбра кои е.
-Аз… Таковата… съжалявамстрашноизвиннявайАйнесъмискаладаябутамсорисорисорисориии!
Тя каза всичко това на такива бързи обороти че никои освен Феа (която и беше свикнала) не я разбра.
-Ъм… не разбрах какво точно каза но си извинена… бай дъ уей… айде някои да ми помогне да разкарам тоя кристал от пода че някои ще вземе да не нареже…
-Ооо… ще има кръъъъъв – усмихна се мрачно Ривън (една от малкото му усмивки, която обаче целеше да уплаши и ужаси другите вместо да окаже съпричастност) носейки фенери свещи и кибрит. – Е пийпъл… мойта работа свърши. Събудете ме като трябва да тръгваме!
С тези думи той си легна на дивана на Айвъри и си даде вид все едно иска да спи.
-Няма ли да ни помогнеш с другите наща?… - попита го учудена Феарлей. Или по скоро попита дивана. Беше по-вероятно той да и отговори отколкото момчето.
-Зарежи го. Ние и без това сме почти готови. – намигна и Чарлейн помагайки на Джейн и Айвъри със събирането на чашата.
-Е, да но сега половината хора сме без занимание – повдигна рамене Феа.
Айвъри изведнъж се досети нещо и реши че няма да е зле да се информира.
-А откъде ще я вземете тая дъска за такова…ъм… как беше…?
-Общуване с духовете, невежа такъв – полушеговито-полусериозно каза Тиа, която тъкмо влизаше в стаята. После тя зае поза на учителка (което изобщо не и отиваше никак (още повече с купищата сладки неща в ръцете и предназначени за по-късно) и следователно предизвика бурен смях сред приятелите и) и тръгна да изнася лекция на Айвъри, които я гледаше като треснат с някоя по-голяма дъска.
И понеже всики идеално знаеха колко дълго би могъл да продължи урока и по духология (xD) решиха че трябва да и запушат устата. със задачата се нагърби Чаровната.
Наблизо на масата имаше отворен шоколад. Тя бавно отчупи по голямшко парче от него и с миловидна физиономия го набура в устата на приятелката си за да я прекъсне. А урока по бързата процедура беше довършен от Джейн.
-Духовете са същества с които не може да бъде общвано с някаква си проста дъска на която да дращим въпроси. С други думи ще ходим да я вземем от...
-Аншикуарниъ магъшин! - изфъфли Теа с пълна уста.
За миг настъпи тишина а после въздуха беше разцепен от смеховете на тийнейджърите който събуди задрямалия Ривън.

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:49 am

Eileen
-Божее...Вие млъквате ли някога?Сигурно докато спите говорите...Айде отивайте до "Аншикуарниъ магъшин" и се върнете да ме вземете.Трябва да поспя малко.-обърна се в другата посока Ривън,когато усети как няколко косъмчета от дамаската най-нахално се навират в устата му.Ясно беше,че цялата природа е против това той да спи.-Ай,нали нямаше котка?-говореше Ривън,докато вадеше от устата си руси косми,доста дълги трябва да подчертая...
Момчето се изправи,държейки русите косми в ръка и се запъти право към Чарлейн.Момичето стоеше и го гледаше все едно и носи обезкосмена пуйка.
-Чар.Това май е твое...-хвана един косъм Ривън,допирайки го до косата на Чарлейн...
-Махни гооо!Беше в устата ти!До сега си го близал!-негодуваше Чарлейн,поглеждайки изпод вежди,русите косъмчета които се понесоха надолу към килима.
След около 10 минути всички бяха готови.Трябва да отбележа,че бяха и изключително точни,защото тъкмо беше започнало да се стъмва.Лошото беше,че имаха 20 минути да стигнат до Антикварния магазин,но тези които го посещаваха,знаеха,че затваря по-рано,защото заинтересоваността от него бе спаднала почти до нула.За това трябваше да побързат.
[LastRainDrop]
След 10 минути група тийнейджъри с множество натъпкани раници се изсипаха пред Антикварния магазин ,който отдалече изглеждаше като къща с духове... Самият магазин не беше много добре почистван и затова често можеше да се сприятелиш с някой паяк.Той беше на два етажа,като на първият се продаваха книгите и помощните средства , а на вторият етаж бяха дрънкулките,свещите и останалите приспособления... Вратата скърцаше и винаги се блъскаше при вятър.Прозорците бяха затворени ,но отвътре танцуваха пламъчетата на многото свещи напалени в антрето...
Рядко някой стъпваше в магазина заради носещата му се слава за собственичката.Слуховете се разнасяха като топли кифли ,че самата жена била крайно могъща магьосница... Всиски твърдяха ,че не вярват ,но все пак бяха престанали да влизат в този магазин....
Та ето я и нашата банда пред скърцащата врата на магазина....Оставаха 5 минути магазина да затвори ,но все пак те връхлетяха в антрето.... Селена често висеше в магазина и имаше доста от дрънкулките му... Тя поздрави продавачката и всички се качиха на вторият етаж търсейки дъска за духове.... Веднага щом всички се качиха на етажа замръзнаха...Горе беше такава разбория ,че трудно можеш да намериш нещо с ръв поглед....Всички се разделиха и започнаха да тършуват...ПО едно време едно от момичетата извика радостно като размахваше черна дъска . Това беше Тиа ...
- Намерих яяяя ...Намярих яяяя
- Ам не мисля ,че това всъщност е дъска за духове... - изгледа отдалече Селена дъската
- Ама защо... ? Нали е дъска ...при тва има написани някакви неща... - усмихваше се философски червенокоската....
- Да обаче и има нарисувани тролчета и май пише отстрани ,че е за тролове ,нооо - изкикоти се Сел - И те са плашещи... : D
- Упс... Не съм видяла... - Тиа върна дъската и след смехът ,който се ранесе ,отново се зарови из дрънкулките...
От дъното на купчината се чу друг глас ...
- Абе ще ни трябват ли дървени колове или чесън ? - Размахваше Феа...
- Ами ... незнам.... ще ни идват ли на по чаша чай някой вампир? - попита шеговито Рей
След дълго ровене и няколко пъти минаване на часът за затваряне Лена и Феа намериха 'мечтаната' дъска и се отправиха надолу по завитите старинни стълби ...
Долу се срещнаха и с Джейн и Рей ,които бяха накупили свещи , разни амулети и други неща за духове
- Това пък за какво е? - попита Тиа
- Ами .... за по добра обстановка- вдигна свещите Джейн
- ... И за защита...Незанем какво може да стане нали? - Вдигна останалите неща Рей...
- А тази книга ? - попита Селена ,като изгледа черната книга със зелени надписи на друг език
- Тяяя... Нещо като ръководство - усмихнаха се едновремемнно двете момичета [Джейн и Тиа]
- Добреее...
... Разпалтиха се и потеглиха към великото събуждане на Ривън, а след това и към гробищата ...може би....
WishMaster
- Не мога да повярвам, че го оставих сам в собствения ми апартамент... - замрънка Айвъри- Ривън... сам... в нас...
- Сега ще го надигнем.
Селена натисна звънеца. Пак го натисна. Накрая почна да го 'помпа' като побъркана, а приятелите й се заливаха от смях. Изобщо не им минаваше през главата да извадят ключа и да влязат нормално, тихо, спокойно, като хора. Хаха.
Въпреки плътната врата, те чуха мърноренето на Ривън и звука от влачене на крака.
- Нямате ли ключ? Хилите се като побъркани- тъкмо бях заспал. - зармрънка се момчето. - Залагам, че Тиа се изхили така истерично преди малко.
- Стига си мрънкал. Готов ли си?
Но вместо да го издръпат, Чарли го бутна навътре. Всички я изгледаха изненадано, а Джейн им даде знак да влязат. Тези непредвидени дейстивя подтикнаха тийновете към няколко секундно мълчаливо размишление. Но веднага щом се настаниха по дивана и фотьойлите на Айвъри, започнаха с въпросите. Първа беше Феа:
- Мислех, че тръгваме?
- Така е, само минутка... - опита да обясни Джейн, но Лена я прекъсна:
- Нещо не е наред, нали?
- Ей, ей, ей! Тихо малко, трябва да чуете нещо. - укроти ги Рей.
- Слушаме.
Джейн си пое дъх. Имаше ли смисъл да им разказват, след като това бяха пълни измислици, а продавачката беше смахната? Не е приятно да ти се изсмеят в лицето, но не можеше да подмине фактите.
- Ами, докато вие търсехте дъската, аз и Чаро, Чарлейн де, си поговорихме с продавачката. И... ъм... - всички погледи бяха насочени към момичето и я слушаха без да обелват и дума Изпиваха я с очи, най- вече изпиваха разумното мислене мислене от главата на момичето. И без това всичко беше лудост. - Ами ние й казахме какво търсим, за да ни помогне. И тя ни каза, че... това са пълни глупости разбира се... - явно не само Джейн се смути, защото се получи и лек спад в напрежението, така че лампите премигнаха за момент. - ... спомена нещо за дъската.
- Ще умрем? - попита невъзмутимо Тиа.
- Тихо де. - скара се Рей.
Момичето продължи разказа си:
- Спомена, че различните духове имали различна сила. И взависимост от това, ще можем да използваме дъската от 3 до 5-6 пъти, но също ще трябва да внимаваме и с кого ще говорим. Защото... ами тя спомена, че над нея тегнело проклятие. Предишните й собственици я използвали със същата цел, но попаднали на разгневени духове. И тези хора... не се върнали от гробището. Трябва да внимаваме да не попаднем на техните призраци и на тези, на които са попаднали те също.
- Е и? Има ужасно много мъртви. Няма да попаднем точно на тях. - насмешливо възрази Тиа, а Феа кимна в знак на съгласие.
- Е да, но ако превишим лимита на тези 'разговори' ще се затворим в кръг от духове и нищо няма да е в състояние да ни помогне.
Настъпи мълчание. Някои обмисляха казаното, Ривън се опитваше да заспи с отворени очи, а Айвъри тайно се оглеждаше за още счупени чаши.
- Искате да кажете, че трябва да измерваме енергия?
- Ами така излиза, Феа.
- Други гадни подробности да има? - попита съвсем сериозно Феарлей.
- Ахам. - кимна ентусиезирана Чарли. - не всеки ще може да я използва. А тези, които могат, ще бъдат преценявани от призраците. Ако не им се понравим, ще ни убият.
- По- добре направо да се самоубием, а ? - обади се Лена, като не знаеше дали да вярва на всичките тези глупости или не. Знаеше много добре, че двете момчета са напълно безразлични към ставащото и за тях това е само дамски каприз. Чудесно.
Лампите отново премигнаха. Дали не беше някакъв знак? И да беше минала тази мисъл през главите на някой от младежите, никой не сподели. Всички мълчаха и може би губеха време. Може би беше просто безсмилица всичко. Какво толкова мислеха?!
- БАУ! - извика изведнъж Чарли, а Феа и Тия подскочиха.
- Казах ли ви? Всичко ще провали. - разхили се Айвъри.
- Може ли все пак да видя това... чудо за лафене с духове? - заинтересува се Ривън. Феа бръкна в раницата си и му я подаде с думите:
- Нарича се дъска за общуване с духовете..

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:50 am

Eileen
-Бла,бла,бла...Все тая...-говореше Ривън докато оглеждаше дъската,като скъпо струващ и безсмислен боклук.-И това нещо трябва да ни проговори?Къде са му тонколоните-започна да върти отново дъската,като очакваше да види от някъде тонколони
-Някой би ли ми припомнил,защо Ривън излиза с нас?Той е...отвратителен,тъп,недрожелюбен,сърдит...-започна да изброява Феарлей,докато гледа момчето в ръцете.
Всички я спогледаха като,че ли е казала реч на важна вечеря,само като че ли Ривън не се усещаше,докато най-накрая не вдигна поглед от дъската,видимо примирил се,че няма тоноколни и каза:
-Защото,скъпа...Съм сладък и имам тайна връзка с Айвъри,нали любов моя?-нахвърли се той върху Айвъри в опит да разцелува чернокосото момче.Докато Айвъри стоеше и гледаше как големи влажни,мъжки устни се запътват към него,момичетата решиха да преговорят отново какво им трябва...Списъкът бе наистина дълъг...
-Мислите ли,че ще се получи нещо?-запита Феарлей,докато оглеждаше всички глупости,които бяха накупили...Някои от тях наистина нямаха смисъл,но за това пък щяха да се превърнат чудесни аксесоари за ежедневните им тоалети.
-Феа,скъпа...Не се отчайвай и ти...Ако не вярваш,няма да се получи.Виж онези идиоти в другата стая...Те вярват и все пак ги е срам да си признаят-започна поучителна лекция Селена,като едвам се сдържаше да не се разсмее.
След като момчетата спряха с изразите на любов един към друг си помислиха,че е време да тръгват.Всъщност Айвъри си го помисли,докато гледаше как отново Ривън заспива на дивана му.
-Женските!Тръгваме!Събирайте бързо всичко и да се изнасяме!-провикна се Айвъри с надеждата,че и Ривън ще се осети-И за теб се отнася,мой-побутна го Айвъри в корема,когато Рив се усети,че туко що са го нарекли "женска",но преди да започне да протестира,вече всички бяха пред блока.
-С кола или без?-попита Ривън,като естествено очакваше отговора да е "със".
-Да не си мислиш,че някой ще ти даде да шофираш...Прекалено много държим на живота си.Пеша.-настоя Феа,но май само тя беше на това мнение,защото другите я огледаха невероятно странно.
-Не,патко...Айвъри ще шофира...
Започнаха да товарят багажа в багажника (естествено),когато стигнаха до извода,че може би мястото няма да им стигне...Те стояха и гледаха багажника като единственото спасение...
-Хей!Да пъхнем Феа вътре!Тъкмо може да млъкне!-предложи Ривън и така както изглеждаше ,бе доста очарован от собствената си идея
-А защо не пъхнем Ривън вътре,туко виж му дошъл мозъка-отбеляза Джийн и се засмя,както и всички други,включително и Рив с измъчения си смях...Тя се поогледа,но не можа да измисли решение,освен това да бъдат на два пъти,но тогава щяха да изгубят време и тръпката нямаше да бъде същата...
-Какво пък?Да рискуваме и да дадем на Ривън да кара...-предложи Джийн...Тя бе истински приключенец!(забрайх думата)
-Нее!Не...Едните ще ходят пеша...-настояваше и Тиа,която се бе качвала вече докато Ривън шофира...Определено не остана очарована.
-Да,да!Перфектно...Айвърчо,изкарай си колата...И аз ще карам..-подскочи Ривън,като погледна последователно Тиа и Феарлей.
-Ааа,не!Няма да караш моята кола-защо ли всички бяха против шофирането на Ривън?Вече можете да си представите колко е зле наистина.
-Споко,мен...Ще си карам моята.-ухили се Ривън,като дяволче,явно му бе хрумнал план-И Тиа и Феарлей ще са с мен...
Двете момичета очевидно не бяха особено въодушевени от идеята.Нямаше как...Все някой трябваше да рискува...
Вечерта вече бе настъпила...Небето бе празно...Нямаше нито една звезда,която да им показва пътят.Бе обгърнало всичко,като синя коприна...Толкова спокойно,толкова тайнствено...Не се чуваше птича песен,не се чуваше чужд глас.Като,че ли всичко бе умряло в този миг.В този миг потеглиха и те...
Едната кола я караше Айвъри,а заедно с него бяха Чарлейн,Джейн и Селена...Очевидно те се чувстваха по-сигурни,защото Джейн вече спеше...Тя бе отпуснала главата си до прозореца,като че ли следеше пътят,но очите и се бяха отпуснали...Чарлейн и Джейн разглеждаха снимки от телефона нна Рей,а Айвъри се надяваше да не заспи.
Другата кола бе оправлявана от Ривън,а заедно с него очакваха най-лошото Феа и Тиа...За тях предстоеше наистина интересен път...Определено нямаше да царува мълчанието.
Lexa_gothic
-Ривън намали!!! Ще излетим от пътя!!! РИВЪЪЪН!!!
Гораката Тиа… за кои ли пореден път писъка и щеше да спука тъпанчетата на шофьора… Само че той се направи че не я чува и изобщо не намали скоростта. Черния джип продължаваше да лети през черната нощ по черния асфалт, а понякога и малко над него. В тези моменти стомасите на Феарлей и Тиа се преобръщаха и заплашваха да разкрият съдържанието си. Да оставим настрана че ужасените викове на момичетата на всеки пореден безумно остър завои вече лазеха жестоко по нервите на Ривън. Може би ще се запитате тогава защо не намали скоростта? Много просто. Ризвън си е… Ривън! Иначе казано чист пюър уан хъндред пърсент магарешки инат! Не му пукаше особено колко плаши момичетата, нито пък че кара без да няма ясната представа къде са гробищата. О, да…. Защото беше запланувано Айвъри да кара пред тях, за да не се загубят. Само че според представите на Рив, шофирането на Ай беше ужасно бавно и да се влачи зад него беше … БАВНО! А само за сведение, тази дума прекалено рядко можеше да се каже за действията на нашия шофьор…
А в другата кола Айвъри ядосано се чудеше къде се е затрил с джипа си Ривън.
-Аве, тоя да няма неосъществена мечта да стане пилот на Формула 1!!! О, чуесно, загубих ги от поглед!
-Ам… Ай… незнаех че си говориш сам… - промълви сънено едни глас. Джейн се беше събудила и прокарваше пръсти през косите си.
-Не си говоря сам. Мислех че поне Селена или Чарлейн ме слушат!
-Голяма грешка… - промърмори момичето обръщайки се към задната седалка където бяха приятелките и. Селена беше сложила слушалките на МП4ката си и зяпаше в тъмното навън. А Черлейн… тя беше заспала залепила лице на другото стъкло. Джейн се обърна пак напред. Едва тогава забеляза в огледалото че вече не вижда зад тях фаровете на джипа на Ривън.
-Ей, Ай… ам, къде е “танка” на Ривън?
-Незнам. Изпревари ме… както винаги всъщност. И не ги виждам вече.
Джейн се пресегна пак назад и все мобилния си. Набра номера на Феарлей и зачака. Чуваше се някаква музика примесена със съгнала – любимата в момента песен на Феа. Джейни си почака доста време преди да зареже опитите.
-Оф, къде си е завряла теклефона! Никога не го чува като я търся! – промърмори момичето.
Айвъри не отговори нищо. Той напрягаше очите си в мрака с надеждата да види поне някаква следа от колата на Ривън. Щеше да го обнадежди дори мантинела одрала боята на джипа. След малко стъклата се замъглиха и нищо не се виждаше.
Джейн мълчеше наблюдавайки фигурите образуващи се от водните пари непривични за тази част от годината в този раьон.
-Падна мъгла – промълви Айвъри и въздъхна – Даже и фаровете не помагат. Ще се наложи да спрем и да почакаме докато поне малко се изясни…
Момичето не отговори.

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:51 am

Eileen
-Мамка му!Изгубихме ги!-риташе по бронята на колата,Ай,докато в ръката държеше телефонът си...Не,че можеше да звънне на някого,вече бе опитал,когато се оказа,че няма обхват.Как мразеше да му казват"Нямате достъп до абоната"или чертичките на телефона му да показват,че обхватът е толкова,колкото голяма е възможността да намериш най-добрата си приятелка на огромен плаж.
-Ай...Изгубихме ги още,когато ти намали за да може Лена да си намери Айпода без да да повърне и оцапа тапицерията ти-изсмя се Джейн като се облегна на капака на колата...Трябваше да призная,че не бях забелязвала,че е толкова дългорката,чак сега това се отличи и със сигурност с къси панталонки щеше да излглежда изключително примамливо.Лицето и се огря от луната,която съвсем на скоро се бе показала иззад един тъмен облак,разпръскваща лъчите си през непроходимата мъгла.Дори и с включени фарове,пътят изглеждаше труден за минаване...За сметка на това от близо се виждаше добре,но не можеха да рискуват да блъснат нещо.
-Не се старай,Джейн...Знаеш го какъв е...-започна Рей,гледайки срещу луната,прикрита от дим,какъвто и най-големият пушач не може да създаде.
-Какво искаш да кажеш с това?-макар и да разбра,какво точно иска да попита,Ривън реши да се направи на ударен...Случваше се и при него на моменти,особено в такива моменти,като тези.Той стоеше и тракаше с ключовете по капака на колата изнервено...От врме на време обикаляше в кръг.Така правеше и Чар,но от време на време подскачаше,като че ли се опитваше да види нещо в далечината.Едно се знаеше,мъглата скоро нямаше да отмине.Може би щеше да им се наложи известно време да изкат където са или да предприемат едно вълнуващо пътешествие към...нищото.
През това време Феа също се тормозеше с телефонът си,молехйки се да намери някъде обхват като местеше телефона като телевизионна антена.
-Не се старай,кукло,няма да стане...Но можеш да се качиш на капака на колата-преди да каже последните си думи Ривън,Феарлей вече беше качена на багажника в старание да се качи на покрива на автомобила...Ривън от своя страна стоеше и я гледаше,канейки се да я нападне като диво животно...
-Какво правиш?Бъзиках се!-хвана я той през кръста и я преметна през рамото си,като малко дете,които не иска да тръгва от детската площадка.Занесе я на прилично разстояние от колата,за да бъде сигурен,че няма да се покекне отново върху нея и я постави отново на земята,като малка порцеланова фигурка,стояша в джоба му не толкова за красота
За пръв път тя беше толкова близко до него...Ръцете му обгръщаха кръста и,а нейните вратът му...Тя стоеше и го гледаше безмълвно в очите,чувстваше се точно като кукла.-Ако ще ме целуваш,целувай ме,не ме гледай така,че ме фаща страх-изхили се Ривън и удари момичето по добре оформеното дупе,вземайки телефона от ръката и.
-Нека опитам аз.-каза той и прибра телефонът и в задният джоб на дънките си.
-Хей,нали каза,че ще опиташ,какво правиш?-мърмореше Феарлей и подскачаше около него,изключително неориентирано с надеждата,че може би ще успее да го измами и да си го вземе отново.
-Казах,че ще опитам...Не казах,че ще опитам сега-отвърна и той,връщайки се обратно към колата,където Тиа се бе облегнала на вратата и гледаше с въпросителен поглед...
-Какво...-започна тя,като думите и секнаха изведнъж.Някой можеше да си помисли,че е видяла призрак или известна личност,не че разликата е особено голяма.-Чу ли това?-наостри уши Тиа.Точно като прилеп,тя долаваяше и най-малкият звук.
Ривън се поогледа,позаслуша,но единственото нещо,което чу бе собственото си дишане и това на Тиа,както и стъпките на Феарлей,които приближаваха все по-близо.
От някъде,незнайно къде се разнесе музика...Толкова позната,бавна и завладяваща...Носеше в себе си трагедия и щастие.Нотите бавно се носеха из въздуха,като заобикаляха двамата и ги приканваха в своя танц.Хипнотизиращите ноти,все повече и повече се забиваха в главите на двамата,а те дори не се усещаха.Тиа вече бе дочула,че нещо свири,но се осъзнаваше,че си тананика музиката.Ривън също си я тананикаше,но не усещаше как бавно го завладява.Миризма на люляк и порозовяването на мъглата,не бе нещо,което се срещаше често,но те толкова поразени от мелодията,не забелязваха какво става около тях...
[LastRainDrop]
... Някъде по нататъка в мъглата ,насред улицата мъждукаха фаровите на колата на Айвъри... Той беше спрял заради падналата мъгла и се беше подпрял на капака.Докато човъркаше телефона си и го размяткваше наляво-надясно във въздуха Джейн стоеше и му мърмореше нещо . Лена си бъбреше с Рей и зяпаше непрогедната мъгла... Чустваше нещо странно в нея...Ставаше нещо ,но не го виждаше, не го разбираше....Погледът и бе залепен върху един от светлите промъждутаци на лунната светлина... Докато тя се беше пренесла в своя свят ,Айвъри я стресна с едно:
- Хеей ,Найш К'фо? Батерията ми се качи с една чартичка...
Това донякъде беше добре ,нооо
- Ооо Я стига ..виж се къде си само...Какво до Луната ли ще ходиш за да имаш пълен обхват?
Отговори стрестнато Селена, след като видя чернокоското покачен на колата с вдигнат джиесем в ръка...
- ... Иии Бай дъ уей ,Пич - излигави се тя - Май нещо капакът на колата ти хлопна...
След тези думи момчето се озова на земята въреки ,че отново обхвата му изчезна....
- И сега ...? Какво ще правим? Мъглата едвали ще се вдигне скоро , а и слънцето няма да се появи скоро...
Предложения? - Попита Джейн след като настръхна от вятъра,който току що се бе появил....
- Някой гладен има ли? - попита ухилена Селена докато човъркаше багажника за сандвичите....
Но явно никой от тях не беше гладен и това си личеше.Бяха насред пътя ,насред мъгра ,насред нощта...А и не се знаеше къде са останалите.... Въпреки това имаше нещо весело в самата случка и те го знаеха...
След десет минути всички бяха насядали в колата и се бяха залепили за стъклата на мътните стъкла.... Мъглата все още беше там ,а Луната огрявашше съседните дървета.В една кола бяха натъпкани толкова много мисли ,че можеше да се вдигне земята на щанги с тях. [xD тъпо """ ]Единственото изречено нещо в следващата една минуте бе :
- ...И сега ,какво ? - Селена...
WishMaster
...рисуваше по стъклото на колата.
- Може да тръгнем пеша? Не сме толкова далеч... по мои изчисления.
Рей кимна в знак на подкрепа.
- Аааа... без такив... - Айвъри завъртя очи - Айде, скачайте от колата, като толкова искате. Въпросът е да намерим другите, амаа ако може да не са в гробищата.
Селена го погледна въпросително.
- Нишо, нишо, черен хумор.
Тийнейджърите завървяха през мъглата, която обгръщаше всичко, попиваше навсякъде - в дрехите, в листата, във въздуха, в мислите на нашите герои, заглушаваше звуците. Единствено лунната светлина се разтваряше в мъглата леко и плавно, както уханието на цветя в лекия нощен ветрец.
От някъде се чу вой, който разцепи настаналата тишината и привидното спокойствие на приятелите. Джейн се сепна:
- Вълк ли беше това?
- Неее, едва ли. Не знам в околността да има вълци.
- Че ти не знаеше, че си бил на изпит по история, Ай. - засече го Селена.
Момчето не отговори и отново се получи ефектът ' глас в пустиния'. Въпреки, че звукът от стъпките им отекваше по централния път край града, оттам не минаваше нито една кола. Всъщност, не беше ли малко глупаво да зарежат колата насред нищото? Не се знаеше кой се крие в мъглата, дали сянката, която Чарли мерна, е просто привидение, зрителна измама или плод на 35-часово безсъние.
- Близо сме, нали?
- Не знам, но ми се ще да сме близо. - подхвърли Ай - Дано да не сме се отлконили и от пътя, а другите да са добре.
"Другите" бяха ли добре? Относително казано. Може да си добре за мъртъв, да си добре за пиян, да си добре за човек, плуващ на Хаваите.
Ривън беше добре, но не по начина, по който бяха Феа и Тия...

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:51 am

Eileen
Двете момичета стояха като восъчни фигури-изглеждаха колкото живи толкова и мъртви.От няколко минути не бяха променили местоположението си.В началото Ривън си помисли,че това е някаква игра,но след известно време сериозно се притесни за психичното състояние на момичетата.
-Тиа...-Ривън я хвана за рамената и я разстърси като питие в шейкър.
Мъглата все още си стоеше там...Същата такава-розовеникава с миризма на люляк.Само дето,мелодията,която бе завладяла момичетата и всяко момиче,предприемащо голяма крачка в живота си,бе изчезнала.Няма да казвам още коя е мелодията...Дайте воля на въображението си.
-Ооо,Ривън...Ако ти липсва да друсаш нещо,блондинките в училище не свършиха...-изхили се Тиа,сякаш нищо не бе станало.След малко и Феарлей стигна до колата,като гледаше изуменото лице на Рив.
-Ами ако искам теб?-Ривън хвана Тиа през кръста и я наведе назад.Позата им изключително много наподобяваше на стъпка от тангото и все пак...Ривън и Тиа да танцуват?Заедно?
-Вземете си стая...Или седалка!-закри очите си с ръка Феа,като две от пръстчетата и се разтвориха за да види реакцията на двамата и приятели.Вместо това,чу "любимият и глас"на "любимият и човек".Добре де,можеби прекалявам с думата "любим".
-Ооо,скъпа...Да не би да ревнуваш?-Обърна се Ривън и без да се усети,Тиа полетя към земята,като застреляна птичка в крилото.
-От теб?Мечтай си!
Започна се...Горката Тиа,щеше да и се наложи да слуша караници цяла вечер...Луната стоеше и наблюдаваше двамата младежи с особен интерес.Изглеждаха все едно не могат да се понасят...Той и говореше,като на нещо което най-малко заслужава вниманието му.Тя от своя страна не се трогваше особено много от това.И въпреки това продължаваха да бъдат заедно,да прекарват времето си заедно в тези безсмислени спорове,да се интересуват един от друг и от време на време да се доксват,даващи различни причини,най-често придружени със смях,шеги и...убиди.И въпреки това погледите им показваха друго.Поне този на Феарлей.Бе минало много време от когато тя му бе признала чувствата си.Толкова много години и все пак нищо не се беше променило толкова много,защото от тогава започнаха да се отдалечават все повече и повече един от друг.Докато най-накрая те не бе открадната от Айвъри.Не,че имаха нещо помежду си...Просото бяха изключително добри приятели..Тя си имаше нейните чувства,той неговите,но със сигурност не бяха взаимни.Дали Феарлей имаше чувства към него все още?Не се знаеше...Дали той е имал чувства към нея?Не се знаеше...Какво ли знаем?Знаем това,което ни разкриват малко по-малко.
През това време Лена,Джейн,Чарли и Айвъри се лутаха из мъглата...
Fantin
-Ама и аз един късмет имам..Първо се изгубваме в тая розова мъгла..Розова,да..Мразя розаво..Дам..Още от малка..Винаги съм го мразела..Розаво..Боже..
-Тиа,не се засягай,но сега не ми е до това..-рече Феарлей.
-А до какво ти е?Ок,ще стоя и ще слушам как с Ривън се карате..
-Ами..Оф,вече и аз незнам какво да кажа..Нека просто да изчакаме и да видим какво ще се случи..
Но всички те знаеха,че каквото и да се случи то няма да е добро.Докато Тиа,Феа и Ривън се чудиха за какво да се сдърпат,другата част от компанията си говориха спокойно и от време на време дори се шегуваха.Айвъри с цялата надежда,която притежаваше непрекъснато гледаше към телефона си,който така или иначе нямаше обхват..Лена се шегуваше с него,а честно казано на никой не му беше до смях..Те дори не предполагаха в какво се бяха забъркали..Не знаеха и какво ще стане..Те дори не предполагаха с какво се захващат..Джейн се държеше най-сериозно от всички,тя беше застанала в една неподвижна поза в колата и нямаше желанието да я сменя.Момичето гледаше в една точка и се чудеше какво да каже..Чарли..тя просто искаше тази омразна ситуация да свърши и отново да са всички заедно..
Но не винаги става това,което искаме..Нека отново да се пренесем при другите ни трима герои.Там Феа и Ривън отново се караха за нещо..А Тиа стоеше безмълвна..Просто нямаше смисъл да казва каквото и да е..Тя също като Джейн гледаше в една точка и онази странна мелодия продължаваше всякаш да я омайва.Изведнъж тя се пренесе в детството си..Момичето се виждаше седнала на една скамейка до майка си и баща си..И те заедно гледаха..нечия сватба..Защо свързваше сватбата с тази мелодия..Може би защото мелодията бе сватбена..А същевременно някак си тъжна..Всякаш си на погребение..Но защо и от къде чуваха тази музика?Кой я свиреше?Предстои да разберем..
Lexa_gothic
Тя ги наблюдаваше.
Не беше спирала да ги наблюдава откакто дочу веселия глас на Феарлей Мириам.
Сянката ги следеше. Тя беше накарала мълглата да падне. Тя я беше накрала да порозовее. Тя беше соу сик енд тайърд от такива като Неразделните…
“Глупави тийнейджъри… всичките… как един не прояви малко здрав разум… ще си платят… да!”
Мислите препускаха в красивата и призрачна глава. Вече беше планирала всичко до най-малки подробности. Тя не си беше отишла. И сега щеше да се погрижи да попаднат точно на нея. Щеше да бъде там в подходящото време. Точно в подходящия момент. Щеше да се погрижи глупавите хлапета да разберат с кого си имат работа. Щеше да ги вкара право в зловещия капан. Щяха да пищят, викат, плачат и крещят. Но нямаше да има кои да ги чуе…
Бялата и права дълга рокля метеше леко земята. Черната и цигулката и лъка бяха в нежните и пръсти обвити в белите полу-прозрачни ръкавици. Всичко беше перфектно освен косата и. Черната и като нощта коса контрастираше остро на роклята и светлите и бяло-сини очи. Кичурите от развалената и легантна причека падаха в красив безпорядък по нежните и рамене.
Тя бавно вдигна музикания инструмент към рамото си и леко, като докосването на пеперуда, плъзна лъка по струните. Затвори очи и засвири. Мелодията, която беше временно замлъкнала отновосе разнесе из мъглата. Мелодия зловеща и едновременно с това символична и нежна…
А мъглата отново я погълна…
Eileen
Само звуците останаха.Те бяха единствената следа,която можеше да ги доведе до нея.Те бяха единственото нещо,което бе останало на младата цигуларка.Коя бе тя?Какво се бе случило с нея?Никой не знаеше все още,никой не я познаваше-както в живота,така и след смъртта.
Единственото нещо,което тя имаше бе музиката.Може би е имала любов,топлина,семейство?А може би не...
Възможностите на света са много,някъде там се крие истинската и единствената-някои я намират след смъртта,някои преживеа никои никога не достигат до нея...Коя бе нейната възможност?Какво я доведе до Тиа,Ривън и Феарлей.Какво щеше да се случи...
Това са прекалено много въпроси,на които никой все още не може да отговори.Така трябва понякога-да стоиш и да изчакаш,докато съдбата сама дойде при теб,но само ако не си сигурен как да я напишеш.
Айвъри,Джейн,Чарли и Лена бяха тръгнали към своята съдба.Бяха тръгнали през мъглата,бродейки като онези призраци,които се надяваха че няма да им отговорят.Те го смятаа за детска игра,за начин по който да разнообразят ежедневието.Една част ги водеше към мисълта,че нищо няма да се случи,а друга към ямата на отчаянието,където се надяваха да не попаднат,да не открият отговора,който не искат.
Музиката...Тя като че ли ги водеше...Следеше стъпките им,минаваше през телата им,показваше пътя като пътеводна звезда.Всички я чуваха,но никой не я слушаше...Музиката влизаше под кожата им,омайваше умовете им,завладяваше телата им...Превръщайки ги в живи кукли,но не...Все още не се бе стигнало до там,имаше начин,имаше път...За жалост обаче,те поеха грешният.
Мъглата...Розовата мъгла...Миризмата на люляк-всичко събрано в едно-обичайно и необичайно...Но никой нямаше очи,за да види невидимото.Не още.Но невидимото виждаше тях-виждаше това,което самите те не вждаха.Чувстваше това,което те не си позволяваха да почувстват.
Всичко се преплиташе...Всичко се объркваше,всичко се смесваше...Нищо не разбирате,нали?Ще се изнясни,но до тогава,мистерията ще властва над съзнанието,както винаги се получава.

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:52 am

------------------------------------
-Чухте ли това?-Тиа огледа околността,но не виждаше по-далеч от носа си,буквално.Сега дори Ривън и Феарлей изглеждаха малко неясно,но все пак достатъчно за да ги различи или види лицата им...
-Тиа,ти чуваш звуци от незнам колко време.Не знаех,че си такава параноичка.-вдигна вежди Феарлей,а погледът и стана колкото самоуверен толкова и колеблив.
-Не ме наричай параноичка!-изкрещя Тиа,като гласът и отекна в цялото гробище...Да правилно!Гробище...Те бяха на около 20,30 крачки от вратата на гробищата,но все още не знаеха това.Мъглата бе толкова гъста,че се чувстваха като увити в чаршав.
-Млъкни...-поклати глава Феарлей,като гласът и звучеше толкова спокойно...Устните и останаха за малко отворени,като зъбите и пробляснаха.Очите и показваха чувство,непознато до сега.
-Феа?-обърна се Ривън,който до преди малко стоеше на капака на колата,вдигнал поглед към небето,някой можеше да си помисли,че гледа звездите,за жалост обаче на него романтика му липсваше,както и звезди.
-Не ме гледай така...Не ми казвай,че не си ме виждал ядосана,защото и двамата знаем,че не е така.-започна заплашително Феарлей...Стъпките и бяха бавни,спокойни и изнервящи,наподобяваха прохождане на дете.-Стоим тук от незнам колко си време,единственото,което виждаме е розова мъгла,Тиа започва да чува звуци,а на теб не ти пука и не правиш нищо,а аз...Аз дори не знам какво правя тук.Знам,че в момента откачам,знам,че нямам представа защо казвам всичко това,знам и че съм ужасно изплашена,знам и че и аз чувам тази ужасна мелодия и не мога да я изкарям от главата си!-С последните си думи тя стигна точно до него.Като че ли бе измерила разстоянието...Погледът и бе толкова объркан.Като че ли за миг всичко се обърка...Тиа и Ривън не знаеха какво да кажат.Феарлей наистина изглеждаше като полудяла.Лицето и бе толквоа бяло...Очите и изкряха,зениците и се бяха свили толкова,като че ли има някаква светлина.Пръстите и-забиваха се в дланите,оставящи червени дири след себе си.
-Феа,чуй ме!-Ривън скочи от колата.За първи път изглеждаше наистина загрижен,може би си мислеше,че ще извади нож и ще ги убие.Той обгърна с ръцете си врата и,като я приближи към себе си,принуждавайки я да го гледа в очите.-Спокойно,след малко мъглата ще се махне...Звукът не знам какъв е,но аз не го чувам.Може би с Тиа сте си пяли нещо докато идваме насам,защото няма как иначе.Успокойте се и двете,спрете да се оглеждата,защото никой няма да дойде.Няма призраци или нещо подобно...Чуваш ли ме ?-той продължаваше да настоява,а Тиа поклащаше глава зад него.
-С риск отново да ме изкарате параноичка...Наистина чувам стъпки и глас...Дори и фигури...Загледайте се!-настоя Тиа,като гледаше в мъглата като че ли наиситна виждаше нещо там.Може би наистина имаше нещо?
Lexa_gothic
Вървяха вече 15 минути откакто зарязаха колата. Бяха се разделили на две двойки. Е, не двойки в смисъла в които сте склонни да си помислите естествено. Защото едната се състоеше от две момичета. Селена и Джейн следваха Айвъри и Чарлейн, които вървяха напред. Поне в момента. Двете момичета отчаяно се опитваха да не загубят от поглед приятелите си в проклетата розова мъгла. Казвам поне в момента, защото момичетата постоянно се разменяха, но Ай винаги водеше. Все пак тои не беше толкова паникьосан, не му се привиждаха фигури и не му се причуваха звуци а и можеше да се ориентира дори и тази отвтратителна розова водна пара.
Само че май и на него вече не му влияеше добре. Защото му се стори че отнякъде долавя гласове. Бяха някак си по-силни и идваха от различни страни. Объркваха го. Мъглата увеичаваше, разтегляше и променяше гласовете на Ривън и Феарлей които усилено продължаваха да си крещят един на друг. Ако бяха в Холивуд и ако бяха женени по всяка вероятност развода им щеше да се основава на “непоправими различия” и то още след първата седмица.
-Хей… това не ви ли прилича на гласа на Ривън? – Селена беше долепила пръст до устните си и гледаше с надежда другите.
-Ами… ако съдя по “миличкият” и “нежен” гласец които е направо “балсам“ за слуха ми, май е той – усмихна се Чарлейн.
-А ако се съобразим и с височината на гласа, определено е той и… – усмихна се в отговор и Джейн която беше до Айвъри в момента, които и довърши мисълта:
-И по всяка вероятност пак се кара с Феа…
Тя вдигна поглед от земята към очите му. Никога преди не си бяха довършвали мислите. Това и се стори супер странно и в същото време... приятно...
-Горкичката – поклати глава Селена без да им обръща вснимание. Продължиха напред. И изведнъж съзряха нещо като два лъча в мъглата. – това трябва да са фаровете на джипката на Ривън.

Феа се цупеше взираща се в мъглата, Ривън беше решил че е особено важно да си почисти жабката в колата точно сега, а Тиа се беше примирила че няма да оцелее ако се намеси между тях и броеше минутите. Обаче до какво… и тя не знаеше. И изведнъж някои я измъкна от мислите и. Мелодията отново и се забиваше в главата. Беше… досадна вече. Тя разтърка слепоочията си.
“Илюзия! Всичко е и-лю-зи-я! Няма песен. Няма сенки и фигури. Всичко е от преумората.”
-Ето гиии! – “изписка” Селена и се хвърли на врата на изненаданата и вече-не-толкова-нацупена Феа.
И докато се огледате наоколо имаше момичетатанцуващи някакъв див лудешки танц, две момчета – едното гледаше изумено, а другото се усмихваше неловко (сами можете да се сетите кои какво прави) и … розова мъгла която се поразреди малко.
Розово… винаги беше мразела този цвят. Затова влагаше в него цялата си омраза. А защо мъгла? Защото в нея имаше мситика и вдъхновение. Но щастието на тийнейджърите разреди омразата и, прогони вдъхновението и наруши равновесието в мелодията. За частичка от секундата в ума и се зарея мисълта да ги остави, но се изпари почти двойно по бързо от подскоците на Джейн и Феа в танца на щастието им. Какъв щеше да е следващия и ход? Ще се разкрие ли коя е мистичната мелодия? Немога да ви кажа все още….

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:52 am

Eileen
Вдигни поглед нагоре и ми кажи какво виждаш на небето?Някой виждат просто синя материя,други виждат прехраната си-художници,фотографи.Всеки вижда нещата по различен начин,ти сам реши по какъв начин ще разбереш случващото се.Съдба?Може би...Лош късмет?Може би...Всичко е възможно,ако ви е прекалено объркано,сега ще ви се изясни поне една част....:
Тийнейджърите стояха почти безмълвни дфо колата.Като че ли времето бе спряло,превръщайки ги в негови статуи.Незнаеха какво да правят,нито на къде да поемат...Музика вече не се чуваше,само пращяши звуци от зле настроеното радио...Те се носеха по въздуха,набивайки се в главите на тийновете...Но със сигурност бяха за предпочитане от "мелодичната"песничка.
-Ако...приберете веднага....ква се....всеки моме...-нещо като хъскане се разнесе,очевидно някой се оптиваше да каже нещо по радиото или да предупреди,но сега стана ясно,че Ривън определено има какво да поправя по колата си.
-Какво беше това?-попита Рей,поглеждайки към небето...Очакваще да не види нищо,но вместо това,като голямо наказание,за непослушните деца,заваля невероятен дъжд.Мислите си,че градушката е страшна?Е,явно не сте виждали това.
Дъждовните капки се стичаха една след друга,малка рекичка се образуваше под краката на всички и като всяка рекичка,тя нарастваше все повече и повече при дъжд.Глухо бълбукане се разнесе,не след дълго последвано от писъци на недоволни тийнейджърки и тийнейджъри.Особено първото...Дъждът разсея мъглата,но не и споменът от нея...Люляковият мирис,все още стоеше там,а водните капки старателно се опитваха да отмият и най-малкият спомен от него...Единственото нещо,което виждаш вдигайки поглед от земята е водна паяжина,в която като че ли всеки момент ще бъдеш заловен,ако не се скриеш някъде.
Така и направиха всички.Мислиха си,че няма място в колата?Е,успяха да си направят,щом ставаше въпрос за дъжд.Въпросът бе там,че всички бяха вече мокри,както и дамаската на колата.Насядали един върху друг,като чинии върху сушилня,сега отново щяха да чакат изход...Какъвто и да е той!
WishMaster
Чарлейн смъкна леко прозореца на колата и си подаде носа.
- Мирише на люляк. - отбеляза леко замислено.
- Добро утро... или по- скоро: добър потоп. - заяде се Ривън.
Момичето му се оплези в отговор.
- Хора, есен е. Вали дъжд. Трябва да мирише на кал, не на люляк!
- Не се паникьосвай и ти... - въздъхна Селена. При нормални условия Чарли щеше да възрази, но явно да седи с още шест човека, мокра, недоспала и чувстваща се като кисела краставичка в американски хамбургер, не влизаше в обичайните усещания.
- Близо ли сме до гробището поне?
-Сел, май винаги научаваш последна. Отсреща е. - Феа се замисили - Не съм идвала тук от доста време, но ми се видя по- различно от последния път.
Отновно настъпи мълчание. Но само привидно... в главите на момичетата постепенно се запромъква една мелодийка... нежна мелодийка, за която вече споменахме... Първоналчано Селена не й обръщаше особено внимание, но след като се усети, започна да й харесва. Не, не й навяваше спомени - това е пресилено... полъх на забравени усещания... полъх на лек ветрец... полъх на... люляк!
- Хора! - но гласът й беше заглушен от един друг, мъжки, със странна студенина в него:
- Дъждът започна да отслабва най - накрая. Да му се невиди, разбрах какво е да си сардина в консервена кутия.
Но още не бяха готови да излязат. Защо? Заради водата, която така красиво нарушаваше съня на нощта? Да, това ги спираше. Или поне те така си мислеха. Нещо караше Джейн да се тревожи, а пръстите на Тиа да барабанят по дръжката на вратата.
Всеки се беше смахнал по свой собствен начин, но причината, изглежда, беше една и съща.
Lexa_gothic
Тийнейджърите седяха доста време като наблъскани в колата докато дъжда спре съвсем и успеят да се измъкнат в калта. Някои почти паднаха, като само добрината на някое камъче или близкостоящ приятел помагаха дрехите им да не станат кафяви и мокри. Колата на Ривън беше доста окаляна и почти не личеше някога да е имала хубав черен цвят. Да оставим настрана че косите на момчето настръхнаха при мисълта как изобщо ще успее да я измъкне от ужасната лепкава земна маса която ги беше помела преди около час.
-Още нямам мрежа - провери Феарлей и отново прибра телефона си.
-Зарежи мрежата... как ще измъкнем колата на Ривън... - Айвъри беше направил една от онези загрижени физиономий сякаш всичко е загубено.
-Ми ако имахме мрежа на телефоните щяхме да можем да извикаме някого... - вдигна рамене Селена ровичкайки за нещо в чантичката си.
През това време останалите момичета вадеха нещата от багажника. Бяха стигнали дотук и нямаше да се откажат. След няколко минути разпределяне на багажа между харата в групата Ривън заключи колата си и прибра ключовете на сигурно място в един от джобовете си. Мирисът на люляк продължаваше да тормози обонянието им и да ги нервира.
-Е, поне розовата мъгла се махна - Чарлейн сякаш изразяваше мислите на всички в момента.
-Ето я оградата. Пристигнахме - кимна Тиа към нещото-като-порутена-ограда, което се беше само на някакви си няколко крачки пред тях.
Само че вместо да се зарадват и да се втурнат веднага да прескачат нещото-като-ограда, те си седяха така. Тиа само ги изгледа поред.
-Ей! Ще влизаме ли или ще си седим тук?
-Естествено...!
-Ще влизаме!
-За какво иначе дойдохме?!
-Ми тогава какво правим още тук? - Тиа разпери театрално ръце срещу тях, обърна се и се запъти към пречката от сковани нескопосано летви която им преграждаше пътя към забавлението за вечерта и мистиката на духовете.
Тиа и Селена вече бяха вътре в свещената земя за покои, а Ривън, Айвъри и Чарлейн тъкмо прекрачваха, когати изведнъж Джейн и Феа се сетиха за една малка подробност:
-Хора чакайте! -каза с нотка на тревога в гласа си Феарлей, а Джейн я довърши:
-Оградата на гробището е метална, висока и с орнаменти! А тази е пълната и противоположност!

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:53 am

Eileen
Тийнейджърите се поогледаха,когато стигнаха до извода,че нищо от там не им беше познато...Освен може би едно дърво,което отново се намираше на входа на гробището,само дето входа не бе направен от масивно желязо,а от няколко дървени пръчки,увити в тел.По-скоро наподобяваше телена ограда,която да предпазва животните да не избягат...Дърветата не бяха раззеленени-напротив.Клоните стърчаха високо,но бяха сухи и остарели,като че ли от тук бе минала не буря,а радиацията бе хванала всичко,оставаше само кората на дърветата да бъде синя.Пътечката не бе отъпкана и изравнена,а криволичеше по купища камънаци,по който самодейна трева бе изникнала...В цялото това,забравено от Бога място,имаше около стотина гроба.Нямаше обаче надгробни плочи,нямаше ги онези снимки в порцеланови рамки,на мъртъвците.Нито старателно издълбаните букви със затрогващи писания,които мигновенно смразяват кръвта ти и носят тъга.Надгробните плочи представляваха,две дървени колчета,образуващи кръст и надпис с боя-На някои имаше кратък надпис,а на други-просто имена.Тишината те завладяваше целия,карайки те да се чувстваш единствен...Като,че ли дори вятърът бе забравил това място или минаваше толкова набързо,че не след дълго,спомен от него нямаше.Нямаше врани,които грозно да грачат над гобовете,опетнявайки името и спомена за хората.Нямаше кучета,които разравят пръстта,усещайки миризмата на мърша.Всичко водеше към забравата...Сега,незнайно защо,тийнейджърите бяха попаднали тук.Те знаеха своята цел и това може би нямаше да ги спре.Просото щеше да направи пътуването по-интересно.
Голяма червена табела,като че ли поставена на скоро,разделяше пътят на четири разклонения.Надписът бе почти изтрит,но металът стоеше все още запазен:"Собственост на военните служби.Моля не навлизайте по-навътре".
-Вижте.Има табела-посочи Рей,като отмести от пътят си "вратата".Като,че ли това място я привличаше.
-Рей,къде отиваш?-запита Феа,следвайки момичето,оглеждайки се за нещо познато или може би интересно.
-Момичета почакайте.-извика с наставнически глас Тиа и хукна да бяга след тях.Сухите клонки пукаха под стъпалата и,нарушавайки блаженната тишина.
-Какво пък толкова?-каза Джейн на глас,побутвайки врата в страни.
-Джей,чакай...Идвам-изохка Селена,когато едно камъче се търкулна в обувката и.
Момчетата не изчакаха много,когато вдигнаха багажа от земята,спогледаха се отегчено и навлязаха навътре.Вратата издрънча.Телта се удари в другата посока,като че ли ги заключи...Това беше последният звук от външната страна.
Fantin
..А вътре всичко навяваше все лоши мисли..Беше тъмно,мрачно,кално..Но всички имаха желанието да видя какво ще стане по-натътък,колкото и зловещо и страшно щеше да е..Тийнейджърие решиха да пообиколят и да наберат "кораж" за да могат да се захванат с онова,за което същност бяха дошли..Някои от тях отвово чуваха онази странна мелодия..Тя прокънтяваше в главата им и ги навяваше с ужасни мисли,а на някои и спомеи..А пък някои от момичетата и момчетата въобще незнаеха какво търсят тук..защо правеха това..Но продължаваха да следват другите..
-Ох!-извика някой силно..този писък "разцепи" настаналата тишина.
Всички се обърнаха,а тези които бяха по-назад дотичаха за да разберат какво е станало..Селена се бе спънала в един от гробищата.
-Малко остана да падна.-рече момичето-Ух..
-Лена,спънала си се в някакъв гроб,чийто фамилия на мъртвия носи твоята..Тоест Бейтс..-установи Тиа.
-Да,така е.-потвърди момичето..Странно..Не съм чувала някой друг в града да има нащата фамиля..
-Може да е някой починал роднина..-предположи Феа..
-Не,не и в това гробище..не и на това място..
Поредната загадка тази нощ..От къде се бе взело това гробище..и от къде имаше други хора,със същите фамилии на нашите герои..
-Може да е просто съвпадение..-предложи някой,но от тъмнината не се разбра кой точно..
-Нека да обиколим още малко ии..може да се натъкнем на други "съвпадения"..-предложи Феа.
Eileen
Тийейджърите вървяха по криволичещата пътечка,без да знаят на къде отиват...Атмосферата определено не беше предпочитана-гробна тишина,като че ли бяха в гробища (xD),съвсем малко дървета,изгнили пръчки и нека не забравяме любимите на всички гробове.Единствената песен,която явно трябваше да замества птичата,беше онази,която ги преследваше от самото начало...Мъгла почти нямаше,но като че ли още усещаха миризмата на люляк...Тъмнината правеше вървенето на вътре още по-трудно и не след дълго единственото,което виждаха беше-носа им.Оправяха се единствено от стъпките,които чуваха,а от време на време някой можеше да проговори,а те искрено се надяваха това да не са мъртъвците.Макар,че уж главната им цел бе разговор с някой от тях,почти всички бяха на мнение,че нищо няма да се получи.
"Щрак"-чу се изведнъж и стъписа момичетата.Те застанаха на едно място и започнаха да се оглеждат,когато силна светлина проблясна пред лицата им,каращи ги да изглеждат като призраци.
Джейн инстинктивно замахна с ръката си напред,когато светлината изгасна и се чу глухо "туп",върху изсъхналата пръст.Като,че ли там никога не бе валяло...Ривън издаде някакъв звук,подобен на хъскаща котка,което трябваше да подскаже,че не е доволен от постъпката на Джейн.Той се наведе и вдигна предмета,който на всички стана ясно,беше фенер.
-Можеше да не ми светиш в очите.-измърмори Джейн,като хвана Ривън за рамото и го бутна назад,така че да мине напред.
Рив направи някаква физиономия,която трябваше да даде отговор на момичето,но в тъмнината на загасен фенер,постъпката му се обезсмисли.
Той повтори това,което направи Джейн,мина пред нея и отново светна в лицето и...Така можеше да се забележи кисело-сериозната и физиономия...
-Аз съм с фенер,така че мили мои,пуснете ме напред.
Всички спогледаха Ривън,а в погледите им се четеше такава досада...Ривън се ухили,като равните му зъби пробляснаха в тъмнината,под светлината на фенера.
Когато дойдоха,гробището изглеждаше изключително малко,но колкото повече вървяха,толкова повече започваха да си мислят че няма край.В кръг ли се въртяха?Но как можеха да разберат,когато всичко изглеждаше еднакво?
-Колко още трябва да вървим?Хайде да застанем някъде и да започваме,има ли смисъл,където и да сме,ако стане нещо ще стана на всякъде...-започна Селена,на която очевидно не и се харесваше да обикалят без посока.Да кажеш,че разглеждаха,не разглеждаха...Единствено Ривън виждаше по-далеч от носа си,а другите просто го следваха.
Клонките пращяха под краката им,като звуците се чуваха толкова силно,че биха събудили и мъртвец...Време беше обаче да дадът началото на приключенето,в което решиха да се забъркат.Нямаха представа какъв ще е изходът,но не очакваха нещо велико...Друго обаче бе решила Съдбата за тях...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-Нека спрем тук.-предложи Айвъри,чиито крака вече не го държаха.Както и на повечето хора от там.Хубаво беше,когато Айвъри предлагаше,защото често се съобразяваха с него.
Мястото,на което решиха да прекарат останалата част от вечерта и сутринта,представляваше малка,свободна "полянка",заоградена от гробове.Тревата на мястото беше изсъхнала и само на места се забелязваха свежи зелени стръгчета.Пръстта бе черна,а на места бе като пепел.Какво ли бе горяло там?Едва ли някога щеше да се разбере...Но наистина интересно беше,защо това принадлежи на военните служби?Дали това беше забраненото гробище,с което бабите им ги плашеха,когато бяха малки?Или тук лежаха погребани войници?Може би скоро щяха да разберат.
Те поставиха саковете си на земята и започнаха да вадят почти всичко,което имаше вътре...Тиа започна да вади ароматизираните свещи,поставени в стъклени кръгли свещничета и започна да ги нарежда в кръг около дъската за духовете,която преди малко попадна в ръцете на Ривън...След като я огледа отново изцяло,той я пусна "нежно" на земята...Докато Тиа се опитваше да направи съвършенният кръг,Чарлейн раздаде на всички амулети.Не,че имаше смисъл от тях,но изглеждаха добре...Феарлей бръкна в страничният джоб на сака и извади последният амулет...Представляваше пентаграм на голяма сребърна верижка...По средата обаче вместо празно място се намираше голям червеникаво-лилав камък.Не знаеха какво трябва да е предназначението на амулета,но решиха,че с нещо подобно биха изглеждали по правдободобно.
-Наредете се в кръг.-каза с наставнически глас Джейн и седна на земята по турски.
Дали наистина нещо щеше да стане?

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:54 am

[LastRainDrop]
И така след всички раздадени джунджурии ,наредени свещи, лекции и т.н. всички седнаха в кръга от полуживите светлинки и замълчаха.Някои вярваха че нещо ще се случи,а други-не.Но всички си бяха наумили да го направят и това вдъхваше вяра във всичко това.Пламъчетата на свещите потрепваха с танца на вятъра, а миризмата на люляк се процеждаше между тях като ги обгръщаше и завладяваше. Хладината ги караше да потръпват съвсем леко като докосване от перце.Самите те бяха обгърнати от самата природа колкото и странна да беше тя. Колкото и да бяха сериозно някои от тях потръпваха при мисълта че са насред старо забранено гробище готови да призоват някои от тези прибрани от природата души.Те решиха че за по-голяма достоверност трябва да бъдат хванати за ръце. Ривън леко протестираше,но беше скастрен от няколко злобни погледи и исъсквания.Той само се озъби и хакна с ръцете си хората, които бяха до него в знак на "съгласие".А именно Селена и Тиа. Те си поеха глътка въздух и въздъхнаха в миг на готовност.Тогава някой се обади:
- Е,след като всички сме готови? Да започваме... - Джейн се хвана последна за ръка с Чарлейн и се отпусна
Последва кимване с глави и затваряне на очи ,но след миг всички си ги отвориха.:
-Ъъъ и сега какво?- Попита Феа и погледна дъската.
-А,да забравих да ви кажа ...Ами то ...Тоест ммисля че всеки трябва да прочете това от книгата как точно става...Смисъл ето! - Джейн раздаде на всички малки листчета с написани описания и инструкции.Доколкото можеха да се налагат инструкции върху тези изгубени насред порталите души... (Омг замалко да напиша Уши xD)
- Та така прочетохте ли ги? - отново прозвуча гласа на Джейн...
Явно всички бяха готови и си върнаха листчетата.Отново се хванаха за ръце и затвориха очи.Клепачите им натежаха и пламъчетата се изгубиха някъде в дълбината... В началото още незнаещи напъно инструкциите момчетат изръсиха пъни глупости като" Оооо камооон камооон дух призрак или какъвто си тааам ,камоооон" или" И сега с тая песен аз искамд а балгодаря на всички мои ...." .
Последвха и няколко викове и отново тишината. След като всичко беше изречено "правилно" групата отвори очи и погледна дъскатаТя беше неподвижна.
Eileen
-Хей,женските,не трябва ли да слагаме пръстчета?-попита Ривън размахвайки като Сабрина,младата вещица,показалец.
-О,Рив,ти само се чудиш къде да си завреш ръцете...-започна да негодува Феарлей,която никак не обичаше Ривън да се меси в неща,от които си няма ни най-малко понятие.
-Определено не искам там,където се намират твоите късно вечер.-усмихна се Ривън,повдигайки една от кръглите свещички към лицето си за по-драматичен обрат.Нали се сещате,като в хорър филмите,както когато главният герой светва и другият вижда призрака зад гърба му,само дето единственото нещо,което нашите герои видяха,бе лицето на Ривън.
-О,Рив.Какво искаш да намекнеш?Знаеш,че ръцете ми не са като твоите,да ходят при всичко с различен от моя пол.-озъби му се насреща Феарлей,без да усеща,че те двамата започват да дразнят околните с поведението си.Тя се наведе към него,косата и се освети от пламъка,който бе толкова близо до краищата и,че можеше вече да се усети миризмата на изгоряло.
Всъщност май само те не се усещаха,че от както тяхната "група" съществуваше,моментите на тях двамата в разбирателство се брояха на пръстите на едната ръка...Може би това бе начинът да покажат,че се обичат?Едва ли...
-О,Фей,много добре знаеш какво искам да кажа.Или по-добре да питаме Айвъри за това,което правите двамата?Забравих само да го попитам как се справяш...-в гласът му започна да се долавя злоба...Очите му се присвиха като на малко бясно кученце.Той започваше да се отбранява,но от кого?
-Я,не ме намесвай!-повиши достатъчно тон,Айвъри,за да се досети всеки от присътващите,че ако скоро не спрат ще хвърчи перушина.
-Или какво?-отвърна му Ривън без дори да поглежда Айвъри.Двамата стояха един срещу друг,но разликата бе там,че Айвъри бе с високо вдигната глава,докато Ривън гледаше блуждаещите пламъчета наоколо.Той винаги си бе представял така духовете с недовършени дела.Не беше сигурен защо,но за него връзката бе голяма...
-Или искаш да си на мое място...Искаш ли да бъдеш с нея,Рив.Искаш ли и ти да усещаш ръцете и върху тялото си?А устните и?-Айвъри зашепна,като че ли искаше само Ривън да го чуе.Но това шепнене издаваше ,че той е сигурен в думите си,знаеше,че така ще изкара Ривън извън кожата му,а точно в момента това му се струваше интересно занимание.
-Господи,Айвъри,престани...Какво ти става?-сръга го Фей,на която очевидно не и бе приятно да говорят така...Или поне не пред всички.
Ривън не отвърна нищо.Дали наистина му се искаше?Само той знаеше...Продължаваше да гледа пламъците,а жалките му опити да постигне нещо интересно в този момент,съвсем рухнаха.
-О,стига!-прекъсна ги Чарлейн,която очевидно не беше доволна от случилото се...Всички мразеха,когато те тримата прекъсваха общите им занимания,търсейки решения на проблеми,които нямат или сами си създават.
Всичко бе тихо...Не се чуваха гласовете им.Като,че ли туко що те се присъединиха към голямата група мъртъвци под себе си...Някои се чувстваха мъртви цял живот,а други просто не усещаха,че живеят.Жизнените хора,които всеки виждаше,бяха просто една маска,с която те самите се опитваха да се заблудят,че може би някога,някой от тях ще постигне нещо смислено в безсмисления си кратък живот.Докато пламъкът изцеждаше и най-малкият останал вятър,полюшвайки се насам-натам в такт с него,стараейки се да не го загуби завинаги,сега в Ривън,Айвъри и Фей бошуваше див огън...В момента и тримата чувстваха,че не им е там мястото,но всъщност не искаха да развалят забавата на останалите.За това кротко се примириха.Нямате представа колко е тихо,когато те спрат да говорят.Никаква...
Селена стоеше вторачена в дървената дъска,като че ли очакваше да и проговори сама.Буквите бяха старателно изписани на нея,изглеждаха като издълбани.Като,че ли тази дъска не бе създадена от човешки ръце,изглеждаше прекалено...перфектна.
-Да го направим най-накрая!-настоя Лана,на която и бе писнало да гледа унилите лица на повечето,както и да гледа безразличието в очите на останлите.-И нека да бъде така както предложи Ривън.Поне в това отношение той беше прав.Пръстите ни трябва да са на стрелката...Иначе няма как да ни посочи...Нашите тела ще служат за нещо като...Ъм...-в момента Селена търсеше най-правилната дума,но единственото което и хрумваше беше онази песен...Все още нямаше представа от къде и е толкова позната,но знаеше,че я преследва...-химикалка.-продължи тя,като погледът и изведнъж стана празен и безразличен...Тя гледаше вторачено дъската и се полюшваше от време на време.Какво ставаше отново?

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:55 am

Lexa_gothic
-Хъх... химикалка... по-добро сравнение не успя да измислиш - измърмори Ривън. Феарлей, която седеше точно срещу него го изгледа злобно и той млъкна с нежелание. Искаше му се да я затапи по някакъв супер умен начин, така че да няма какво да му отговори, но проблемът беше, че в момента беше толкова ядосан, че почти нямаше мисли в главата си.
И ето... вече всички седяха с втренчен поглед в дъската и чакаха нещо да се случи... Времето се точеше по възможно най-бавния си начин които може да бъде сравнен само със същото му свойство в час по математика рано сутрин в слънчево утро. Само че при нас нямаше слънце, а бледа луна, която едва пробиваше облъците със студените си лъчи. А те продължаваха да си стоят така. И изведнъж...
-Бау! - извика силно някои.
Е, това определено наруши тишината защото момичетата се разпищяха, а Айвъри гледаше като току що събудил се. Само Ривън се смееше.
Сега вече Феа побесня. Опитвайки се да запази спокойствие тя пусна ръцете на Джейн и Айвъри и стана от земята. Не че неможеше да го достигне от седнало положение. Все пак реши че ще е по-добре да стане. А в ума и определено не се въртяха най-приятните мисли за момчето което продължаваше да се смее въпреки всички ядосани погледи вперени в него. Феа пристъпи две крачки напред и го достигна. И после...
Му удари шамар. Звука проехтя над цялото гробище. Феа, вече по-спокойна, си седна отново и хвана за ръчичка Джейн и Ай, които още не можеха (както и всички други) да разберат беше ли се случило това което стана или сънуваха... Очите им се местеха от Ривън към Феарлей.
-Леле... Феа... напомни ми никога вече да не те дразня - каза със страхопочитание Айвъри.
-За тебе само целувки, любов моя - отвърна му тя с кисела физиономия. Още не му беше простила за шегата с която издразни Рив преди малко - А сега ще продължаваме ли с духовете или те ще продължават да ни слушат глупостите?
Всички освен Ривън се размърдаха. Той си седеше на едно място като вкаменен.
И всъщност да, беше вкаменен... но от изненада. Никога не беше очаквал тя да го удари. И сега неможеше да го повярва. Всъщност последния човек (имам впредвид преди Феа), които му беше посегнал беше останал при сестрата в училището за два учебни часа преди да може отново да се завърне сред съучениците си...
Той изтръска глава за да се опомни и сърдито, без да казва нищо хвана отново ръцете на Тиа и Селена. Те го гледаха малко стреснато защото знаеха за горе споменатия случай след които приятелят им онесе доста сурово наказание от директорката на училището им.
След още минутка - две всички се бяха отърсили от случилото се отново се съсредоточиха в дъската и започнаха процедурата отначало.
Eileen
След като нищо не се получаваше,всичкио започнаха да губят надежда,а напрежението да се покачва все повече и повече.Не стигаха караниците между Феа,Айвъри и Ривън,ами и сега щяха да се обвиняват заимно защо нищо не е станало,макар всички да очакваха нещо подобно.
-Ала бала портокала,дух проговри!-започна да се ядосва и повишава дух Джейн,на която вероятно и бе писнало да гледа дървената дъска.
-Защо не опиташ с "Абра-кадабра",може да изкочи дух на заек.-промърмори Ривън пускайки ръцете на Тиа и Селена,това май значеше,че е приключил.
-Млък!Сядай веднага!-повиши му тон Джейн,която беше сигурна,че ако наистина се съсредоточат ще се получи нещо.
Ривън изгледа Джейн право в очите,но след като видя колко настоятелна е си седна обратно на мястото.-Нека кажем думите от книгата...Така или иначе не губим нищо.
Тиа придърпа черният сак и извади нещо...Това представляваше книгата,наподобяваше дървена но кориците и бяха меки и се огърваха под пръстите на момичето.Тя я постави в скута си,разлисти страниците шумно,докато не достигна тази която желаеше...Препрочете няколко пъти молитвата,когато подаде книгата нататък.Всички щяха да се изредят да я прочетат един след друг на ум,след което идваше ред на призоваването.
-Да го направим.-След като книгата бе обиколила всички Тиа я постави зад себе си,хвана ръцете на Риовън и Айвъри и зачака Джейн да започне-
"Умолявам те велики и силни Адонаи,господарю на всички духове!О велики Адонаи!
Отдавам душата си,сърцето,пола,ръцете,краката,диханието и съществото си.О велики Адонаи благоволи да бъдеш благосклонен!
Амин!"
Какво ли щеше да стане?
Lexa_gothic
За момент всички с досада си помислиха че отново не се е получило нищо. След секунда повя леден вятър които донесе кой знае откъде купища сухи листа и ги завихри около момчетата и момичетата. Те бяха затворили очи защото заедно с частите от опадалите корони на дърветата беше довято и солидно количество прахоляк. Вятъра се увиваше около печалните надписи над гробовете и виеше зловещо.
-Ето ви сега едни призраци... - измърмори Ривън гледайки отегчено - Джей, ако заради теб не попадна в рая като умра, ще те преследвам като дух-психопат затова че си ме карала да чета богохулни молитви!
Въпреки зловещата ситуация няколколко човека в това число и Джейн бяха на прага да се разсмеят. Като се замислеха доста лесно можеха да си представят Ривън в тази роля...
-Ти така или иначе няма да попаднеш в рая - засмя се тихичко едно от момичетата но неможеше да се разбере кое защото повечето свещи бяха загаснали от вятъра и беше останала само една която има стигаше само колкото да видят дъската и то доста зле...
-Оф, не разбрахте ли че нищо няма да се получи? - попита момчето раздразнено - Дайте да измъкваме колата ми от онази гадна кал и да се махаме...
Той се опита отново да стане, обаче се спря по средата на действието си от изненада и падна назад с опулени очи. Стрелката на дъската се беше поместила леко. Можеше да е зрителна измама заради слабата светлина... но можеше и да не е.
Чарлейн протегна ръка напред и "изписа" след леко колебание първия въпрос:
"Има ли някои там?"
Ледения вятър отново ги прониза, сякаш искаше да ги замрази или да ги накара да се махнат веднага. А може би искаше друго...
Стрелката на дъската се засъртя на 360 градуса и се стрелна към една от думите написани на дъската.
"Да!"
Ривън гледаше като гръмнат... Не беше очаквал че нещо наистина ще се случи...
А колкото до останалите... някои гледаха шокирано, други се чудеха какво точно следва, а шестото чуство на някои подсказваше че всичко това няма да им се размине толкова леко просто като шега.
Този път Феарлей протегна ръка.
"Кой е там?"
Този път отговора се появи още преди да ги прониже вятъра:
"Ние".

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:56 am

Eileen
Всички погледнаха дъската.Стрелката бе спряла да се движи,но като че ли още чуваха звука от стърженето и по дървената дъска...Бе се заклещил в ума им,а погледът им търсеше единствено изписаните букви...
Айвъри протегна ръка напред,постави показалецът си,изричайки:
"Кои сте вие"
За миг се поколеба да го напише,но се досети,че духовете чуват думите им...Щом ги бяха призовали,значе можеха да ги чуват,колкото и странно да изглеждаше.
Пламъчетата нежно си играеха с тайните на ноща,разкривайки едва малки подробности,които не можеха да наредят пъзела в който се намираха тийнейджърите в момента.Като,че ли осветяваха невидими тела,чиито души усещаш,но мозъкът ти отказва да приеме случилото се,обяснявайки всичко така както се е опитала да направи науката...
Ривън се опитваше да си го обясни така.Той бе седнал по турски на прашната земя,като засипваше дънките си с черната пръст,като че ли не осъзнаваше какво прави.Ноктите му ринеха пръстта,а очите му дълбаеха дъската...Търсеше решение.Търсеше изход.Очакваше да има някакъв магнит или нещо подобно...Пламъците на свещите нежно си играеха с изписаното му лице,очертавайки несъществуващи скули...На тази светлина изглеждаше като восъчна фигура.Като че ли не дишаше,устните му не помръдваха...В главата му се набиваше гласът на Айвъри,който произнасяше една по една буквите от отговора на призраците...Те минаваха и се застояваха,но той не си правеше труда да ги свързва.Гледаше в една точка и същевременно следеше ръката на Айвъри,която все по-ясно се изписваше в съзнанието му.
"Най-лошият ви кошмар"
Това бе отговора.По-скоро звучеше като клише от хорър филм...
Нечий смях обаче наруши гробната тишина...Не звучеше уплашен.А трагичен...Изтерзан...
Ривън стоеше,вдигнал едната свещ пред лицето си,така че да се вижда само усмивката му.Тази усмивка,която го караше да изглежда като мъртвец видял светлината...Толкова лукава,толкова...ненаситна.
-Айвъри...Айвъри...-повтори той с напевен глас,като че ли туко що щеше да превърне историята ни в мюзикъл.-Само това ли успя да измислиш?Знаете ли какво!Писна ми...Писна ми от всичко...Не ме интересува нито Тиа,нито Джейн,нито Чарлейн,нито Селена,най-малко Айвъри и...Феарлей!-Ривън стана от земята,преобръщайки свещта.Разтопен восък обля,амулета,който като че ли оживя...Само за миг...Угасващите пламъчета,които като че ли бяха знак,за нещо друго?!
Стъпките на чернокоското отекваха из гробището,а крачките му се усилваха като пред буря...Главата му наведена надолу,бе прикрита от тъмната качулка на синият му анурак...
За миг тъмнината погълна и последната останала частица от него...Тишина.Неловка тишина...Неловки,недоумяващи,блуждаещи погледи.
Без предупреждение,Феарлей скочи на крака...Тя погледна Айвъри в очите,гледайки твърдият му спокоен поглед...Очите му почти винаги изглеждаха такива...Такива тя ги помнеше...Колко много и се искаше да гледа и нея с такава топлина с каквато гледаше Джейн...Феа тайно усещаше,че има нещо между тях,нещо за което те още незнаят...Тя осъзнаваше своите чувства,но тези които я поведоха напред,щяха да я поведът към гибелта и.Не след дълго...
Стъпките на Феа обаче бяха тихи и плахи...Обувките и едвам оставяха следа в пръстта...Мъглата отдавна бе погълнала и нея,а едва сега тя забелязваше познат силует...
Ривън стоеше облегнат на една от надгробните плочи,закривайки името...Поставил ръце пред гърдите си,навел глава,Рив изглеждаше точно като сърдито дете...Той повдигна поглед,търсейки отговр в розовата мъгла,която се появи отново неканена...Отговорът обаче не дойде,дойде единствено човекът,който не искаше да вижда.
-Рив...-гласът и звучеше съвсем,съвсем тихо...Като,че ли не искаше да събуди някой...
Тя не получи отговор...
-Ривън!-този път гласът и звучеше твърдо и убедително...Като че ли го извади от трансът в който бе попаднал или поне тя така бе започнала да си мисли...
-Какво искаш...-ако мислите,че Дързост и красота е отегчение,почакайте да чуете как говореше Ривън
Сега Ривън не получи отговр...Защо ли?Може би Феарлей нямаше представа какво иска...А може би имаше,но нямаше как да го каже.Тя бе скочила инстинктивно след него,но знаеше,че постъпва правилно.Надяваше се...
-Хей,Феа...Виж.Гробът.Май имаш полу-адаш,дето да лежи долу...
Ривън се отдръпна от надгробната плоча,с надменен поглед,пронизващ нейния,карайки я да се чувства като малко засрамено девойче...Тялото му откри следният надпис...
Фей Грейлин.
Любима дъщеря,леля и годеница.
Почивай в мир.
Нека музиката те следва в рая.
-Дори и тя е можела да пее,май...Сигурно ти е роднина.-сарказмът му можеше и риба да улови...
-Теб...
Отговорът не беше смислен...Но бе на място...
-Как така?Мен?!
-Теб...
-Фей...А..Феа де...
-Теб...
-Какво мен?
-Теб!
-Стига игрички!
-Теб!
Гласът и приближаваше към това да изкрещи,както и той се приближаваше към нея.В очите му горяха пламъчета.Какво бе това?Гняв?Любов?Омраза?
-Кажи,Феа!Какво имаш предвид?!
Хвана я той,разтърсвайки я за рамената,като че ли искаше да я събуди от голям кошмар,само дето кошмарът бе тук...
-Искам теб...
Гласът и звучеше съвсем спокойно...Само погледът и трептеше,като че ли очите и щяха да изкочат.Вместо това няколко сълзички пропълзяха в очите и,правейки ги да изглеждат като стъклени...
-Пита ме какво искам...Искам теб...
Тя пристъпваше бавно към него,а той се отдалечаваше...Погледът му бе огаснал...Гледаше все едно е видял призрак,но не знаеше,че призрак гледа него.
Стъпка...Стъпка...Стъпка...
Рохкавата пръст като че ли се топеше в краката му.Ръцете му ставаха потни,очите му се насълзяваха,тялото гореше.Какво ставаше?Имаше чувството,че целият свят се е завъртял и той ще изпадне от него...Искаше му се да усети твърда земя...Както и стана...Той стъпи върху мраморните ограждения на гроба на Фей...
-Ама...Ти...Сериозно ли?
Ривън стоеше като слисан...Той се отпусна и седна на мрамора...Това сигурно бе най-красивият гроб в това гробище,но сега определено не му бе до това.Той чу точният отговор на въпрос,който бе задал почти без да се усети...Просто така...По навик.Имаше чувството,че Феарлей ще се нахвърли всеки момент върху него и ще го изяде жив с парцалите,но вместо това тя седна смирено до него.
-Ами Айвъри?!
Като,че ли за пръв път се държаха като нормални хора..Без спорове,скандали,перчене...Просто разговор...
-Айвъри?-на лицето на Фей се появи усмивка...Такава тайнствена и непозната,че ако можеше да се види дори тя би се очудила от себе си...-Никога не е имало нещо между мен и него..Той е влюбен в Джейн...
-Значи...
-Значи грешиш.

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:56 am

Без повече мисли...Без повече...Само един поглед бе достатъчен.Ръката на Ривън се озова върху врата на Феарлей,придърпвайки я към себе си.Тя усети топлината на нежната му длан,а след това и на меките му влажни устни...Отвори очи.Като,че ли искаше да провери дали сънува,но той още бе там,все още я притискаше към себе си,устните му все още търсеха нейните,а очите му бяха смирено затворени...
В този момент,долетя същата музика...Толкова позната,толкова различна.Толкова завладяваща...Това бе началото на края за някого...Защо?Ще разберете,много скоро ще разберете...
Lexa_gothic
Докато при Феа и Ривън най-после се уточняваха толкова много неща, повечето от които без думи, при останалите цареше призрачна атмосфера. За жалост никои не успя да запали загасналите свещи и се наложи да си висят в почти непрогледния мрак. Някъде от далече се чу грачене на гарван от които косите на момичетата щяха да настръхнат ако не бяха толква дълги... Минутите се проточваха сякаш самото време не съществуваше вече и те бяха заклещени в гробището в едно вечно безвремие.
По едно време Селена стана. Разбраха това само по съвсем лекото раздвижване на въздуха и лекото и очертание на фона на тъмното небе.
-Аз... ще отида да ги потърся... таковата... да не се загубят...
-Повече ме притеснява ти да не се загубиш! - каза и Тиа - Сядай долу. Те са двама. Ще успеят да се върнат... сигурно...
И те продължиха да си седят, докато нещо не привлече вниманието им. Нещо, което си лежеше кротко на земята; което беше полято с восък и имаше мек лилав цвят...
От този иначе прекрасен аксесоар досега незаплашващ ги с нищо се стичаше восъкът нагрят до побеляване. С втренчен поглед всички наблюдаваха как как блестящият камък се оказа в центъра на перфектна окръжност съставена от бялото вещество. Но нещата не приключиха с това...
Камъкът започна да излъчва все по силно и по-силно светлината си.
-Сега вече ще викна Феа! - стана Селена. Очевидно беше уплашена от случващото се. И понеже никои не я спря а даже няколко погледа я окуражиха тя хукна през розовата мъгла в посоката където бяха изчезнали приятелите и.
Тя се спря. Стери и се че чува шумолене като от рокля...
Изведнъж осъзна колко и е студено и страха се промъкна в душата и като слънчев лъч през атмосферата в ясен ден...
-Феа? Ривън!? Ехо? Там ли сте? Ей!
Гласът и и се стори по-слаб от когато и да е било и вместо да извика прошепна тези думи. Заради тиането през студения въздух и беше трудно да говори. Въпреки всичко реши да продължи. Стъпка след стъпка, все по-напред докато пред нея не изплува през мъглата неопределена сянка. Със стаен дъх тя се приближи...

Феа се ослуша...
-Чувам стъпки. Ти чуваш ли ги? - прошепна тя на Ривън.
Той кимна и я хвана за ръка.
-Да се връщаме.
От неговата уста това прозвуча малко странно... още повече че бяха там по негова вина... тя тръгна с него без да се замисля. Това, че беше до нея и стигаше за да се чуства значително по-добре отколкото беше Селена сама в мрака.
Бавно те тръгнаха към мястото където мислеха че се намират приятелите им. И след малко...
Писък!
Селена пищеше. Феа също. А Ривън... притискаше ушите си с ръце!
-Свършихте ли с писъците? - попита той гледайки злобно Селена все едно само тя беше пищяла - Трябва да пробверя дали не съм оглушал!

При останалите нещата си вървяха все по същия начин. Само че светлината от медальона беше поотслабнала до съвсем лекичко сияние което едвам ги държеше будни.
Тиа си шепнеше нещо с Чарлейн което само те си знаеха, и което другите чуваха но не се и опитваха да задържат в преуморените си умове.
Даже не успяха да чуят кога двете момичета и момчето се върнаха от "разходката" си.
Джейн направо си спеше права или по-скоро седнала, а другите също не бяха по-добре. Успяха да се поразбудят защото медальона отново започна да излъчва онази силна светлина, която изобщо не му беше присъща и имаше отенъка на мъглата която ги обгръщаше... Наоколо се разля ужасно силен аромат на люляк, а над камъка започнаха да се вият без всякакво предизвестие и да добиват все по-ясни очертания и да се завихрят все повече и повече. Разнесоха се стенания и глухи писъци които сякаш се врязваха в умовете на тийнейджърите и оставяха незаличими следи...
-Какво направихме?! - извика Джейн в пристъп на ужас с развяваща се коса и опитвайки се да надвика и заглуши стенанията.

Тя следеше движението им в мрака. По лицето и се разля усмивка. Не беше на щастие; не беше дори на омраза. Очите и излъчваха безразличие и незаинтересованост с леки пламъчета на ярост.
-Какво сте направили ли? - прошепна тя. Това беше шепот които беше по-страшен от стенанията и писъците макар и по-слаб от тях... - Наравихте най-голямата грешка в живота си... А може би и последната...
Бялата и рокля прошумоля в мрака. Тя вдигна отново цигулката и засвири толкова познатата ни мелодия, която успокои душите събудени от нашите приятели. Знаеше какво иска... винаги беше знаела... само че разликата беше, че приживе сред приоритетите и не намираше място плашенето на разни тийнейджъри на гробището...
Тя въздъхна...
-А мечтаех да свиря в Миланската опера...
Eileen
Аз,пък мечтаех да мога да летя...И да минавам през предмети.Явно ти нямаш проблем с това-отбеляза с насмешка Ривън,но дали това трябваше да си го помисли или да го каже...
-Мълчи!
Точно в момента думите на 'жената' имаха силата на закон.Гласът и бе нежен и изключително тих.Но за сметка на това говореше властно,като очите и потвърждаваха думите и...Погледът и бе остър и проницателен.Единственото живо нещо в нея изглеждаха очите.Те бяха големи,леко изпъкнали с бадемовидна форма.Макар и да нямаше сълзи,блещукаха като след плач,а цветът им наподобяваше пепел...Лицето и бе бледо и кукленско,като на призраците по филмите-съвсем гладко.Косите-дълги и гарваново черни се разнасяха във всички посоки,а тя съвсем изглеждаше като привидение.Нито един кичур не бе паднал над лицето и,всички бяха подредени в съвършен ред...Устните и бяха месести...Долната бе по-голяма от горната,но извивката на долната наподобяваше сърце.Зъбите и бяха равни,а усмивката толкова красива и нетипична,че изглеждаше зловещо.Дори те кара да се замислиш-"Така ли е изглеждала жива?".И ако стигнеш до извод:"Да" през главата ти няма как да не мине мисълта "Как може такъв човек да си отиде?".Но,тя изглеждаше не само красива.Свиреше превъзходно,а може би и се е отдалвало и да пее?Кой знае...
Чарлейн стоеше и гледаше дългата бяла рокля...Толкова приличаше на булчинска,но тя не бе като останалите.Попринцип като видиш булчинска рокля ти става приятно,като че ли предава емоциите на булката,а тази изглеждаше по-изтормозена дори от притежателката си.Чарлейн така и не проумяваше защо тази рокля изглеждаше толкова подтискащо...Макар,че се очакваше да бъде раздърпана и мръсна,както в повечето Хорър филми,тя бе абсолютно чиста и здрава...Единствено дългият бял воал,бе разкъсан и падаше зад нея на малки парчета,посивяли от времето-вероятно.
Джейн гледаше тип "К'фо става тука?!" и не можеше да спре възможните обяснения,които бяха в главата...-Прекалено много бира,Прекалено много сладки неща,Недоспиване,Хапчета в питиетата и какво ли още не...Само дето колкото по-възможни бяха,толкова по-невъзможни изглеждаха за нея.
Айвъри гледаше почти толкова слисано колкото Ривън,който беше скиптик по отношение на паранормалните неща и всичко свързано с тях-вещици,демони,извънземи и т.н.Да не говорим за призраци или още повече призоваването им.
В главата на Феарлей за миг мина мисълта за надгробната плоча върху,която стоеше Ривън и беше почти сто процента сигурна,че това е същата жена.Не знаеше защо,просто го усещаше...
Тиа я гледаше и се чувстваше като замръзнала...Искаше да се помръдне,но не можеше.Единствено очите и шаваха неспокойно.Водена от незнам какво чувство и невероятен прилив на енергия,тя излезе от собственият си транс и хвана амулета.
Писък,последван от няколко глухи стенания и гробището отново стана същото-тихо,спокойно...мъртво.
Lexa_gothic
Тиа продължаваше да стиска здраво медальона. Бавно и другите се съвзеха. Когато всички бяха отново в състояние да мислят единодушно решиха, че им стига толкова за тази вечер и някоя друга ще се върнат да довършат "забавлението".
Хапнаха малко от шоколадовите неща, които бяха взели преди да тръгнат както им се струваше преди векове, и пийнаха по малко от напитките.
Отправиха се към мястото, където бяха прекрачили оградата. Движеха се близо един до друг, въпреки че розовата мъгла я нямаше вече. Люляковият мирис също беше изчезнал в ноща. Беше останала само бледата луна, която осветяваше напуканата земя около тъжните спомени за непознатите мъртъвци.
Все едно вървяха от цяла вечност. А ниската ограда все не се виждаше. На няколко пъти те решаваха, че са я достигнали но когато се приближеха, разбираха, че това е просто поредния паднал дървен кръст...

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:57 am

Ривън, които отново беше поел ролята на водач, вече се объркваше... трябваше отдавна да са достигнали ниската порутена преграда за външния реален свят. След всяко "припознаване" той се отчайваше все повече и повече нищо, че не му личеше на външен вид, и че повтаряше без сам да си вярва, че всичко ще е наред и че сигурно са се заблудили но скоро ще намерят верния път...
Беше длъжен да го повтаря. Виждаше че момичетата начело с Феа и Джейн губят надежда и след толкова часове безсъние вече всичко им се струваше еднакво и плашещо. И всеки път когато той се оглеждаше и се опитваше да разпознае нещо за да се доберат до нещото-като-ограда виждаше погледа на Феарлей която нетърпеливо чакаше да чуе от него че е видял нещо познато и че вече се ориентира и че до час-два ще се махнат от околностите на гробището...
Е, поне за Джейн не трябваше да се притеснява. Явно тя не беше толкова паникьосана колкото останалите, или пък беше но не го показваше толкова явно.
Тя и Айвъри бяха на края на групата. Не говореха но си личеше че им е малко неловко.
На момичето му се стори че чу нещо да шумоли покрай нея и се обърна. Стори му се че мерна нещо бяло да изчезва сред сенките и изтръпна. Дали призръка беше жив... доколкото може да е живо нещо такова... Отново задуха студен вятър... Не беше нормално по това време на годината да духа така и да е толкова хладно...
-Да побързаме... моля ви... направо замръзвам - каза Джей тихо, но все пак достатъчно силно за да я чуят всички - Някои да ми напомни следващия път да не тръгвам леко облечена...
Момичето зъзнеше под тънкия си суитчър.
Сякаш поускориха малко крачката и около половин минута всичко беше тихо. Джейн усети нечие леко докосване по рамото и се стресна от мислите си. Беше Айвъри. Беше протегнал едната си ръка към нея и държеше някаква дреха... яке или нещо такова... Тя го погледна недоумяващо за секунда, а после се изчерви.
-Вземи го - каза момчето като я гледаше в очите - Няма да се разболееш заради глупавите духове я!
После се усмихна. Беше толкова топла усмивка... Тя му се усмихна в отговор. Дори на бледата светлина можеше да се забележи руменината по лицето и...
Момичето пое якето от него и го облече бързо.
-Благодаря - каза тя.
Той махна леко с ръка.
-Няма защо. Хайде, да настигнем останалите...
Никои не беше забелязал разигралата се сцена освен Феарлей, която съвсем случайно се беше обърнала по едно време. Тя се усмихна.
"Време беше, дявол да го вземе!"

На лицето и се появи мрачна усмивка... Ако си мислите, че цигуларката беше изчезнала... лъжете се. Тя беше там и сега имаше точно каквото и трябваше.
"Хм... това момиче значи нещо за него... Перфектно... И скоро... Много скоро... "
Тя се плъзна зад следващата плоча, продължавайки да гледа към последните двама тийнейджъри.
Eileen
-Всичко е толкова...странно-говореше Джийн докато придържаше краищата на якето,което определено не бе нейният размер.Макар да гледаше право напред,не пропускаше нито едно движение на Айвъри с периферното си зрение
-Ако питаш мен-невъзможно.-отговорът май дойде от устата на Тиа,но бе толкова тих и отегчен...
-Чухте ли това?-Айвъри спря на мястото си и се огледа.Като,че ли можеше да различи нещо в тъмнината.
В интерес на истината обаче имаше нещо,което наподобяваше изключително много на силует.Но в тъмнината и най-странно извитото дърво можеше да препознаеш в какво ли не.Още повече,че те вървяха от незнам си колко време,а изхода не изглеждаше близък.Айвъри не бе удостоен с голямо внимание,защото на висчки им беше писнало от историите за духове и духовете...Предпочитаха ако става нещо да става,ако ли не,да не си затормозяват мозъка.
Renz:
Всички ходеха в колонка един зад друг, тихичко пристъпвайки на пръсти и заобикаляйки надгробните камъни.
-Ей... като се замисля... тука има закопани хора! -един гениален проблясък озари Феарлей и тя побърза да го сподели полу-шепнейки с останалите.
-Оо, не! - рече иронично Ривън и погледна накриво.
Беше доста тъмничко, само далечните улични лампи едва едва озаряваха един ред надгробни камъни- тези най-близо до теления плет, който служеше за врата и който преди малко тийнейджърите прескачаха с риск да си съдерат дънките.
Феа му хвърли поглед тип 'шат дъ фак ъп', поклати глава и продължи пред другите. Така известно време всички повървяха без да обелят думичка, когато шум от счупените съчки, върху които Чарлейн стъпи, накара Джейн и Селена да трепнат.
-Спокойно, спокойно, аз бях. -рече Чарлейн, махайки с ръце.
-Шшш... ш-ш-ш-ш.... -изшътка с пръст на устните Тиа и се втренчи в мрака пред себе си, докъдето стигаха едва 1-2 лунни лъча.
-Ама.. аз бях.. -повтори Чарлейн и изгледа тъпо Селена.
-Чакай... АААААААААА!! -разкрещя се Лена, отстъпвайки назад, при което всички останали механично изкрещяха, стреснати от писъка на приятелката си, без да са видяли нищо. Когато се вторачиха в пространството пред себе си с притаен дъх видяха фигура, която седеше с гръб към тях, а дългата й черна коса се стелеше на малки чупки надолу по раменете й. Тя се изправи, бавно обръщайки се към тях, със такова плашещо и завидно спокойствие, а и готик вида й допринесе за това в гърлата на останалите да заседне по една буца. А и си беше леко стресиращо в полунощ, на гробищата накрая на града някой да ти изкара ангелите по такъв брутален начин.
Момичето се усмихна, не отмествайки поглед от една точка някдъе пред нея и запристъпва бавно напред, което си изглеждаше откаченичко.
-Мойра. -промълви с тих глас то, след което голяма усмивка върху лицето й я накара да изглежда като човек, а не като порцеланова кукла, извадена о хорър филм. Е, хорър си беше силничко определение, понеже странното момиче изглеждаше доста приятно.
-Моля? - попита Ривън, като за да провери за всеки случай дали стоящата пред тях е от плът и кръв, забучи пръст в рамото й.
-Мойра. Мойра Блекмор. -повтори новопоявилата се и подаде ръка за здрависване, но тя увисна във въздуха.
-Квой туй?! -изръси Ривън, а Феарлей го скастри:
-Име, тъпанар такъв. Аз съм Феарлей. Този идиот е Ривън, с него се свиква, това са Айвъри, Джейн, Селена, Чарлейн и Тиа.
-Ннда. Приятно ми е. Какво правите тук?
-Ъ, същото шях да попитам и аз, честно казано леко се стресирах, не се обиждай, ама си е малко ненормално да скиваш сам човек тук по това време... -проговори за пръв път от срещата Джейн и се усмихна.
Мойра оново се усмихна и отново проговори, този път с напълно нормален глас:
-Еми по принцип не бях сама, само че сестрата изчезна нанякъде иии така...
Eileen
Очевидно топлите отношения на Ривън и Феарлей се бяха запазили,ъм...Цели 15-20 минути докато 'говореха'...Всъщност ще ви издам една тайна,но не казвайте на никой!Оговороката им бе да не разкриват отношенията си пред другите,поне докато не те не са нясно какво ще става,а повярвайте ми,след случилото се това бе нещото,за което най-малко мислеха.
-Как така?!Сестра ти изчезна?!-Чарлейн повтори думите и почти дословно,но като че ли за себе си,защото все още не можеше да проумее.

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:57 am

[10:35:01 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: -Емиии.. да сестра ми изчезна - подсмихна се Мойра без да разбира какво толкова не разбират във думите и.
[10:35:47 PM] [Poudre] каза: Добре,замислете се и ми кажете...Не ви ли звучи странно.Какво толкова нормално може да намери в това,че сестра и е изчезнала.Но само тя си знае,все пак е нейна сестра...
[10:36:56 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: Явно Джейн реши да изрази тези мисли на глас:
-А по принцип тя така ли прави? Не че е моя работа но всяка вечер ли се въртите тук и се губите една друга?
[10:38:22 PM] [Poudre] каза: Мойра погледна момичето с любопитство.Какво ли ставаше?Всички изглеждаха...Отвеяни.
[10:39:30 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: -Амиии... не идваме всяка вечер но е нещо като обичаи. Знаете как е...скука...
Май обаче никои не занеше.
[10:40:09 PM] [Poudre] каза: Погледите бяха втренчени в Мойра.Това момиче изглеждаше наистина странно.Не че тя не си мислеше това за тях и все пак...
[10:41:44 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: Всички мълчаха и се гледаха. Накрая Тиа не издържа:
-Искаш ли помощ да намериш сестра си?
[10:42:23 PM] [Poudre] каза: Мойра се усмихна глуповато,след което добави:
-Определено.
Какво ли щепе да стане?
[10:44:18 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: Тръгнаха. не след дълго се сетиха 4е не знаят как изглеежда момичето
[10:45:02 PM] [Poudre] каза: -А...Тая,твойта сестра...И тя ли излежда така плащещо като теб?Много грим,неравномерно сложен...Странни сенки?-Запита Ривън
[10:46:51 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: Феа го сръга в ребрата но вече беше късно - Мойра беше чула всичко.
-Ам... тя всъщност е мило момиче - каза облечената в черно студено.
[10:47:40 PM] [Poudre] каза: -Какво толкова?-обърна се Ривън към Феарлей...Очевидно топлите им отнощения започнаха да охлаждат със скоростта на светлината...
[10:48:45 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: -Можеше да се държиш и по нормално примерно - изсъска тя и го погледна с ъгъла на окото си.
[10:50:04 PM] [Poudre] каза: -ООо,извинявай!Трябва да се държа като светица,забравих.Нека да се променя,че да ме обичат всички,ще стана футболна звезда и ще съм вторият Чад Майкъл Мъри по красота.-каза иронично Ривън и продължи напред.
[10:53:19 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: -Да ти кажа чесно, не мисля че даже да си с неговия вид ще си светицата която ти се иска... - промърмори Селена забила поглед в гърба на Тия.
[23.11.2008 г. 22:32:13] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Я спрете и двамата! - каза тихо Фей вдигайки ръка към лицето си и поставяйки показалеца си на устните си - Мисля че чух нещо...
[23.11.2008 г. 22:41:47] .:Justify My LoVe:... каза: -Да,тук редовно чувате разни неща,вие момичетата-каза Айвъри,но за всеки случай се огледа.Интересно...Какво ли можеше да види в тази тъмница?!
[23.11.2008 г. 22:43:21] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Еми при всички положения не сме надрусани, Ай! - обърна се Джей към него без даже бегла следа от обвинения или яд в гласа си - Просто... искаме да се измъкнем и психиката ни реагира!
[23.11.2008 г. 22:44:28] .:Justify My LoVe:... каза: -Ами...Измъкнете се,бе!Кой ви спира?!-изкрещя Ривън и посочи напред.-Вие сте тези,които решиха,че трябва да помагат на...-тук той спря за малко,огледа Мойра от главата до петите,след което продължи-вещица.
[23.11.2008 г. 22:45:31] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -РИВЪН! - сега вече в гласа на Джейн имаше възмущение примесено с ужас.
[23.11.2008 г. 22:48:53] .:Justify My LoVe:... каза: -Какво?!Погледни я!Тя е като изляза от...хорър филм,след голямата битка.Само дето там гримовете им не се размазват така...-подкрепи той становището си.
[23.11.2008 г. 22:49:44] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Да, а ние не сме в момента нали...?! - повдигна рамене Айвъри - Вярвай си пич...!
[23.11.2008 г. 22:50:46] .:Justify My LoVe:... каза: -Да,тогава "Стоп камерите" искам да си ходя в къщи и да спя!-отвърна му Ривън и присви очи.
[23.11.2008 г. 22:51:44] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Ми хубаво. Ходи си! Някои да те спира?! Само ако намериш как! - върна си го Айвъри имитирайки гримасата на Рив.
[23.11.2008 г. 22:52:31] .:Justify My LoVe:... каза: -Това е твоят филм,Ай.Всички знаем как умираш да бъдеш герой и да впечатлиш хората,ти беше навитза тук...Хайде сега,изиграй си правилно ролята.
[23.11.2008 г. 22:53:43] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -МОЯТ филм?! МОЯТ?! - кресна той - Ами ако беше моя щях да знам как да се измъкнем от тук! Ти чел ли си сценария щом толкова искаш ролята на герои?! Аз не съм!
[23.11.2008 г. 22:55:19] .:Justify My LoVe:... каза: -Първо,не ми викай...Пести си нервичките,така като гледам,ще ти трябват.Второ,ти го желаеше,ти искаше да дойдеш тук,за да впечатлиш "момичета".Извинявай!Обърках.За да впечатлиш...-говореше Ривън съвсем спокойно,така неприсъщо за него...Всички го гледаха,какво се канеше да каже?!-Джейн!
[23.11.2008 г. 22:58:32] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: Айвъри отвори уста за да каже нещо но остана така. Зад него Джейн почервеня от смущение. Всъщност тя беше тази която се беше опитала да ги спре. Ай направи нов храбър опит:
-Аз...аз...няма значение защо сме дошли! Трябва... да се измъкнем от тук и то читави.
[23.11.2008 г. 22:59:14] .:Justify My LoVe:... каза: -Какви интересни думи използваш...-отбеляза Ривън,очевидно доволен от резултата.Поне даде възможността да се оформи нова двойка.
[23.11.2008 г. 23:00:06] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Кои? Тези които липсват в твоя речник ли? - погледна момчето уж невинно. Всъщност в очите му гореше пламък - Мисля че говоря доста нормално...
[23.11.2008 г. 23:06:02] .:Justify My LoVe:... каза: -Виж,Айнщайн...Това,че не съм отличник,че не си скъсвам задника да зубря и това,че си напуснал родителите и семейството си,за да дойдеш тук,не те прави нищо повече.Да не съм умен и си го признавам.Аз съм това,което съм и не се страхувам да го показвам.Не ме интересува какво мисли никой от тук за мен,защото знам какво мислиш за себе си.Това,че си прочел един тълковен речник не те прави нищо повече.Така,че ако обичаш не говори на кой какъв му е речник,защото аз като говоря,поне ми се разбира.Може да съм тъп,но поне знам какво и защо го казвам.-Какво му имаше на Ривън?!От отдавна не се бе държал толкова спокойно.ДУмите излизаха една след друга,спокойни и непоколебими,нима това не беше Ривън?!
[23.11.2008 г. 23:08:01] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: Айвъри се стиписа. Чакай малко! Какво се случи че се стигна до това?!
-Хей... Рив... 1. аз не зубря; 2. никога не съм твърдял че съм нещо повече... защото не съм. И 3. изобщо не си тъп!
[23.11.2008 г. 23:10:34] .:Justify My LoVe:... каза: -Как се стигна?Опитваш се да впечатлиш някого,който не се впечатлява от това.Затворени сме тук,а ти ми четеш конско,как говоря на непозната,която имам чувството ,че ще ме изде с парцалите.-На Ривън му писна.Вече и той нямаше желание да спори.,
[23.11.2008 г. 23:12:08] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Никого не се опитвам да впечатля - каза тихо Айвъри. - Само за твое сведение исках да разбере по друг начин... А колкото до това че сме затворени тук.. все ще намерим начин да се измъкнем. Винаги се измъкваме, в каквато и каша да попаднем, знаеш.
[23.11.2008 г. 23:13:39] .:Justify My LoVe:... каза: -Но това не е каша,Ай!Това е реалността,всичко друго,в което попадахме бяха бебешки глупости...Винаги сме си го търсили,знаеш го .Ето получихме го.Може би не трябва да се измъкваме,а да видим за какво толкова сме дошли тук.
-Момчета,започвате да ме плашите.Спрете моля ви...-намеси се Чарлейн.
[23.11.2008 г. 23:17:29] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: Айвъри и Ривън сякаш слязоха най-после на земята и се огледаха. Момичетата ги гледаха пребледнели. Мойра се беше отделила. Явно смяташе всичко за прекалено лично за да се меси. Не че не беше така. И не че Ривън не беше прав.
Момчетата се спогледаха. И двамата си бяха изкарали нервите и вече можеха да мислят трезво.
-Тръгваме - каза Ай поглеждайки пак към Ривън които кимна. - Ще намерим сестра ти, Мойра. И после ще се ометем от тук.
[23.11.2008 г. 23:35:45] .:Justify My LoVe:... каза: Като че ли Феа му прочете мислите,защото поклати глава и тръгна напред...Какво щеше да стане?
[23.11.2008 г. 23:39:31] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: И ето поредната доза лутане сред пречупени кръстове за неопределено време. Тиа вече беше на прага на възможностите си, а и другите не бяха в цввртущо състояние. Но сестра не се намираше никъде. Викаха я по име, и тя трябваше да ги чуе ако беше някъде наоколо. Само че никои не идваше.
[23.11.2008 г. 23:46:11] .:Justify My LoVe:... каза: -Айрааа!Айрааааааа!Айрищее!-името кънтеше из цялото гробище,гърлата пресъхваха,думите вече не стигаха.Нея все още я нямаше....

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 12:57 am

[23.11.2008 г. 23:47:13] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Може би трябва да се разделим - предложи угрижено Мойра - Може така да я намерим...
-Дума да не става! - обади се бързо Ривън.
[23.11.2008 г. 23:47:43] .:Justify My LoVe:... каза: -След това,няма да можем да се намерим въобще...-допълни го Айвъри.Нима бяха на едно мнение?!
[23.11.2008 г. 23:48:34] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: Направо невъзможно!
-Ще оставяме знаци или нещо от сорта... Моля ви се... - проплака отчаяно Мойра.
[23.11.2008 г. 23:49:29] .:Justify My LoVe:... каза: -Да,като Хензел и Гретел.Има ли наоколо птички,които да ги изкълват.-попита Ривън,и като отговор на въпросът му се чу глухо грачене на гарга...Ако животните ги разбираха какво ли щяха да им направят.
[23.11.2008 г. 23:50:43] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -И аз не мисля че е добра идея - обади се Феа - Не ми се ще да се разделяме... И без това направихме достатъчно грешки за тази нощ...
Тя споделяше страха на Ривън от гаргата.
[23.11.2008 г. 23:53:14] .:Justify My LoVe:... каза: -Спрете!-извика Тиа.Гласът и се разнесе на длъж и шир и като че ли наистина всичко утихна.За миг като че ли времето спря.Но само за миг.-Не можем да продължаваме така...Да спрем,да починем,да поспим и утре ще я търсим.Ние сме единствените тук,няма какво да и се случи.
[23.11.2008 г. 23:54:09] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Да спим ли?! - стресна се Джейн замислена за спора на Ривън и Ай от преди малко... самата мисъл за сън на това място беше плашеща и ужасна.
[23.11.2008 г. 23:55:29] .:Justify My LoVe:... каза: -Аз съм съгласна...-каза Феарлей и тупна на земята.Краката и не я държаха,раницата със сладките глупости тежеше все повече-въпреки ,че нещата в нея свършваха все по-бързо.Сънят и звучеше добре...Плюс това,бяха взели одеала,едва ли щеше да ги изяде някое животно.
[23.11.2008 г. 23:56:29] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: Джейн се огледа. Всички бяха изморени и нямаше и бегъл шанс някои да мине на нейна страна. Тя наведе поглед.
-Поне да определим смени за да ни пази някои все пак...
[23.11.2008 г. 23:57:17] .:Justify My LoVe:... каза: -По двойки?!-засмя се Ривън и насочи поглед към Фей,която вече почти заспиваше...След това към Джейн и Айвъри,те определено имаха какво да си кажат.
[23.11.2008 г. 23:58:15] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Няма значение! - защити се момичето - Трябва да предприемем поне незначителни предпазни мерки! Дори да няма животни всички видяхме онази цигуларка... ами ако се върне?! Може да ни убие както си спим!
[23.11.2008 г. 23:59:46] .:Justify My LoVe:... каза: Мойра се усмихна.Сигурно това бе нейният начин да се смее.Очевидно идеята на Джейн и изглеждаше глуповата,но не каза нищо.Всъщност знаеше,че никой няма да пожелае да бъде с нея.
-Не,че имам нещо против...Ама,кой ще дежури с вещицата?!-попита Ривън,очевидно озадъчен...Тази загатка трудно щеше да се реши
[00:01:25] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Щом не ми вярвате може да не дежуря - повдигна тя рамене. Лесно щеше да приспи поста, които и да беше. - Тъкмо ще си поспя.
[00:02:15] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Аз ще дежуря с нея!-каза Тиа,която очевидно имаше влечения към странното и непознатото.Мойра се извърна към нея и повдигна изпитателно вежди,тип "Стига,ве!"
[00:03:10] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: Всички гледаха Тиа странно.
-Да, ще дежуря с нея. - повтори момичето като пристъпи от крак на крак. Повтори го сякаш и сама да се убеди че не е чак толкова лоша идея все пак.
[00:04:02] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Вземи си за всеки случай железен прът.Може да ти е от полза.-настоя Ривън с подигравателна усмивка.-Хайде да се оговорим с дежурствата.
[00:04:31] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Ти си доста бодър - подхвърли му предизвикателно Мойра.
[00:06:22] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Винаги съм бодър...-усмихна и се той,но по-скоро изглеждаше като жалък опит на восъчна фигура да се усмихне.
-Да,той е...Невероятен.-намеси се Феарлей и избута Ривън на страна с поглед,да престане да се заяжда.
-Аз съм с Мойра,предполагам,че Фей и Рив ще са заедно,други?
[00:07:35] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Ами... аз бих искала да съм с Айвъри... - каза високо Джейн и се огледа - ако няма други желаещи - и се опита да се усмихне.
[00:09:28] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: Феарлей не можа да сдържи усмивката си.Просто го очакваше,а сега очакваше нещо много повече.
[00:11:28] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Добре, аз и Мойра, Фей и Ривън, Джей и Айвъри... значи Селена е с Чарлейн... Има ли недоволни?
[00:12:33] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Аз!-вдигна ръка Ривън.-Вижте на какво ме подлагате...Трябва да съм с Феа,с това бърбориво създание,което ще ми вземе акъла-Той май го каза сериозно,но Фей не го прие така,срита го в пищяла и се оттегли на страна скръстила ръце.
[00:13:38] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Тя вече ти го е взела - усмихна се Ай - незнам дали е останало нещо от акъла ти което да не е взела.
[00:14:18] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Ще се направя,че не съм го чул...Сега имам да усмиря едно иначе не толкова кротко създание,което ми се сърди.Вие решете кои ще са първи на смяната.
[00:15:34] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Ами спрямо факта че от почти всички двойки които сме по един спи прав, май ще сме аз и Джейни... така де, Джейн!
[00:16:15] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: Джейн отново се изчерви...Защо и действаше толкова..Смущаващо?!
[00:17:16] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Ми хубаво - прозя се престорено Ривън - Айде лека ви нощ на всички. А вие двамата гледайте да не заспите че ако нещо ме убие ще ви преследвам като дух психопат - ухили се той
[00:19:01] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Фей,с теб ще говорим когато сме на смяна-каза и той съвсем тихо в ухото,като дъхът му я накара да потръпне.
Докато всички изкарваха одеалата и глупостите от саковете,с изключение на Фей,която стоеше на една страна,Джейн и Айвъри се гледаха без да кажат каквото и да било.
[00:20:19] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: След малко всички бяха увити добре в чувалите и одеалата и спяха. Джейн специално се заслуша в дишането на всеки за да се увери в това. Сърцето и биеше до пръсване. Добре де, не си беше представяла нещата точно така!
[00:21:26] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: Какво толкова...Вместо някъде на топло,в нечий дом-за предпочитане на Айвъри,те се намираха по тъмно,на забравено гробище...И все пак,се сбъдваше нещо,което от много време бе чакала.
[00:22:21] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: Тя се приближи до него. Струваше и се че на фона на хъркането на Ривън все пак той може да чува ударите на сърцето и.
[00:23:55] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: Фей спеше близо до него,но все пак на доста прилично разстояние.Тя не издаваше нито звук,което накара Джейн да се усъмни в съня и,знаейки ,че Фей със сигурност ще иска да разбере какво се е случило-в подробности.
[00:25:25] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: Самата мисъл че Фей може да подслушва я накара да се усмихне леко. Ами... и да не чуе все пак после всичко щеше да разбере, нали...
[00:26:04] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Как си?!-каза Айвъри,след което съжали за въпроса си.Само това ли успя да измисли?! "Как си"
[00:27:13] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Ами... спрямо факта че съм на гробище - доста добре - усмихна се тя неловко. "Още повече че съм на гробище с теб и купчината ми спящи приятели..." - помисли тя. -Ами ти? Ти как си?
[00:28:04] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: "Как можах да и го задам...Много ясно,че ще ме пита аз как съм,и какво да и кажа?!Перфектно,само дето нямам думи да изразя..."-Колко съм влюбен в теб -каза Ай на глас,без да се усети...
[00:30:22] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: Момичето се изчерви мноооого! "И сега какво да кажа?! Мисли мисли мисли мисли, Джейн!!"
-Иаз - изтърси тя бързо и почти неразбираемо
[00:31:10] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: "Айвъриии!Как може да си такъв глупак?!Как можа да го кажеш,браво Ай,браво!Оплеска я"
-Какво?
"На мен ли ми се струва или тя каза "И аз"?"
[00:32:22] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Ами... не беше точно въпрос... ти каза.... и аз... - "браво на мен! и мислите си не мога да формулирам сега!"
[00:33:31] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Джейн...Само ми повтори какво каза.-гласът му ставаше все по-тих и по-тих.Той се прибилжи към нея,повдигна брадичката и с пръст и я погледна право в очите.
[00:35:16] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -А-аз...- "Колко красиви очи имаааа!" - казах "И аз"... - тя го гледаше право в очите а сърцето и биеше до пръсване.
[00:36:16] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: В този миг Айвъри усети сърцето си не само в гърдите,но и в ушите,в корема,в главата и ...на други места.Не можеше да отдели поглед от нея,а така искаше да я целуне.От толкова много време...
[00:37:55] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: От толкова време си беше мечтала за този момент! И през ум не и беше минавало че сънищата и фантазийте ще се превърнат в реалност! През ума и мина нелепата мисъл, че май все пак има приказки с щастлив край... И продължаваше да го гледа в очите...
[00:39:40] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Сега ли ще ме целунеш или ще изчакаме до утре...-усмихна се той.Винаги казваше нещо тъпо в момент като този,но усмивката му бе толкова искрена...

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 4:52 am

[00:41:27] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: Тя се усмихна в отговор и затвори очи... Бавно приближи лицето си към неговото... "Само дано всичко това не е сън! Нека да не е сън!" - помоли се отчаяно тя миг преди устните и да срещнат неговите...
[00:42:37] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: Той обаче не се сдържа и малко преди тя да го целуне я придърпа към себе си.Силните му ръце обгърнаха изцяло талията й и тялото и се долепи до неговото.След миг,устните им се срещнаха...
[00:45:33] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: Усещаше нежните му и в същото време силни ръце около тялото си. Почти без да осъзнава тя го прегърна през врата без дори за момент да спира целувката... Чуството беше уникално. Целувката беше уникална - от толкова време мечтана и най сетне постигната...
[00:47:55] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: Айвъри просто не искаше този момент да свърши.Никога не се бе чувствал така,не бе изпитвал нещо подобно.Искаше да продължава да я усеща долепена до себе си...Толкова много желаеше,да бъдат сами на света...
[00:49:50] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: "Искам просто да го целувам, и той да ме целува, и това никога да не приключва! Никога и никога..." - това искаше тя... искаше да продължава да чуства ръцете му на тялото си, устните му своите, просто целия да е само неин завинаги...
[00:50:51] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: И може би щеше да се случи,ако Тиа не се бе размърдала и не бе ритнала Селена,която скочи и започна да вика:
-Какво става?!
[00:52:25] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: И в следващия момент всички бяха на крака и се оглеждаха сънено, а Айвъри и Джейн гледаха стреснато и малко гузно.
[00:53:00] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Винаги можем да довършим започнатото.-прошепна Айвъри и се усмихна.Не можеше да отлепи очи от нея.
[00:54:00] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Пред всички ли? - засмя се тихичко тя но така че само той да я чуе - "Как можа, Селено?!"
[00:54:36] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Както пожелаеш...-отвърна и той,продължавайки да я гледа все толкова влюбено
-Какво става тук?!-попита Тиа,разтърквайки сънено очи
[00:55:22] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Нищо! - отговориха Джейн и Ай едновременно - Явно някои е сънувал кошмар - допълни после момчето повдигайки уж нехайно рамене.
[00:56:39] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: Фей повдигна едната си вежда и се усмихна по неин си начин,което значеше,че въобще не и вярва,а и Джейн бе толкова притеснена.Феарлей ,обаче,реши да остави новосъздалата се двойка и се върна при Ривън,като този път легна при него,свивайки се до гърдите му.
[00:57:48] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: Беше ред на Джейн да се усмихне за приятелката си. Момичето докосна лицето си - "Колко ли съм червена?!" самата мисъл я разсмя. Чустваше се лека и спокойна както никога досега.
[00:58:38] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Много.-като че ли Айвъри прочете мислите и.-Но в това ти е чара-каза той,целувайки една след друга бузите и.
[00:59:27] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Как разбра какво си мисля - попита тя с усмивка. Тиа и останалите очевидно бяха решили да спят пак.

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 4:53 am

Фей Грейлин ги наблюдаваше. През призрачният и ум минаваше всичко случило се. Тя имаше съюзник сред тийнейджърите и беше само въпрос на време да попаднат в капана. Гледайки целувката между Джейн и Айвъри, скрита наблизо тя изпита... чуството че и тя е изпитвала това когато е била жива... Фей.. Едно от момичетата също носеше това име...
-Незнам,просто го усетих.-отвърна Айвъри,без да подозира какво ги очакваше.Никой не подозираше..
Момичето се усмихна чаровно и го погледна очите.
-А сега...Имаме още около час.Какво предлагаш да правим...?-Айвъри,разбираше имаше идеи,но искаше да разбере първо за нея.
-Ами... - в очите и заиграха пламъчета - преди малко ни прекъснаха...
"Какъв съм глупак!,а аз щях да и предложа да играем на истина или риск"
-Предлагаш ли ми нещо?-каза той повдигайки вежди
-Ами по принцип ми се ще да разбера повече за теб. Не съм те питала много заради другите... но ако имаш друго впредвид...
"Дано не може да ми чете мислите..."
-Тъкмо това си мислех!
-Истината или се осмеляваш?
-Истината...-Дано не ме пита с колко момичета съм бил или за какво си мисля...Мразя тези въпроси!
-За какво мечтаеш?
-Хм...-Човече,не забравяй че това е момиче,трябваше да очакваш такъв въпрос.-Незнам..Не се усмелявам да мечтая.
-Защо? - изненада се тя.
-Защото мечтите не се сбъдват...А ти?Истина или риск?
-Истината - усмихна се тя. "Какво ли ще ме пита?"
-Какво харесваш в мен?-винаги съм искал да я питам
-Теб. Всичко в теб.... Характера ти, начина по които мислиш... Всичко!... - "Май прекалих с откровенията".
-Леле,по-полека,че се изчервих...-каза Айвъри и се усмихна широко
-Хах... все пак съм задължена да кажа истината! А ти ме попита... - усмихна се момичето неловко и се изчерви. - Истината или рискуваш?
-Истината!Не ми се движи много много...
-Хах... Добре... същия въпрос: Какво харесваш в мен?
-Външният вид или характера?
-Което решиш
-Външният вид-всичко,просто няма какво да не харесвам....И в характера..Абе,цялата си хубава
-Ти се шегуваше преди малко, но аз наистина се изчервих - засмя се тя.
-Май ти действам така...
- Да, определено
-От какво те е страх?
-От това че мога да загубя приятелите си. Това по принцип. В момента - от това място и дали наистина ще се измъкнем...
-Че какво ще правим?Няма да гледаме децата си тук...А и не ми се вярва Фей и Ривън да издържат още дълго заедно...А за мен и него да не говорим.
-Прав си. А теб, Ай, теб от какво те е страх?
-От нищо!Аз съм...СУПЕРХИРОУ!
-Стига де! - засмя се тя - Все от нещо те е страх...
-От теб...Мисля,че ще ми се нахвърлиш всеки момент да ме целуваш...
-Това ще се направя че не съм го чула! - усмихна се пак тя. - Между другото след 10 минути трябва да събудим Фей и Ривън.
-Те ли са на ред?Колко бързо лети времето...
-Така е...
-Е,какво мислиш да направим утре,когато си тръгнем?-попита Ай и дръпна Джейни към себе си
-Ами като за начало може кафе, или разходка, да поговорим без да имаме съмнения че някои ще ни чуе...- каза тя отпускайки глава на рамото му.
-Добре звучи...После ще си купим голяма къща,ще имаме много деца и тройно повече внуци!
- Всичко си решил вече а?!
-Ти можеш да решиш дали куче или котка...
-Котка - отвърна тя през смях
-Женска-Дива!
-Добре, но ще ревнувам да знаеш!
-От котката?-Айвъри не можеше да сдържи усмивката си
-Ако и обръщаш повече внимание... Това беше в кръга на шегата -
-Зависи...Кой ще мърка повече.
-Хах... отивам да събудя Фей... въпреки че, спи като ангелче...
-Чакай малко.-Каза Айвъри и хвана Джейн за ръката,обръщайки я към себе си.След това се усмихна топло и каза-Под един одеал или отделни?
Джейн се позамисли. Или поне си даде вид че мисли въпреки че при нея си е едно и също...
-Ами... незнам... какво ще кажат другите... не 4е на тях не им е било ясно всичко вероятно...
-По лесно щеше да кажеш отделни...-отбеляза Айвъри и се запъти към раницата където държаха одеалата и всичко друго.-Ей,сега идвам,събуди Фей.
-Ей сега - момичето погледна за секунда как Айвъри се отдалечи и се запъти към мястото където спяха Ривън и Фей.
През това време тишината беше пълна...Всички изглеждаха толкова миловидни и добрички,само като че ли Мойра си бе запазила обичайното странно,плашещо изглеждане.По-скоро изглеждаше като мъртвец в ковчег,от колкото като нормален ЖИВ човек.
"Брр... Ривън беше прав за нея... наистина изглежда като... може да съжалявам за това но.. - вещица..."
-Хей... Феа - прошепна Джейн на ухото на приятелката си - Твой ред е...
-Днес е неделя,мамо!Остави ме да поспя...-каза Феа още несъбудила се,като вдигна съвсем леко глава и отново се сгуши в Рив.
-Фей! Джейн съм, а не майка ти! И дори да е неделя няма да ти донеса курабийки защото просто ги нямам! - новиши глас Джейн
-Мамоооо...-отвърна Феарлей и се престраши да отвори очи.Фей не бе очаквала точно тази гледка,но при вида на най-добрата си приятелка,тя ококори очи.-Джеейн,мила...Извинявай.-Каза Фей и разтърка очи внимателно.
-Спокс, няма нищо - намигна и приятелски Джейн - Оставям на теб честта да събудиш Ривън. Мисля че на теб не би се развикал...
-Само така си мислиш...-Провикна се тихо Фей,с усмивка присъща само на нея.-Рив...Рив...-каза тя и прокара леко нокти през лицето му
Джейн се усмихна и остави приятелката си да събуди момчето и отправи поглед към Айвъри.
-Стигаа,махни се,гъделичкаш ме!-отвърна и Ривън и се обърна в другата посока.
-Рив!Събуди се!Наш ред е!
-Уффф... колко е часа? Ако сте ме събудили по-рано... - Ривън разтърка очи и втренчи поглед във Феа - А,...
-Здрасти,Сънчо.-усмихна се Фей.Защо винаги като го погледнеше не можеше да спира да се усмихва?!
-Колко е часа,Феа?-каза той и се протегна
-Ми... - тя зарови ръце из джобовете си в опит да си намери телефона - Паднала му е батерията... не мога да ти кажа...
-Няма значение...Хайде,да се разходим-предложи Ривън и се изправи...След това подаде ръка на Феарлей,която стоеше на колена и и помогна да стане
-Мерси - усмихна се тя. - И къде ще ходим?
-До ей онова дърво.-каза Ривън и посочи някъде в мрака...Фей не забеляза нищо,но щом той го бе видял имаше някаква вероятност да се намира там.Чернокоската го погледна изпитателно и преди да попита какво,Ривън и отговори
-Имам малко...работа.-отвърна и той и се усмихна широко.Не му се случваше често.-Можеш да ме изчакаш тук,после ще се върна за теб.
-Ооок... тъкмо ще огледам другите... - каза тя, обърна се и моментално тръгна на обиколка - "Утре задължително ще питам Джейн за ВСИЧКО!"
През това време всички бяха заспали дълбоко,включително и туко-що легналите Джейн и Айвъри.
Фей се усмихна поглеждайки че бяха заспали може би не случайно с лица един към друг.
През това кратко време в което Ривън се луташе из тъмнината да намери правилното дърво,в главата му се въртяха най-различни мисли.Главната обаче беше,как можа да се случи нещо между него и Фей,как той го бе позволил...
Феа седна все още сънена на одеалото което току що беше напуснала по начин по които можеше да вижда всички спящи. Погледа и се спря за по-дълго на Мойра (както се изразява един мой фр - погледа и зацикли на нея). Имаше нещо което я плашеше смътно в това момиче и я караше да се чуства несигурна. Беше адски тихо...
За първи път от доста време тя можеше да чуе мислите си около тези хора...Изведнъш нещо наруши тишината.Феарлей подскочи...Напоследък всичко и действаше така.
-Хей, по-спокойно! - каза и Ривън когато тя се обърна уплашено към него.
-Съжалявам...Отплеснах се.-Каза тя и направи безуспешен опит да се усмихне.
-За какво мислеше? - опита се да бъде мил той след около 2 минути неловко зяпане наоколо
-За нищо.-всъщност тя не бе сигурна дали трябва да му каже.Нито пък той дали трябва да я уведоми,че мисли,че всичко това,което се е случило между тях е било..излишно
-Аха... ок... - "Много дълъг разговор проведохме няма спор..."
Фей се изправи и взе одеалото от земята,след което го подаде на Ривън.
-Дръж малко...
-Ми... добре - каза той тихо след като машинално пое одеалото.
-Идваш ли някъде другаде.Тук не можем да говорим.-"Не че другаде ще говорим,поправи се Феа"
-Да - "Идвам, разбира се! Не че има къде да отидем, но все пак..."

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 4:53 am

-Хей,Рив...-започна Феа
-Фей, аз... - без да иска я прекъсна той "ОМГ... как можах да я прекъсна?!"
Феарлей се обърна машинално.Не бе свикнала той да я заговаря първа,освен когато се дразнят...
-Да?
-Не, давай ти първа - каза той смутено - Дамите са първи.
-Рив,да не си болен?!-не бе свикнала да се държи така,той никога не бе мил с никого,какво му ставаше?!-Настоявам ти да ми кажеш.
-Болен ли?! - "Този въпрос всъщност е подходящ!" - Не мисля че имам температура... Не ми е лошо...
-Не сменяй темата,това бе реторичен въпрос!Кажи какво щеше да казваш.
-Не. Кажи ти първа - "Лелеее... кат' няк'ви хлапета сме... но няма да кажа първо аз!"
-РИВЪЪЪЪЪЪН!НЕ СМЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА,ЗА ДА МИ КАЖЕШ "ТИ ПЪРВА",МАМКА МУ,КАЖИ МИ!-Феа не знаеше какво се случва,просото не можеше да сдържи нервите си,усещаше сърцето си как бие по-бързо,как кръвта нахлува навсякъде в тялото и.
-За датската градина си права. Не сме там. Затова пък сме в гробище... И между другото защо почервеня така изведнъж?! - "ОМГ... стига си протаквал Ръвън! Просто и кажи че е адски важна за теб!"
-Защото викам,представи си!Защото веднъж искаше да ми кажеш нещо и просото искам да разбера какво е...-каза Фей и се свлече на земята,кръстосала крака.
От своя страна Ривън знаеше,колко много значи тя за него,но една голяма част му показваше,че просото не бива да бъде с нея
-Ами... представи си че не мога да ти кажа..! - каза той сядайки на земята срещу нея. Погледна я право в очите.
-Можеш..Но явно не искаш.-отвърна така студено тя,извръщайки глава,колкото Ривън и говореше попринцип.
-Фей, не поставяй така нещата! Не мога! - каза той умолително. Все едно не беше същият човек които беше до преди малко! Все едно не беше въщия Ривън които си беше крещял с Айвъри!
-Можеш!Кажи...-говореше тя,без да го поглежда в очите.
-Защо като за начало не ме погледнеш? - попита той.
-Защото не искам!Ще ми кажеш ли?!-Феа знаеше,че щом той е започнал въпроса,значи наистина е било значително.
-Ще ти кажа. Но първо ти ми кажи защо не искаш да ме погледнеш... - "Ами ако и кажа и тя не повярва или нещо от сорта?!"
-Добре...Доволен!-каза Фей извръщайки умолителен поглед,и втренчи очи право в него.
-Да! - усмихна се той почти насила.
-Кажи.Ми.-процеди през зъби Феарлей
-Добре.. - "Поеми дълбоко въздух... и и кажи!" - Ами аз... много държа на теб... не... много те харесвам... но... всичко.... май... беше... Е една грешка и... трябва да приключи за да не ни боли и двамата после...
Феарлей се усмихна.Знаеше го!Просто го знаеше.
-Е...? - "Готов съм за последствията" - Кажи нещо?! - "Не, не съм готов!!!"
-Първо ми кажи...Бавно и по възможност ясно,по-ясно-Кратко,точно и ясно,какво искаш да микажеш.-Каза Фей...Погледът и блуждаше някъде през него...Гледаше но не виждаше...
-Фей..? - той изтръпна. Погледа и беше плашещ.. "Тя сякаш гледа но не ме вижда!" - Фей...? Добре ли си?
-Да,Рив!-отвърна тя механично,чакаше отговор.
-Ами искам да ти кажа... че те обичам но имам чуството че нищо хубаво няма да излезе от това!
Феарлей избухна в истеричен смях...Думите му звучаха толкова глупаво,толкова наивно,като на дете.Но тя знаеше ,че говори съвсем сериозно...Очите и се пълнеха със сълзи,но тя не им позволяваше да се разлеят.Не и сега.
-Тоест,тук всичко,което не е започнало,свършва?!
-Не знам. Искам и ти да си кажеш мнението
-Какво да кажа?!Всичко свършва тук,според теб.Ти не искаш нищо повече,а сега и аз се съмнявам,че искам.
-Ето защо исках да кажеш първо ти! - "Оффф винаги прецаквам всичко! А дали в действителност не искам повече...?"
-Какво да кажа?!Аз просто щях да попитам да взема ли още одеала...Ти решаваш какво става!
-Нямаше да кажеш за одеалата! - той я погледна в очите. Ядоса се на себе си... - "Как можах да се окажа толкова... Не трябваше да и казвам! Знаех си че просто ще се изсмее!"
-Щях.Знаеш ли какво Рив?!Писна ми...Осъзнавам,че не искам нито теб,нито да бъда тук!Но и двете ми се случиха...Сега ако обичаш отивай да спиш,мисля,че ще се справя сама!
Ривън се втренчи в земята пред себе си.
-Знаеш ли Фей... забрави! Забрави всичко което ти казах!
Той стана и с втренчен поглед и ръце в джобовете се запъти някъде. Но това някъде не беше около Феарлей. Не беше дори около спящите му приятели.
Фей просто сведе глава.Не искаше да чува "никой,който ще и напомня за реалността",защото реалността бе прекалено жестока.
Ривън продължаваше да върви. Прехвърляше през ума си всичко станало...
"-много държа на теб.. за да не ни боли после..."
Той стисна зъби. Дори за момент не осъзнаваше колко лесна мишена е в момента!
"Всичко свършва тук...аз се съмнявам,че искам нещо повече..просто щях да попитам да взема ли още одеала...."
"Още одеала ли?! Все можеше да измисли нещо по оригинално!"
"Фей... забрави!"
-Защо си ядосан? - един призрачен глас прозвуча наблизо.
-Не ми се говори.-отговори механично Ривън.Не осъзнаваше с кого говори,за какво говори или къде се намира.Сега душата му бе в неговия собствен свят,където той бе главният герой,независимо дали му харесваше.
-Давай... излей си душата... - продължи да говори гласа. Момчето усети допира на призрачната и приятно хладна ръка на рамото си.
-Джейн...Махни се!Искам да остана сам.-отвърна Ривън,извръщайки се назад.Но вместо познатите топли очи,видя нещо наподобяващо черни точки
-Както виждаш... не съм Джейн... - нацупи се жената в бяло. - Тя си спи на топло. Не може да се каже същото за теб. Хайде... кажи ми какво е станало... Все пак и аз съм Фей...
-В момента не ми се говори с никого.Най-малко с призраци,така че ако обичаш отиди другаде и закачай някой друг.-Ривън бе толкова сериозен,като че ли не осъзнаваше,какво стои срещу него,
-Добре... - отвърна жената с ледено спокойствие - Ще се заема с малката ти приятелка която седи съвсем сама.
На Ривън му трябваше време да разбере за какво става въпрос...Докато той осъзнаваше какво щеше да изгуби,без да го е спечелил изцяло,Фей вървеше-или по-скоро се носеше-към своята адашка,избирайки тя да даде край на живота и.
-Я чакай малко! - осъзна се накрая Ривън - Няма да я докосваш, чуваш ли?! Само косъм да падне от главата и, само да я пипнеш, ти прозрачно ужасно бездушно студено същество аз ще...
През това време Феарлей стоеше на земята,с ръце обвили коленете.Главата и стоеше като прекършена,а погледът и...блуждаеше.За какво ли си мислеше?
Мислеше за разговора си с Ривън. Опитваше се да се убеди сама себе си 4е това което му каза на края на разговора им беше правилно. Чудеше се и къде е отивъл той...
Междувременно:
-И какво ще ми направиш Ривън? Ще ме убиеш ли? - изсмя се студено призръка - Мисля че ще ти е доста трудно!
-Аз пък мисля,че тази работа я е свръшил някой преди мен и така като гледам заслужено.-Рив се опитваше да догони съществото,но без особен ефект.Фей като че ли се носеше по въздуха,толкова бързо и толкова леко.
Тя се обърна изведнъж към него и той едва не профуча през нея.
-Не Смей Да Ми Говориш Така, Момченце! Имаш Ли Представа На Какво Съм Способна?! Че мога да те накарам да замълчиш завинаги само с един единствен жест?!
-Ами айде да го видим тогава.Да те видя какъв призрак си и колко ти стиска.Това да не ти е сватбената рокля?-попита Ривън съвсем сериозно,явно го осени идея,може да се случваше рядко,но все някога се случваше.
Призракът стоеше срещу него.Сега бяха лице в лице.
-Не Е Твоя Работа - изсъска тя и се обърна с бързината на торнади. Черните и призрачни коси минаха право през лицето му. Вече се движеше доста бързо към огъня, към Фей....

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 4:54 am

-Да не би някой УМЕН младеж да те е изоставил в деня на сватбата и ти да си се самоубила от мъка?!-извика Ривън след изчезващото призрачно тяло.Не знаеше дали тя го е чула,но си струваше да опита.
Тя го чу. Но не се обърна колкото и да искаше да се върне и да му покаже на какво е способна. Носеше се все по-бързо към огъня и Феарлей, която продължаваше да седи като изпаднала в транс.
-Ясно...Май наистина те е изоставил пред олтара.А кажи ми едно последно нещо...Той обичаше ли те толкова колкото аз нея...Той би ли направил такова нещо за теб,което аз бих направил за Фей?Би ли направил всичко?А ти за него...Или просто си прекалено слабохарактерна,за да се опиташ да си го върнеш обратно.-крещеше Ривън тичайки към мястото където бе Феа
Това вече беше прекалено и я вбеси до край! Хлапето беше право! Право беше за всичко! И тази мислъл зародила се под прозрачната и безплътна гарваново черна коса я спря за момент и момчето успя да намали разстоянието. Тя погледна Ривън, после погледна Феарлей в далечината... неее те бяха нарушили нейния покои и щяха да си понесат последствията. Те щяха да доюпринесат за спасението и.... И щеше да започне да ги наказва скоро...
През това време Феарлей мислеше как може всичко това да се случи точно с Ривън.Та,нямаше ли други момчета?Някои за,които може би си залужаваше?Но не!Тя се бе влюбила в най-неподходящото,нетактично от всички!
-Уф... не знаех че призраците са толкова бързи! - промълви Ривън повече на себе си от колкото на безплътното нещо пред него.
"Това хлапе..Тези хлапета!Ох...!По мое време децата не бяха такива.Никога нямаше да се съберат посред нощ и да викат духове..."мислеше си Фей.
Феарлей погледна часовника си. Още 20 минути и щеше да събуди Тиа. Момичето се огледа с лека паника наоколо. Търсеше с поглед Ривън, въпреки че знаеше че едва ли е някъде наблизо. Прокара пръсти през косите си и се опита да включи телефона си. Екрана немощно примигна но все пак успя да се включи. Момичето изчака около половин минута и после набра номера на избягалото момче.
Ривън чу телефона си и все пак го пренебрегна.Бе достатъчно тихо,за да може Феа да разбере,че той е някъде на близо.И все пак нямаше представа къде.Тя се огледа ориантировачно и все пак не видя нищо различно от високи дървета и тъмнина.Макар очите и да бяха свикнали с тъмнината,тя все още трудно различаваше фигури.Особено такива,които стоят срещу нея.
Момичето се опита да изпищи но писъка заглъхна още преди да е излязъл звук от устните и. Тя панически се опита да отстъпи назад няколко крачки в опит да избяга от жената в бяло. В следващия момент усети как стъпва върху някакъв по едър камък и загуби равновесие...
Единственото нещо,което успя да види бе дълга бяла перелина или рокля.Не бе сигурна...Изведнъж всичко утихна.Тя притвори очи за миг,опитвайки се да си припомни случилото се,все още обаче не можеше да различи реалността от въображаемия свят,в който бе попаднала.Отваряйки очи,пред нея стоеше друга фигура...Феарлей събра всички сили и извика...Усети как гласът и се понася из въздуха,имаше чувството,че може да го усети.За миг се унесе,но нечия топла длан я върна обратно.Ривън бе поставил пръст на устните й и сега неговите очи я пронизваха.Защо я гледаше така?Тя не разбираше...Той обаче знаеше,че бе на косъм да я изгуби...Завинаги!
-Тихо - прошепна той. Фей тръгна да пита но Рив продължи без да маха пръста си от устните и - Моля те, поне веднъж, само веднъж ме послушай...
Той я гледаше в очите. Тя също надникна в неговите. Не знаеше какво щеше да открие, нямаше идея защо той иска от нея да мълчи...
-Фей...Аз...Осъзнах,че...-заговори Ривън,изведнъж обаче думите не стигаха,езикът като че ли бе различен..Не знаеше какво да каже и как да каже.
"БрРррРр"
Будилникът на Тиа иззвъня...Момичето подскочи,разтърквайки очи.
-...че е ред на Тиа.-довърши Ривън и подаде ръка на Феарлей да стане.Нямаше да и кажа.Отново.
"Че е ред на Тиа ли?! Господи, Ривън!!!" - момичето го изгледа малко странно и после се запъти към мястото където лежеше Тиа а до нея - Мойра - "Че е ред на Тиа..." - в очите и се появиха малки кристални капчици които наричаме сълзи...
-Как мина?-попита Тиа сънено.
Никой нищо не отговори.Нямаше смисъл да я тревожат излишно.
-Мойра,Мойра!Събуди се...-бутна я Тиа.
Това бе наистина интересна комбинация-Тиа и Мойра.Какво ли щеше да стане?
-Мхм... - Мойра се надигна бавно и сънливо. Всъщност се правеше. Изобщо не беше спала. Беше видяла и разбрала всичко.
-Хайде,Мойра...Наш ред е.
През това време Ривън и Феарлей се готвеха да спят.Заедно...Но разделени.
Феа оправяше "леглото" си мълчаливо. Ривън също въпреки че поглеждаше крадешком към момичето
Ривън свали горнището си,оставайки само по тениска.Малко се поколеба дали да свали и нея,но остана така.Той хвана единият край на одеалото и помогна на Фей да постели.Да го погледна,но той извънра поглед.
Тиа ги наблюдаваше от страни.
-Хора... знаете ли че изглежате като петокласници?! - не се сдържа тя накрая.
-В пети клас ги въртях по 3,а сега не мога да се справя с една.-каза Ривън уж тихо,но и двете го чуха.Феа не можа да се сдържи и се усмихна,май наистина му бе влязла под кожата.
-Мило Рив... - повдигна вежди Тиа. Мойра се правеше че не чува и че се занимава само с грима си но чуваше всичко.
Тя се чувстваше много далеч от всички сцени,които се случваха...За сметка на това,не и пречеше да се забавлява.
-Не, слушайте ме малко, бееее! - размахваше ръце Тиа - Нужно ли е да се правя на психолог пак?!
-Може би...Хайде,Тиа,нека те чуем.Да видим как ще решиш проблемите на нашето семейство.-говореше Ривън,отмятайки одеалата.
На земята бе постелен голям одеал в кафвяво и жълто...Върху него стояха два одеала и една възглавница,която трябваше да стигне и за двамата.Ривън протегна ръка,показвайки на Феа да легне...
-Край! Млъквам! - каза Тиа и се обърна към Мойра - Мила, там се е размазала спиралата ти...

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 4:54 am

Фей се усмихна на Ривън и легна на одеалото.
Не след дълго Ривън се намести до нея.Той се обърна рязко и лицето му срещна това на Феарлей.За миг като че ли целият свят спря...Тя виждаше само него,а той само нея.Бяха само те двамата,те срещу всичките...Ривън се остави на интуицията си.Приближи се съвсем мъничко,но това бе достатъчно,за да срещне устните и.Фей не го очакваше...Дори нямаше време да отвърне на целувката.След секунда,очите му отново гледаха Феа...
-Какво - прошепна почти беззвучно момичето, но виждайки усмивката на момчето до себе си замълча. После отмахна един паднал пред лицето на момчето кичур и се сгуши до него. Затвори очи. Чустваше се сигурна до него. По-сигурна отколкото се беше чуствала за последните 24 4аса....
-Нищо...Забрави.-отвърня тя,сгушвайки се до гърдите му.За момент през главата и мина въпросът "Може нали?",но реши,че няма смисъл да го пита...Постави едната си ръка до лицето и погледна нагоре-право в очите му.
Той продължи да и се усмихва нежно.
-Хайде, поспи си. Тук съм. И няма да бягам повече.
Ривън постави едната си ръка върху нейната.
Тя затвори очи,но не се сдържа...Трябваше да го каже.
-Защо го направи?
-Кое?-попита Ривън,осъзнавайки следващият въпрос
-Защо се върна при мен...Защо ме целуна?
-Защото...-започна той,но не продължи,постави ръка на бузата и и я погледна...Целуна съвсем леко устните и-катоо докосване от пеперуда...И продължи-Трябва да поспим.
-Защото трябва да поспим? - засмя се съвсем тихо момичето - Добреее...
-Фей,Фей...Ама че си странна.-Каза Рив и прегърна момичето през талията.Едва ли щеше да може да заспи.
-Странна ли - тя го погледна с най-невиния възможен поглед и се сгуши до него.
-Да.-отвърна той и направи знак да затвори очи.
Тя послушно направи това и се замисли.
"Странна ли?"
Ривън стоеше и я гледаше...Феа вече бе затворила очи.За пръв път я чувстваше така истинска.
В умореното и съзнание не искаха да се задържат каквито и да е било мисли колкото и да искаше да размишлява над думите на Ривън. Тя изпадна в едно средно състояние (което много често ми се случва на мен)... между сън и реалност...
Усещаше погледът му вперен в нея,но тежестта на очите и ги караше да стоят плътно затворени.
Изведнъж въпреки умората тя отвори очи защото се досети за един много важен въпрос!
-Рив... - прошепна тихо тя гледайки го в очите - Какво се случи преди малко... когато ти се върна и аз залитнах...?
Ривън я целуна по устните...Погледна я в очите и прошепна:-Погледни на това,като на една голяма приказка.-думите бяха колкото несвързани,толкова повече отговори бяха
Момичето го огледна объркано. Приказка? Ривън да говори за приказки?! Ривън да говори за големи приказки?! Какво по дяволите...?!
-А дали тази приказка ще е с щастлив край? Само това искам да знам...
-Нашата ли?-попита Ривън.Фей отвори устни,за да потвърди,но момчето избърза-Фей,харесвам те...Значиш много за мен.Но нашата приказка приключва до портите на това гробище.-Фей го погледна многозначно.Разбра отговора му,но не искаше да го приеме:
-Значи да не искам да излезем от тук?!
-Ние ще излезем от тук... някак... - момчето докосна лицето и махайки един паднал заблуден кичур коса. -Съжалявам Фей, аз наистина много много държа на теб... но просто... знаеш...
-Няма значение.-отвърна Фей,толкова спокойно...Извърна се настрани,като се усмихна...За последно.
После затвори очи. Опитваше се да е силна. Само че и сама се усещаше че не може кои знае колко много да сложи тази маска...
В момента в които тя затвори очи усмивката му изчезна от лицето и бе заменена от нещо като гримаса на болка. Защо всичко трябваше да е толкова сложно? Защо той и Фей не можеха да са заедно и да има хепи едн и тяханата приказка?.

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 4:55 am

Дори самият Ривън не искаше да свършва.Като че ли едва сега нещо в него бе потвърдило това,което той знаеше от толкова много време,но не посмяваше да признае дори пред себе си.Той знаеше и искаше всичко да продължи извън портите на гробището,но знаеше,че е добре за Феарлей ако не го направят.
Въпреки всичко,поне за момента нямаше сила,която да го раздели от нея и искаше да прекара следващите минути,часове или дори дни с нея.Защото знаеше,че когато всичко завърши,и той не се съмняваше,че ще завърши и те излязат това ще бъде краят на всичко хубаво за него.Въпреки това Ривън бе готов да жертва своето щастие за това на Феарлей,макар и тя да не го разбираше точно.
Не знаеше как да действа точно сега,всъщност той знаеше много добре,просто не бе сигурен дали е правилно...Въпреки това той се обърна,прегръшайки я през талията и съвсем тихо,с кадифен глас прошепна в ухото и:
-Обичам те.Нямаш си и представа колко много те обичам и колко много искам да съм с теб,без значение до кога,просто искам да съм с теб.Знам,че едва ли ми вярваш и знам,че си права...Но нямаш си и представа колко искрено ти говоря.-Ривън спря за миг,той можеше да усети учестеният пулс в корема и.Сърцето и щеше да изкочи всеки миг,а сълзите,които не бе успяла да спре преди миг се стичаха свободно по бузите и.Въпреки всичко Ривън продължи,нищо не бе в сила да провали неговият момент.-Бил съм...Много момичета и не смятам да го крия от теб,но мамка му!,мога да се закълна ,че само ти ми действаш така-подлудяваш ме и ме караш да те искам...
Изведнъж Ривън спря.Той усети как Фей се опита да сподави една въздишка.Протегна ръка и след миг усети стичащите се сълзи.
-Хей,ти плачеш!-възкликна с тон на малко дете Ривън,хващайки я съвсем леко и я обърна към себе си.Феарлей понечи да изтрие сълзите си,но Ривън хвана ръката и я постави обратно върху коремът и.
-О,Феа...-бе единственото,което можеше да каже,бършейки сълзите и мокрите следи от тях с показалецът си.Очите и бяха толкова очарователни...Светеха в тъмното като звездички и го стрелкаха право в неговите.
Ривън я повдигна малко към себе си и я обгърна с ръцете си,притискайки я колкото се може към себе си.
-Обичам те!Страшно много те обичам и не мисля,че ще съм способен да обичам някоя друга както теб,но ...моля те.Разбери ме.
Това бяха последните думи.
Настъпи тишина.
Двамата останаха така...Феарлей бе заспала в прегръдките му,а погледът на Ривън блуждаеше из тъмното,докато най-накрая не се спря на лицето и.Знаеше,че няма да може да забрави това лице.

Sponsored content

Гробна Тишина

Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина

Re: Гробна Тишина