Re: Гробна Тишина

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 4:55 am

[.:Music:]
Фей спеше и сънуваше... Сънуваше познато лице, това на човека спящ до нея сега, този който я прегръщаше и когото тя обичаше. Този с когото искаше да бъде но не можеше...
Всичко тънеше в тишина. И освен обичайното бучене в ушите всичко беше неподвижно. С наближаването на утрото захладняваше. Бавно, малко по малко и Ривън заспа без да пуска Фей от прегръдките си.
Другата Фей ги гледаше с блуждаещите си мътни очи. И изведнъж усети болка... Таква каквато изпитваше когато беше жива. Изгаряща болка в гръдня кош в ляво... Там, където беше сърцето и приживе.
Гледайки Фей и Рив тя си спомняше за своята съдба. Отначало розова и весела а в последствие жестока, мъчителна. Тя обичаше човека на когото искаше да се обрече във вечна вярност преди цяла вечност, но той не я оцени.
"Мъжете са такива гадове понякога..." - помисли си тя с горчивина. Изведнъж тя се озлоби и болката изчезна изместена изцяло от злобата и завистта и. - "Те са живи, и чустват, и... могат да бъдат щастливи... А аз не мога..."
(Да, и аз това си мисля: какъв егоистичен призрак... Но всеки има нужда от малко топлина и щастие...)
В съня си Феарлей се сгуши още повече в Ривън усещайки схладината. Хоризонтът леко порозовяваше когато Мойра будеше следващите дежурящи.
Час по-късно Феарлей се събуди със ужасно чуство в стомаха. Не беше глад. Беше чуство за предстоящо нещастие. Предстоящо зло. Тя помръдна леко отваряйки очите си. Ривън не я беше пуснал. Тя се усмихна и не помръдна повече гледайки го докато слънцето се готвеше да изгрее. Леките сенки и отблясъци го правеха още по-хубав от обикновенно.
Момчето въздъхна в съня си и изведнъж каза кристално ясно името и...
Тя си помисли че го е събудила и почти беше започнала да му се извинява когато той въздъхна още веднъж и отново заспа.
-Сънуваш ме... - прошепна без глас момичето. Усмивка разцъфна на лицето и. - Рив...
Тя не знаеше какво иска да му каже но протегна леко ръка и отмахна един тъмне кичур от немирната му коса паднал върху очите му от въздишките и съня.
После и тя въздъхна.
-Хей, ти си будна - Фей чу познат глас наблизо.
-Да - каза просто момичето без да се обръща за да не събуди момчето до нея.
Другото момиче - Джейн - не отговори за доста време. Тя се беше измъкнала от одеалото си и гледаше като хипнотизирана към изгрева.
-Разсъмва се.
-Да - каза пак машинално Феарлей.
-И ще се махнем от тук - продължи Джейн.
-Да... - въздъхна тихо Фей. "Ще се махнем от тук и вече никога няма да имам такава нощ и такава вечер..."
Мълчанието продължи няколко минути.
-Какво ти е? - попита Джейн обръщайки се към Феа.
-Нищо - излъга последната съвсем бавно завъртайки се към Джейн - Има ли кафе?
-И да има е студено - повдигна рамене Джейн - Но мога да потърся ако искаш.
-Моля - кимна лекичко Фей. Искаше да остане сама поне за да се съвземе от хубавото преживяване и да се върне обратно в реалността, където Рив не беше с нея.
Джейн се изправи и отиде до чантите с така наречените провизии. Ровейки из тях тя се натъкна отново на зарязаните мобилни телефони. Нямаше мрежа.
-Няма кафе, съжалявам, Фей. - каза разочаровано Джей след малко когато се върна и сгъна прилежно одеалото си докато Фей се измъкваше с нежелание от своето.
-Няма и логика да има... - каза момичето. - Все пак не бяхме замислили да останем при това цяла нощ.

**S!scHy** Вто Сеп 08, 2009 4:56 am

S!scHy
Джейн хвърли един бърз поглед на приятелката си.Никога не бе виждала Феарлей толкова разочарована и отчаяна,само не бе сигурна дали Ривън или мястото я подтискат толкова.Въпреки това предпочете да не пита.Двете момичета започнаха мълчаливо да сгъват одеалата,които бяха останали по земята и ги подреждаха в саковете.Никой не знаеше какво да каже...Какво щеше да се случи сега?!
Ривън,който продължаваше да си спи все така спокойно на одеалото дори не подозираше колко близо бяха до изходът.Чужди гласове нахлуха в умът му и размътиха сънищата му.Момчето понече да отвори очите си,когато осъзна колко наистина бе изморен.Няколко кичура коса се бяха настанили пред очите му.Ривън извади ръката из под одеалото и отметна кичурите назад.Погледът му бе все още размазан,но успя да види,че не всички спяха.Две фигури вършеха нещо,но в първият момент не разбра нито кои са,нито какво правят.
-Фей,Джейн...Какво правите?!-попита сънено Ривън,прочиствайки гласът си
-Сгъваме...-отвърнаха меланхолично двете и без да се обърнат към момчето.Като че ли бяха програмирани да отговарят.
Ривън замълча за момент...Поклати глава,прекара ръката си отново през косата,като че ли да намести кичурите и стана.Сгъна одеалата си,поставяйки ги до тези на момичетата.Очакваше ги дълъг ден,за това бе по-добре да събудят другите.

***
До половин час вече всички бяха подготвени,облечени и всичко бе сгънато.Щяха да се опитат отново да излязат..Ако ли не...Е,ако не щяха да мислят на ново планът.
Пътеката,която се откри пред тийнейджърите бе съвсем различна от мястото,което помнеха от вечерта.Като че ли сутринта всичко бе по-нормално,по-...спокойно и най-вече по-нормално.Никакви призраци или халюцинации.Абсолютно нищо.Чисто и просто едно изоставено,мокро гробище.Пръстта си беше черна,гробовете си бяха на местата,пътеката не бе мръднала,нямаше трупове.Всичко си бе точно така както би трябвало да бъде.
Тийнейджърите вървяха в колонка по един и се озъртаха при всеки шум.Явно миналата вечер бе наплашила всички.Стъпките им бяха бавни и премерени,погледите съсредоточени.Всички мълчаха,повечето дори не гледаха в краката си.Като че ли знаеха пътят,просто вървяха,молейки се пътеката да ги изведе до мястото,от което започна всичко.И най-вече се молеха да могат да излязат.Гробището,което вечерта се бе превърнало в необятен лабиринт сега не бе нищо повече от малък парцел земя,под който лежат трупове.
-Хей,това не е ли вратата?!-гласът на Джейн прозвуча толкова високо в главите на всички,че можеха да си я вземат като озвучител на някое парти.Като група роботи,тийнейджърите извърнаха глава към мястото,което Джейн бе посочила.Присвивайки очи установиха,че това не само бе портата,а и бе открехната.
-Мамка му,снощи какво сме пушили,че не успяхме да стигнем до тук цяла вечер?!-попита Айвъри,разтривайки слепоочията си
-Незнам,брат,но май е било доста силно!-отвърна Ривън и тръгна към портата...
Не след дълго всички вървяха в една права редичка,без значение по чии гробове стъпваха.Нямаха търпение да се измъкнат...През главата на всеки мина интересна налудничева мисъл как портата не би ги пуснала,поне не и докато не стигнаха до нея.
Мойра рискува и мина първа.Нищо не се случи.Излезе на шосето...Преди да се усети всички бяха застанали зад гърбът и.

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:43 am

Little Fanpire on Вто Фев 17, 2009 9:23 pm
Без повече мисли...Без повече...Само един поглед бе достатъчен.Ръката на Ривън се озова върху врата на Феарлей,придърпвайки я към себе си.Тя усети топлината на нежната му длан,а след това и на меките му влажни устни...Отвори очи.Като,че ли искаше да провери дали сънува,но той още бе там,все още я притискаше към себе си,устните му все още търсеха нейните,а очите му бяха смирено затворени...
В този момент,долетя същата музика...Толкова позната,толкова различна.Толкова завладяваща...Това бе началото на края за някого...Защо?Ще разберете,много скоро ще разберете...
Lexa_gothic
Докато при Феа и Ривън най-после се уточняваха толкова много неща, повечето от които без думи, при останалите цареше призрачна атмосфера. За жалост никои не успя да запали загасналите свещи и се наложи да си висят в почти непрогледния мрак. Някъде от далече се чу грачене на гарван от които косите на момичетата щяха да настръхнат ако не бяха толква дълги... Минутите се проточваха сякаш самото време не съществуваше вече и те бяха заклещени в гробището в едно вечно безвремие.
По едно време Селена стана. Разбраха това само по съвсем лекото раздвижване на въздуха и лекото и очертание на фона на тъмното небе.
-Аз... ще отида да ги потърся... таковата... да не се загубят...
-Повече ме притеснява ти да не се загубиш! - каза и Тиа - Сядай долу. Те са двама. Ще успеят да се върнат... сигурно...
И те продължиха да си седят, докато нещо не привлече вниманието им. Нещо, което си лежеше кротко на земята; което беше полято с восък и имаше мек лилав цвят...
От този иначе прекрасен аксесоар досега незаплашващ ги с нищо се стичаше восъкът нагрят до побеляване. С втренчен поглед всички наблюдаваха как как блестящият камък се оказа в центъра на перфектна окръжност съставена от бялото вещество. Но нещата не приключиха с това...
Камъкът започна да излъчва все по силно и по-силно светлината си.
-Сега вече ще викна Феа! - стана Селена. Очевидно беше уплашена от случващото се. И понеже никои не я спря а даже няколко погледа я окуражиха тя хукна през розовата мъгла в посоката където бяха изчезнали приятелите и.
Тя се спря. Стери и се че чува шумолене като от рокля...
Изведнъж осъзна колко и е студено и страха се промъкна в душата и като слънчев лъч през атмосферата в ясен ден...
-Феа? Ривън!? Ехо? Там ли сте? Ей!
Гласът и и се стори по-слаб от когато и да е било и вместо да извика прошепна тези думи. Заради тиането през студения въздух и беше трудно да говори. Въпреки всичко реши да продължи. Стъпка след стъпка, все по-напред докато пред нея не изплува през мъглата неопределена сянка. Със стаен дъх тя се приближи...

Феа се ослуша...
-Чувам стъпки. Ти чуваш ли ги? - прошепна тя на Ривън.
Той кимна и я хвана за ръка.
-Да се връщаме.
От неговата уста това прозвуча малко странно... още повече че бяха там по негова вина... тя тръгна с него без да се замисля. Това, че беше до нея и стигаше за да се чуства значително по-добре отколкото беше Селена сама в мрака.
Бавно те тръгнаха към мястото където мислеха че се намират приятелите им. И след малко...
Писък!
Селена пищеше. Феа също. А Ривън... притискаше ушите си с ръце!
-Свършихте ли с писъците? - попита той гледайки злобно Селена все едно само тя беше пищяла - Трябва да пробверя дали не съм оглушал!

При останалите нещата си вървяха все по същия начин. Само че светлината от медальона беше поотслабнала до съвсем лекичко сияние което едвам ги държеше будни.
Тиа си шепнеше нещо с Чарлейн което само те си знаеха, и което другите чуваха но не се и опитваха да задържат в преуморените си умове.
Даже не успяха да чуят кога двете момичета и момчето се върнаха от "разходката" си.
Джейн направо си спеше права или по-скоро седнала, а другите също не бяха по-добре. Успяха да се поразбудят защото медальона отново започна да излъчва онази силна светлина, която изобщо не му беше присъща и имаше отенъка на мъглата която ги обгръщаше... Наоколо се разля ужасно силен аромат на люляк, а над камъка започнаха да се вият без всякакво предизвестие и да добиват все по-ясни очертания и да се завихрят все повече и повече. Разнесоха се стенания и глухи писъци които сякаш се врязваха в умовете на тийнейджърите и оставяха незаличими следи...
-Какво направихме?! - извика Джейн в пристъп на ужас с развяваща се коса и опитвайки се да надвика и заглуши стенанията.

Тя следеше движението им в мрака. По лицето и се разля усмивка. Не беше на щастие; не беше дори на омраза. Очите и излъчваха безразличие и незаинтересованост с леки пламъчета на ярост.
-Какво сте направили ли? - прошепна тя. Това беше шепот които беше по-страшен от стенанията и писъците макар и по-слаб от тях... - Наравихте най-голямата грешка в живота си... А може би и последната...
Бялата и рокля прошумоля в мрака. Тя вдигна отново цигулката и засвири толкова познатата ни мелодия, която успокои душите събудени от нашите приятели. Знаеше какво иска... винаги беше знаела... само че разликата беше, че приживе сред приоритетите и не намираше място плашенето на разни тийнейджъри на гробището...
Тя въздъхна...
-А мечтаех да свиря в Миланската опера...
Eileen
Аз,пък мечтаех да мога да летя...И да минавам през предмети.Явно ти нямаш проблем с това-отбеляза с насмешка Ривън,но дали това трябваше да си го помисли или да го каже...
-Мълчи!
Точно в момента думите на 'жената' имаха силата на закон.Гласът и бе нежен и изключително тих.Но за сметка на това говореше властно,като очите и потвърждаваха думите и...Погледът и бе остър и проницателен.Единственото живо нещо в нея изглеждаха очите.Те бяха големи,леко изпъкнали с бадемовидна форма.Макар и да нямаше сълзи,блещукаха като след плач,а цветът им наподобяваше пепел...Лицето и бе бледо и кукленско,като на призраците по филмите-съвсем гладко.Косите-дълги и гарваново черни се разнасяха във всички посоки,а тя съвсем изглеждаше като привидение.Нито един кичур не бе паднал над лицето и,всички бяха подредени в съвършен ред...Устните и бяха месести...Долната бе по-голяма от горната,но извивката на долната наподобяваше сърце.Зъбите и бяха равни,а усмивката толкова красива и нетипична,че изглеждаше зловещо.Дори те кара да се замислиш-"Така ли е изглеждала жива?".И ако стигнеш до извод:"Да" през главата ти няма как да не мине мисълта "Как може такъв човек да си отиде?".Но,тя изглеждаше не само красива.Свиреше превъзходно,а може би и се е отдалвало и да пее?Кой знае...
Чарлейн стоеше и гледаше дългата бяла рокля...Толкова приличаше на булчинска,но тя не бе като останалите.Попринцип като видиш булчинска рокля ти става приятно,като че ли предава емоциите на булката,а тази изглеждаше по-изтормозена дори от притежателката си.Чарлейн така и не проумяваше защо тази рокля изглеждаше толкова подтискащо...Макар,че се очакваше да бъде раздърпана и мръсна,както в повечето Хорър филми,тя бе абсолютно чиста и здрава...Единствено дългият бял воал,бе разкъсан и падаше зад нея на малки парчета,посивяли от времето-вероятно.
Джейн гледаше тип "К'фо става тука?!" и не можеше да спре възможните обяснения,които бяха в главата...-Прекалено много бира,Прекалено много сладки неща,Недоспиване,Хапчета в питиетата и какво ли още не...Само дето колкото по-възможни бяха,толкова по-невъзможни изглеждаха за нея.
Айвъри гледаше почти толкова слисано колкото Ривън,който беше скиптик по отношение на паранормалните неща и всичко свързано с тях-вещици,демони,извънземи и т.н.Да не говорим за призраци или още повече призоваването им.
В главата на Феарлей за миг мина мисълта за надгробната плоча върху,която стоеше Ривън и беше почти сто процента сигурна,че това е същата жена.Не знаеше защо,просто го усещаше...
Тиа я гледаше и се чувстваше като замръзнала...Искаше да се помръдне,но не можеше.Единствено очите и шаваха неспокойно.Водена от незнам какво чувство и невероятен прилив на енергия,тя излезе от собственият си транс и хвана амулета.
Писък,последван от няколко глухи стенания и гробището отново стана същото-тихо,спокойно...мъртво.
Lexa_gothic
Тиа продължаваше да стиска здраво медальона. Бавно и другите се съвзеха. Когато всички бяха отново в състояние да мислят единодушно решиха, че им стига толкова за тази вечер и някоя друга ще се върнат да довършат "забавлението".
Хапнаха малко от шоколадовите неща, които бяха взели преди да тръгнат както им се струваше преди векове, и пийнаха по малко от напитките.
Отправиха се към мястото, където бяха прекрачили оградата. Движеха се близо един до друг, въпреки че розовата мъгла я нямаше вече. Люляковият мирис също беше изчезнал в ноща. Беше останала само бледата луна, която осветяваше напуканата земя около тъжните спомени за непознатите мъртъвци.
Все едно вървяха от цяла вечност. А ниската ограда все не се виждаше. На няколко пъти те решаваха, че са я достигнали но когато се приближеха, разбираха, че това е просто поредния паднал дървен кръст...

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:45 am

Ривън, които отново беше поел ролята на водач, вече се объркваше... трябваше отдавна да са достигнали ниската порутена преграда за външния реален свят. След всяко "припознаване" той се отчайваше все повече и повече нищо, че не му личеше на външен вид, и че повтаряше без сам да си вярва, че всичко ще е наред и че сигурно са се заблудили но скоро ще намерят верния път...
Беше длъжен да го повтаря. Виждаше че момичетата начело с Феа и Джейн губят надежда и след толкова часове безсъние вече всичко им се струваше еднакво и плашещо. И всеки път когато той се оглеждаше и се опитваше да разпознае нещо за да се доберат до нещото-като-ограда виждаше погледа на Феарлей която нетърпеливо чакаше да чуе от него че е видял нещо познато и че вече се ориентира и че до час-два ще се махнат от околностите на гробището...
Е, поне за Джейн не трябваше да се притеснява. Явно тя не беше толкова паникьосана колкото останалите, или пък беше но не го показваше толкова явно.
Тя и Айвъри бяха на края на групата. Не говореха но си личеше че им е малко неловко.
На момичето му се стори че чу нещо да шумоли покрай нея и се обърна. Стори му се че мерна нещо бяло да изчезва сред сенките и изтръпна. Дали призръка беше жив... доколкото може да е живо нещо такова... Отново задуха студен вятър... Не беше нормално по това време на годината да духа така и да е толкова хладно...
-Да побързаме... моля ви... направо замръзвам - каза Джей тихо, но все пак достатъчно силно за да я чуят всички - Някои да ми напомни следващия път да не тръгвам леко облечена...
Момичето зъзнеше под тънкия си суитчър.
Сякаш поускориха малко крачката и около половин минута всичко беше тихо. Джейн усети нечие леко докосване по рамото и се стресна от мислите си. Беше Айвъри. Беше протегнал едната си ръка към нея и държеше някаква дреха... яке или нещо такова... Тя го погледна недоумяващо за секунда, а после се изчерви.
-Вземи го - каза момчето като я гледаше в очите - Няма да се разболееш заради глупавите духове я!
После се усмихна. Беше толкова топла усмивка... Тя му се усмихна в отговор. Дори на бледата светлина можеше да се забележи руменината по лицето и...
Момичето пое якето от него и го облече бързо.
-Благодаря - каза тя.
Той махна леко с ръка.
-Няма защо. Хайде, да настигнем останалите...
Никои не беше забелязал разигралата се сцена освен Феарлей, която съвсем случайно се беше обърнала по едно време. Тя се усмихна.
"Време беше, дявол да го вземе!"

На лицето и се появи мрачна усмивка... Ако си мислите, че цигуларката беше изчезнала... лъжете се. Тя беше там и сега имаше точно каквото и трябваше.
"Хм... това момиче значи нещо за него... Перфектно... И скоро... Много скоро... "
Тя се плъзна зад следващата плоча, продължавайки да гледа към последните двама тийнейджъри.
Eileen
-Всичко е толкова...странно-говореше Джийн докато придържаше краищата на якето,което определено не бе нейният размер.Макар да гледаше право напред,не пропускаше нито едно движение на Айвъри с периферното си зрение
-Ако питаш мен-невъзможно.-отговорът май дойде от устата на Тиа,но бе толкова тих и отегчен...
-Чухте ли това?-Айвъри спря на мястото си и се огледа.Като,че ли можеше да различи нещо в тъмнината.
В интерес на истината обаче имаше нещо,което наподобяваше изключително много на силует.Но в тъмнината и най-странно извитото дърво можеше да препознаеш в какво ли не.Още повече,че те вървяха от незнам си колко време,а изхода не изглеждаше близък.Айвъри не бе удостоен с голямо внимание,защото на висчки им беше писнало от историите за духове и духовете...Предпочитаха ако става нещо да става,ако ли не,да не си затормозяват мозъка.
Renz:
Всички ходеха в колонка един зад друг, тихичко пристъпвайки на пръсти и заобикаляйки надгробните камъни.
-Ей... като се замисля... тука има закопани хора! -един гениален проблясък озари Феарлей и тя побърза да го сподели полу-шепнейки с останалите.
-Оо, не! - рече иронично Ривън и погледна накриво.
Беше доста тъмничко, само далечните улични лампи едва едва озаряваха един ред надгробни камъни- тези най-близо до теления плет, който служеше за врата и който преди малко тийнейджърите прескачаха с риск да си съдерат дънките.
Феа му хвърли поглед тип 'шат дъ фак ъп', поклати глава и продължи пред другите. Така известно време всички повървяха без да обелят думичка, когато шум от счупените съчки, върху които Чарлейн стъпи, накара Джейн и Селена да трепнат.
-Спокойно, спокойно, аз бях. -рече Чарлейн, махайки с ръце.
-Шшш... ш-ш-ш-ш.... -изшътка с пръст на устните Тиа и се втренчи в мрака пред себе си, докъдето стигаха едва 1-2 лунни лъча.
-Ама.. аз бях.. -повтори Чарлейн и изгледа тъпо Селена.
-Чакай... АААААААААА!! -разкрещя се Лена, отстъпвайки назад, при което всички останали механично изкрещяха, стреснати от писъка на приятелката си, без да са видяли нищо. Когато се вторачиха в пространството пред себе си с притаен дъх видяха фигура, която седеше с гръб към тях, а дългата й черна коса се стелеше на малки чупки надолу по раменете й. Тя се изправи, бавно обръщайки се към тях, със такова плашещо и завидно спокойствие, а и готик вида й допринесе за това в гърлата на останалите да заседне по една буца. А и си беше леко стресиращо в полунощ, на гробищата накрая на града някой да ти изкара ангелите по такъв брутален начин.
Момичето се усмихна, не отмествайки поглед от една точка някдъе пред нея и запристъпва бавно напред, което си изглеждаше откаченичко.
-Мойра. -промълви с тих глас то, след което голяма усмивка върху лицето й я накара да изглежда като човек, а не като порцеланова кукла, извадена о хорър филм. Е, хорър си беше силничко определение, понеже странното момиче изглеждаше доста приятно.
-Моля? - попита Ривън, като за да провери за всеки случай дали стоящата пред тях е от плът и кръв, забучи пръст в рамото й.
-Мойра. Мойра Блекмор. -повтори новопоявилата се и подаде ръка за здрависване, но тя увисна във въздуха.
-Квой туй?! -изръси Ривън, а Феарлей го скастри:
-Име, тъпанар такъв. Аз съм Феарлей. Този идиот е Ривън, с него се свиква, това са Айвъри, Джейн, Селена, Чарлейн и Тиа.
-Ннда. Приятно ми е. Какво правите тук?
-Ъ, същото шях да попитам и аз, честно казано леко се стресирах, не се обиждай, ама си е малко ненормално да скиваш сам човек тук по това време... -проговори за пръв път от срещата Джейн и се усмихна.
Мойра оново се усмихна и отново проговори, този път с напълно нормален глас:
-Еми по принцип не бях сама, само че сестрата изчезна нанякъде иии така...
Eileen
Очевидно топлите отношения на Ривън и Феарлей се бяха запазили,ъм...Цели 15-20 минути докато 'говореха'...Всъщност ще ви издам една тайна,но не казвайте на никой!Оговороката им бе да не разкриват отношенията си пред другите,поне докато не те не са нясно какво ще става,а повярвайте ми,след случилото се това бе нещото,за което най-малко мислеха.
-Как така?!Сестра ти изчезна?!-Чарлейн повтори думите и почти дословно,но като че ли за себе си,защото все още не можеше да проумее.

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:45 am

10:35:01 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: -Емиии.. да сестра ми изчезна - подсмихна се Мойра без да разбира какво толкова не разбират във думите и.
[10:35:47 PM] [Poudre] каза: Добре,замислете се и ми кажете...Не ви ли звучи странно.Какво толкова нормално може да намери в това,че сестра и е изчезнала.Но само тя си знае,все пак е нейна сестра...
[10:36:56 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: Явно Джейн реши да изрази тези мисли на глас:
-А по принцип тя така ли прави? Не че е моя работа но всяка вечер ли се въртите тук и се губите една друга?
[10:38:22 PM] [Poudre] каза: Мойра погледна момичето с любопитство.Какво ли ставаше?Всички изглеждаха...Отвеяни.
[10:39:30 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: -Амиии... не идваме всяка вечер но е нещо като обичаи. Знаете как е...скука...
Май обаче никои не занеше.
[10:40:09 PM] [Poudre] каза: Погледите бяха втренчени в Мойра.Това момиче изглеждаше наистина странно.Не че тя не си мислеше това за тях и все пак...
[10:41:44 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: Всички мълчаха и се гледаха. Накрая Тиа не издържа:
-Искаш ли помощ да намериш сестра си?
[10:42:23 PM] [Poudre] каза: Мойра се усмихна глуповато,след което добави:
-Определено.
Какво ли щепе да стане?
[10:44:18 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: Тръгнаха. не след дълго се сетиха 4е не знаят как изглеежда момичето
[10:45:02 PM] [Poudre] каза: -А...Тая,твойта сестра...И тя ли излежда така плащещо като теб?Много грим,неравномерно сложен...Странни сенки?-Запита Ривън
[10:46:51 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: Феа го сръга в ребрата но вече беше късно - Мойра беше чула всичко.
-Ам... тя всъщност е мило момиче - каза облечената в черно студено.
[10:47:40 PM] [Poudre] каза: -Какво толкова?-обърна се Ривън към Феарлей...Очевидно топлите им отнощения започнаха да охлаждат със скоростта на светлината...
[10:48:45 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: -Можеше да се държиш и по нормално примерно - изсъска тя и го погледна с ъгъла на окото си.
[10:50:04 PM] [Poudre] каза: -ООо,извинявай!Трябва да се държа като светица,забравих.Нека да се променя,че да ме обичат всички,ще стана футболна звезда и ще съм вторият Чад Майкъл Мъри по красота.-каза иронично Ривън и продължи напред.
[10:53:19 PM] ..:Pr0st0_VasSsY:.. <3 каза: -Да ти кажа чесно, не мисля че даже да си с неговия вид ще си светицата която ти се иска... - промърмори Селена забила поглед в гърба на Тия.
[23.11.2008 г. 22:32:13] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Я спрете и двамата! - каза тихо Фей вдигайки ръка към лицето си и поставяйки показалеца си на устните си - Мисля че чух нещо...
[23.11.2008 г. 22:41:47] .:Justify My LoVe:... каза: -Да,тук редовно чувате разни неща,вие момичетата-каза Айвъри,но за всеки случай се огледа.Интересно...Какво ли можеше да види в тази тъмница?!
[23.11.2008 г. 22:43:21] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Еми при всички положения не сме надрусани, Ай! - обърна се Джей към него без даже бегла следа от обвинения или яд в гласа си - Просто... искаме да се измъкнем и психиката ни реагира!
[23.11.2008 г. 22:44:28] .:Justify My LoVe:... каза: -Ами...Измъкнете се,бе!Кой ви спира?!-изкрещя Ривън и посочи напред.-Вие сте тези,които решиха,че трябва да помагат на...-тук той спря за малко,огледа Мойра от главата до петите,след което продължи-вещица.
[23.11.2008 г. 22:45:31] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -РИВЪН! - сега вече в гласа на Джейн имаше възмущение примесено с ужас.
[23.11.2008 г. 22:48:53] .:Justify My LoVe:... каза: -Какво?!Погледни я!Тя е като изляза от...хорър филм,след голямата битка.Само дето там гримовете им не се размазват така...-подкрепи той становището си.
[23.11.2008 г. 22:49:44] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Да, а ние не сме в момента нали...?! - повдигна рамене Айвъри - Вярвай си пич...!
[23.11.2008 г. 22:50:46] .:Justify My LoVe:... каза: -Да,тогава "Стоп камерите" искам да си ходя в къщи и да спя!-отвърна му Ривън и присви очи.
[23.11.2008 г. 22:51:44] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Ми хубаво. Ходи си! Някои да те спира?! Само ако намериш как! - върна си го Айвъри имитирайки гримасата на Рив.
[23.11.2008 г. 22:52:31] .:Justify My LoVe:... каза: -Това е твоят филм,Ай.Всички знаем как умираш да бъдеш герой и да впечатлиш хората,ти беше навитза тук...Хайде сега,изиграй си правилно ролята.
[23.11.2008 г. 22:53:43] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -МОЯТ филм?! МОЯТ?! - кресна той - Ами ако беше моя щях да знам как да се измъкнем от тук! Ти чел ли си сценария щом толкова искаш ролята на герои?! Аз не съм!
[23.11.2008 г. 22:55:19] .:Justify My LoVe:... каза: -Първо,не ми викай...Пести си нервичките,така като гледам,ще ти трябват.Второ,ти го желаеше,ти искаше да дойдеш тук,за да впечатлиш "момичета".Извинявай!Обърках.За да впечатлиш...-говореше Ривън съвсем спокойно,така неприсъщо за него...Всички го гледаха,какво се канеше да каже?!-Джейн!
[23.11.2008 г. 22:58:32] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: Айвъри отвори уста за да каже нещо но остана така. Зад него Джейн почервеня от смущение. Всъщност тя беше тази която се беше опитала да ги спре. Ай направи нов храбър опит:
-Аз...аз...няма значение защо сме дошли! Трябва... да се измъкнем от тук и то читави.
[23.11.2008 г. 22:59:14] .:Justify My LoVe:... каза: -Какви интересни думи използваш...-отбеляза Ривън,очевидно доволен от резултата.Поне даде възможността да се оформи нова двойка.
[23.11.2008 г. 23:00:06] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Кои? Тези които липсват в твоя речник ли? - погледна момчето уж невинно. Всъщност в очите му гореше пламък - Мисля че говоря доста нормално...
[23.11.2008 г. 23:06:02] .:Justify My LoVe:... каза: -Виж,Айнщайн...Това,че не съм отличник,че не си скъсвам задника да зубря и това,че си напуснал родителите и семейството си,за да дойдеш тук,не те прави нищо повече.Да не съм умен и си го признавам.Аз съм това,което съм и не се страхувам да го показвам.Не ме интересува какво мисли никой от тук за мен,защото знам какво мислиш за себе си.Това,че си прочел един тълковен речник не те прави нищо повече.Така,че ако обичаш не говори на кой какъв му е речник,защото аз като говоря,поне ми се разбира.Може да съм тъп,но поне знам какво и защо го казвам.-Какво му имаше на Ривън?!От отдавна не се бе държал толкова спокойно.ДУмите излизаха една след друга,спокойни и непоколебими,нима това не беше Ривън?!
[23.11.2008 г. 23:08:01] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: Айвъри се стиписа. Чакай малко! Какво се случи че се стигна до това?!
-Хей... Рив... 1. аз не зубря; 2. никога не съм твърдял че съм нещо повече... защото не съм. И 3. изобщо не си тъп!
[23.11.2008 г. 23:10:34] .:Justify My LoVe:... каза: -Как се стигна?Опитваш се да впечатлиш някого,който не се впечатлява от това.Затворени сме тук,а ти ми четеш конско,как говоря на непозната,която имам чувството ,че ще ме изде с парцалите.-На Ривън му писна.Вече и той нямаше желание да спори.,
[23.11.2008 г. 23:12:08] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Никого не се опитвам да впечатля - каза тихо Айвъри. - Само за твое сведение исках да разбере по друг начин... А колкото до това че сме затворени тук.. все ще намерим начин да се измъкнем. Винаги се измъкваме, в каквато и каша да попаднем, знаеш.
[23.11.2008 г. 23:13:39] .:Justify My LoVe:... каза: -Но това не е каша,Ай!Това е реалността,всичко друго,в което попадахме бяха бебешки глупости...Винаги сме си го търсили,знаеш го .Ето получихме го.Може би не трябва да се измъкваме,а да видим за какво толкова сме дошли тук.
-Момчета,започвате да ме плашите.Спрете моля ви...-намеси се Чарлейн.
[23.11.2008 г. 23:17:29] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: Айвъри и Ривън сякаш слязоха най-после на земята и се огледаха. Момичетата ги гледаха пребледнели. Мойра се беше отделила. Явно смяташе всичко за прекалено лично за да се меси. Не че не беше така. И не че Ривън не беше прав.
Момчетата се спогледаха. И двамата си бяха изкарали нервите и вече можеха да мислят трезво.
-Тръгваме - каза Ай поглеждайки пак към Ривън които кимна. - Ще намерим сестра ти, Мойра. И после ще се ометем от тук.
[23.11.2008 г. 23:35:45] .:Justify My LoVe:... каза: Като че ли Феа му прочете мислите,защото поклати глава и тръгна напред...Какво щеше да стане?
[23.11.2008 г. 23:39:31] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: И ето поредната доза лутане сред пречупени кръстове за неопределено време. Тиа вече беше на прага на възможностите си, а и другите не бяха в цввртущо състояние. Но сестра не се намираше никъде. Викаха я по име, и тя трябваше да ги чуе ако беше някъде наоколо. Само че никои не идваше.
[23.11.2008 г. 23:46:11] .:Justify My LoVe:... каза: -Айрааа!Айрааааааа!Айрищее!-името кънтеше из цялото гробище,гърлата пресъхваха,думите вече не стигаха.Нея все още я нямаше...

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:45 am

[23.11.2008 г. 23:47:13] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Може би трябва да се разделим - предложи угрижено Мойра - Може така да я намерим...
-Дума да не става! - обади се бързо Ривън.
[23.11.2008 г. 23:47:43] .:Justify My LoVe:... каза: -След това,няма да можем да се намерим въобще...-допълни го Айвъри.Нима бяха на едно мнение?!
[23.11.2008 г. 23:48:34] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: Направо невъзможно!
-Ще оставяме знаци или нещо от сорта... Моля ви се... - проплака отчаяно Мойра.
[23.11.2008 г. 23:49:29] .:Justify My LoVe:... каза: -Да,като Хензел и Гретел.Има ли наоколо птички,които да ги изкълват.-попита Ривън,и като отговор на въпросът му се чу глухо грачене на гарга...Ако животните ги разбираха какво ли щяха да им направят.
[23.11.2008 г. 23:50:43] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -И аз не мисля че е добра идея - обади се Феа - Не ми се ще да се разделяме... И без това направихме достатъчно грешки за тази нощ...
Тя споделяше страха на Ривън от гаргата.
[23.11.2008 г. 23:53:14] .:Justify My LoVe:... каза: -Спрете!-извика Тиа.Гласът и се разнесе на длъж и шир и като че ли наистина всичко утихна.За миг като че ли времето спря.Но само за миг.-Не можем да продължаваме така...Да спрем,да починем,да поспим и утре ще я търсим.Ние сме единствените тук,няма какво да и се случи.
[23.11.2008 г. 23:54:09] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Да спим ли?! - стресна се Джейн замислена за спора на Ривън и Ай от преди малко... самата мисъл за сън на това място беше плашеща и ужасна.
[23.11.2008 г. 23:55:29] .:Justify My LoVe:... каза: -Аз съм съгласна...-каза Феарлей и тупна на земята.Краката и не я държаха,раницата със сладките глупости тежеше все повече-въпреки ,че нещата в нея свършваха все по-бързо.Сънят и звучеше добре...Плюс това,бяха взели одеала,едва ли щеше да ги изяде някое животно.
[23.11.2008 г. 23:56:29] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: Джейн се огледа. Всички бяха изморени и нямаше и бегъл шанс някои да мине на нейна страна. Тя наведе поглед.
-Поне да определим смени за да ни пази някои все пак...
[23.11.2008 г. 23:57:17] .:Justify My LoVe:... каза: -По двойки?!-засмя се Ривън и насочи поглед към Фей,която вече почти заспиваше...След това към Джейн и Айвъри,те определено имаха какво да си кажат.
[23.11.2008 г. 23:58:15] ..:Vas!*Bl0nD![onl... каза: -Няма значение! - защити се момичето - Трябва да предприемем поне незначителни предпазни мерки! Дори да няма животни всички видяхме онази цигуларка... ами ако се върне?! Може да ни убие както си спим!
[23.11.2008 г. 23:59:46] .:Justify My LoVe:... каза: Мойра се усмихна.Сигурно това бе нейният начин да се смее.Очевидно идеята на Джейн и изглеждаше глуповата,но не каза нищо.Всъщност знаеше,че никой няма да пожелае да бъде с нея.
-Не,че имам нещо против...Ама,кой ще дежури с вещицата?!-попита Ривън,очевидно озадъчен...Тази загатка трудно щеше да се реши
[00:01:25] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Щом не ми вярвате може да не дежуря - повдигна тя рамене. Лесно щеше да приспи поста, които и да беше. - Тъкмо ще си поспя.
[00:02:15] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Аз ще дежуря с нея!-каза Тиа,която очевидно имаше влечения към странното и непознатото.Мойра се извърна към нея и повдигна изпитателно вежди,тип "Стига,ве!"
[00:03:10] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: Всички гледаха Тиа странно.
-Да, ще дежуря с нея. - повтори момичето като пристъпи от крак на крак. Повтори го сякаш и сама да се убеди че не е чак толкова лоша идея все пак.
[00:04:02] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Вземи си за всеки случай железен прът.Може да ти е от полза.-настоя Ривън с подигравателна усмивка.-Хайде да се оговорим с дежурствата.
[00:04:31] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Ти си доста бодър - подхвърли му предизвикателно Мойра.
[00:06:22] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Винаги съм бодър...-усмихна и се той,но по-скоро изглеждаше като жалък опит на восъчна фигура да се усмихне.
-Да,той е...Невероятен.-намеси се Феарлей и избута Ривън на страна с поглед,да престане да се заяжда.
-Аз съм с Мойра,предполагам,че Фей и Рив ще са заедно,други?
[00:07:35] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Ами... аз бих искала да съм с Айвъри... - каза високо Джейн и се огледа - ако няма други желаещи - и се опита да се усмихне.
[00:09:28] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: Феарлей не можа да сдържи усмивката си.Просто го очакваше,а сега очакваше нещо много повече.
[00:11:28] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Добре, аз и Мойра, Фей и Ривън, Джей и Айвъри... значи Селена е с Чарлейн... Има ли недоволни?
[00:12:33] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Аз!-вдигна ръка Ривън.-Вижте на какво ме подлагате...Трябва да съм с Феа,с това бърбориво създание,което ще ми вземе акъла-Той май го каза сериозно,но Фей не го прие така,срита го в пищяла и се оттегли на страна скръстила ръце.
[00:13:38] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Тя вече ти го е взела - усмихна се Ай - незнам дали е останало нещо от акъла ти което да не е взела.
[00:14:18] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Ще се направя,че не съм го чул...Сега имам да усмиря едно иначе не толкова кротко създание,което ми се сърди.Вие решете кои ще са първи на смяната.
[00:15:34] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Ами спрямо факта че от почти всички двойки които сме по един спи прав, май ще сме аз и Джейни... така де, Джейн!
[00:16:15] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: Джейн отново се изчерви...Защо и действаше толкова..Смущаващо?!
[00:17:16] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Ми хубаво - прозя се престорено Ривън - Айде лека ви нощ на всички. А вие двамата гледайте да не заспите че ако нещо ме убие ще ви преследвам като дух психопат - ухили се той
[00:19:01] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Фей,с теб ще говорим когато сме на смяна-каза и той съвсем тихо в ухото,като дъхът му я накара да потръпне.
Докато всички изкарваха одеалата и глупостите от саковете,с изключение на Фей,която стоеше на една страна,Джейн и Айвъри се гледаха без да кажат каквото и да било.
[00:20:19] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: След малко всички бяха увити добре в чувалите и одеалата и спяха. Джейн специално се заслуша в дишането на всеки за да се увери в това. Сърцето и биеше до пръсване. Добре де, не си беше представяла нещата точно така!
[00:21:26] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: Какво толкова...Вместо някъде на топло,в нечий дом-за предпочитане на Айвъри,те се намираха по тъмно,на забравено гробище...И все пак,се сбъдваше нещо,което от много време бе чакала.
[00:22:21] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: Тя се приближи до него. Струваше и се че на фона на хъркането на Ривън все пак той може да чува ударите на сърцето и.
[00:23:55] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: Фей спеше близо до него,но все пак на доста прилично разстояние.Тя не издаваше нито звук,което накара Джейн да се усъмни в съня и,знаейки ,че Фей със сигурност ще иска да разбере какво се е случило-в подробности.
[00:25:25] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: Самата мисъл че Фей може да подслушва я накара да се усмихне леко. Ами... и да не чуе все пак после всичко щеше да разбере, нали...
[00:26:04] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Как си?!-каза Айвъри,след което съжали за въпроса си.Само това ли успя да измисли?! "Как си"
[00:27:13] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Ами... спрямо факта че съм на гробище - доста добре - усмихна се тя неловко. "Още повече че съм на гробище с теб и купчината ми спящи приятели..." - помисли тя. -Ами ти? Ти как си?
[00:28:04] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: "Как можах да и го задам...Много ясно,че ще ме пита аз как съм,и какво да и кажа?!Перфектно,само дето нямам думи да изразя..."-Колко съм влюбен в теб -каза Ай на глас,без да се усети...
[00:30:22] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: Момичето се изчерви мноооого! "И сега какво да кажа?! Мисли мисли мисли мисли, Джейн!!"
-Иаз - изтърси тя бързо и почти неразбираемо
[00:31:10] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: "Айвъриии!Как може да си такъв глупак?!Как можа да го кажеш,браво Ай,браво!Оплеска я"
-Какво?
"На мен ли ми се струва или тя каза "И аз"?"
[00:32:22] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Ами... не беше точно въпрос... ти каза.... и аз... - "браво на мен! и мислите си не мога да формулирам сега!"
[00:33:31] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Джейн...Само ми повтори какво каза.-гласът му ставаше все по-тих и по-тих.Той се прибилжи към нея,повдигна брадичката и с пръст и я погледна право в очите.
[00:35:16] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -А-аз...- "Колко красиви очи имаааа!" - казах "И аз"... - тя го гледаше право в очите а сърцето и биеше до пръсване.
[00:36:16] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: В този миг Айвъри усети сърцето си не само в гърдите,но и в ушите,в корема,в главата и ...на други места.Не можеше да отдели поглед от нея,а така искаше да я целуне.От толкова много време...
[00:37:55] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: От толкова време си беше мечтала за този момент! И през ум не и беше минавало че сънищата и фантазийте ще се превърнат в реалност! През ума и мина нелепата мисъл, че май все пак има приказки с щастлив край... И продължаваше да го гледа в очите...
[00:39:40] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Сега ли ще ме целунеш или ще изчакаме до утре...-усмихна се той.Винаги казваше нещо тъпо в момент като този,но усмивката му бе толкова искрена...

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:46 am

[00:41:27] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: Тя се усмихна в отговор и затвори очи... Бавно приближи лицето си към неговото... "Само дано всичко това не е сън! Нека да не е сън!" - помоли се отчаяно тя миг преди устните и да срещнат неговите...
[00:42:37] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: Той обаче не се сдържа и малко преди тя да го целуне я придърпа към себе си.Силните му ръце обгърнаха изцяло талията й и тялото и се долепи до неговото.След миг,устните им се срещнаха...
[00:45:33] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: Усещаше нежните му и в същото време силни ръце около тялото си. Почти без да осъзнава тя го прегърна през врата без дори за момент да спира целувката... Чуството беше уникално. Целувката беше уникална - от толкова време мечтана и най сетне постигната...
[00:47:55] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: Айвъри просто не искаше този момент да свърши.Никога не се бе чувствал така,не бе изпитвал нещо подобно.Искаше да продължава да я усеща долепена до себе си...Толкова много желаеше,да бъдат сами на света...
[00:49:50] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: "Искам просто да го целувам, и той да ме целува, и това никога да не приключва! Никога и никога..." - това искаше тя... искаше да продължава да чуства ръцете му на тялото си, устните му своите, просто целия да е само неин завинаги...
[00:50:51] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: И може би щеше да се случи,ако Тиа не се бе размърдала и не бе ритнала Селена,която скочи и започна да вика:
-Какво става?!
[00:52:25] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: И в следващия момент всички бяха на крака и се оглеждаха сънено, а Айвъри и Джейн гледаха стреснато и малко гузно.
[00:53:00] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Винаги можем да довършим започнатото.-прошепна Айвъри и се усмихна.Не можеше да отлепи очи от нея.
[00:54:00] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Пред всички ли? - засмя се тихичко тя но така че само той да я чуе - "Как можа, Селено?!"
[00:54:36] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Както пожелаеш...-отвърна и той,продължавайки да я гледа все толкова влюбено
-Какво става тук?!-попита Тиа,разтърквайки сънено очи
[00:55:22] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Нищо! - отговориха Джейн и Ай едновременно - Явно някои е сънувал кошмар - допълни после момчето повдигайки уж нехайно рамене.
[00:56:39] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: Фей повдигна едната си вежда и се усмихна по неин си начин,което значеше,че въобще не и вярва,а и Джейн бе толкова притеснена.Феарлей ,обаче,реши да остави новосъздалата се двойка и се върна при Ривън,като този път легна при него,свивайки се до гърдите му.
[00:57:48] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: Беше ред на Джейн да се усмихне за приятелката си. Момичето докосна лицето си - "Колко ли съм червена?!" самата мисъл я разсмя. Чустваше се лека и спокойна както никога досега.
[00:58:38] .:Justify My LoVe:.Bite me."... каза: -Много.-като че ли Айвъри прочете мислите и.-Но в това ти е чара-каза той,целувайки една след друга бузите и.
[00:59:27] ..:Vas!*Bl0nD![only for fr.]:.. ... каза: -Как разбра какво си мисля - попита тя с усмивка. Тиа и останалите очевидно бяха решили да спят пак.

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:46 am

Фей Грейлин ги наблюдаваше. През призрачният и ум минаваше всичко случило се. Тя имаше съюзник сред тийнейджърите и беше само въпрос на време да попаднат в капана. Гледайки целувката между Джейн и Айвъри, скрита наблизо тя изпита... чуството че и тя е изпитвала това когато е била жива... Фей.. Едно от момичетата също носеше това име...
-Незнам,просто го усетих.-отвърна Айвъри,без да подозира какво ги очакваше.Никой не подозираше..
Момичето се усмихна чаровно и го погледна очите.
-А сега...Имаме още около час.Какво предлагаш да правим...?-Айвъри,разбираше имаше идеи,но искаше да разбере първо за нея.
-Ами... - в очите и заиграха пламъчета - преди малко ни прекъснаха...
"Какъв съм глупак!,а аз щях да и предложа да играем на истина или риск"
-Предлагаш ли ми нещо?-каза той повдигайки вежди
-Ами по принцип ми се ще да разбера повече за теб. Не съм те питала много заради другите... но ако имаш друго впредвид...
"Дано не може да ми чете мислите..."
-Тъкмо това си мислех!
-Истината или се осмеляваш?
-Истината...-Дано не ме пита с колко момичета съм бил или за какво си мисля...Мразя тези въпроси!
-За какво мечтаеш?
-Хм...-Човече,не забравяй че това е момиче,трябваше да очакваш такъв въпрос.-Незнам..Не се усмелявам да мечтая.
-Защо? - изненада се тя.
-Защото мечтите не се сбъдват...А ти?Истина или риск?
-Истината - усмихна се тя. "Какво ли ще ме пита?"
-Какво харесваш в мен?-винаги съм искал да я питам
-Теб. Всичко в теб.... Характера ти, начина по които мислиш... Всичко!... - "Май прекалих с откровенията".
-Леле,по-полека,че се изчервих...-каза Айвъри и се усмихна широко
-Хах... все пак съм задължена да кажа истината! А ти ме попита... - усмихна се момичето неловко и се изчерви. - Истината или рискуваш?
-Истината!Не ми се движи много много...
-Хах... Добре... същия въпрос: Какво харесваш в мен?
-Външният вид или характера?
-Което решиш
-Външният вид-всичко,просто няма какво да не харесвам....И в характера..Абе,цялата си хубава
-Ти се шегуваше преди малко, но аз наистина се изчервих - засмя се тя.
-Май ти действам така...
- Да, определено
-От какво те е страх?
-От това че мога да загубя приятелите си. Това по принцип. В момента - от това място и дали наистина ще се измъкнем...
-Че какво ще правим?Няма да гледаме децата си тук...А и не ми се вярва Фей и Ривън да издържат още дълго заедно...А за мен и него да не говорим.
-Прав си. А теб, Ай, теб от какво те е страх?
-От нищо!Аз съм...СУПЕРХИРОУ!
-Стига де! - засмя се тя - Все от нещо те е страх...
-От теб...Мисля,че ще ми се нахвърлиш всеки момент да ме целуваш...
-Това ще се направя че не съм го чула! - усмихна се пак тя. - Между другото след 10 минути трябва да събудим Фей и Ривън.
-Те ли са на ред?Колко бързо лети времето...
-Така е...
-Е,какво мислиш да направим утре,когато си тръгнем?-попита Ай и дръпна Джейни към себе си
-Ами като за начало може кафе, или разходка, да поговорим без да имаме съмнения че някои ще ни чуе...- каза тя отпускайки глава на рамото му.
-Добре звучи...После ще си купим голяма къща,ще имаме много деца и тройно повече внуци!
- Всичко си решил вече а?!
-Ти можеш да решиш дали куче или котка...
-Котка - отвърна тя през смях
-Женска-Дива!
-Добре, но ще ревнувам да знаеш!
-От котката?-Айвъри не можеше да сдържи усмивката си
-Ако и обръщаш повече внимание... Това беше в кръга на шегата -
-Зависи...Кой ще мърка повече.
-Хах... отивам да събудя Фей... въпреки че, спи като ангелче...
-Чакай малко.-Каза Айвъри и хвана Джейн за ръката,обръщайки я към себе си.След това се усмихна топло и каза-Под един одеал или отделни?
Джейн се позамисли. Или поне си даде вид че мисли въпреки че при нея си е едно и също...
-Ами... незнам... какво ще кажат другите... не 4е на тях не им е било ясно всичко вероятно...
-По лесно щеше да кажеш отделни...-отбеляза Айвъри и се запъти към раницата където държаха одеалата и всичко друго.-Ей,сега идвам,събуди Фей.
-Ей сега - момичето погледна за секунда как Айвъри се отдалечи и се запъти към мястото където спяха Ривън и Фей.
През това време тишината беше пълна...Всички изглеждаха толкова миловидни и добрички,само като че ли Мойра си бе запазила обичайното странно,плашещо изглеждане.По-скоро изглеждаше като мъртвец в ковчег,от колкото като нормален ЖИВ човек.
"Брр... Ривън беше прав за нея... наистина изглежда като... може да съжалявам за това но.. - вещица..."
-Хей... Феа - прошепна Джейн на ухото на приятелката си - Твой ред е...
-Днес е неделя,мамо!Остави ме да поспя...-каза Феа още несъбудила се,като вдигна съвсем леко глава и отново се сгуши в Рив.
-Фей! Джейн съм, а не майка ти! И дори да е неделя няма да ти донеса курабийки защото просто ги нямам! - новиши глас Джейн
-Мамоооо...-отвърна Феарлей и се престраши да отвори очи.Фей не бе очаквала точно тази гледка,но при вида на най-добрата си приятелка,тя ококори очи.-Джеейн,мила...Извинявай.-Каза Фей и разтърка очи внимателно.
-Спокс, няма нищо - намигна и приятелски Джейн - Оставям на теб честта да събудиш Ривън. Мисля че на теб не би се развикал...
-Само така си мислиш...-Провикна се тихо Фей,с усмивка присъща само на нея.-Рив...Рив...-каза тя и прокара леко нокти през лицето му
Джейн се усмихна и остави приятелката си да събуди момчето и отправи поглед към Айвъри.
-Стигаа,махни се,гъделичкаш ме!-отвърна и Ривън и се обърна в другата посока.
-Рив!Събуди се!Наш ред е!
-Уффф... колко е часа? Ако сте ме събудили по-рано... - Ривън разтърка очи и втренчи поглед във Феа - А,...
-Здрасти,Сънчо.-усмихна се Фей.Защо винаги като го погледнеше не можеше да спира да се усмихва?!
-Колко е часа,Феа?-каза той и се протегна
-Ми... - тя зарови ръце из джобовете си в опит да си намери телефона - Паднала му е батерията... не мога да ти кажа...
-Няма значение...Хайде,да се разходим-предложи Ривън и се изправи...След това подаде ръка на Феарлей,която стоеше на колена и и помогна да стане
-Мерси - усмихна се тя. - И къде ще ходим?
-До ей онова дърво.-каза Ривън и посочи някъде в мрака...Фей не забеляза нищо,но щом той го бе видял имаше някаква вероятност да се намира там.Чернокоската го погледна изпитателно и преди да попита какво,Ривън и отговори
-Имам малко...работа.-отвърна и той и се усмихна широко.Не му се случваше често.-Можеш да ме изчакаш тук,после ще се върна за теб.
-Ооок... тъкмо ще огледам другите... - каза тя, обърна се и моментално тръгна на обиколка - "Утре задължително ще питам Джейн за ВСИЧКО!"
През това време всички бяха заспали дълбоко,включително и туко-що легналите Джейн и Айвъри.
Фей се усмихна поглеждайки че бяха заспали може би не случайно с лица един към друг.
През това кратко време в което Ривън се луташе из тъмнината да намери правилното дърво,в главата му се въртяха най-различни мисли.Главната обаче беше,как можа да се случи нещо между него и Фей,как той го бе позволил...
Феа седна все още сънена на одеалото което току що беше напуснала по начин по които можеше да вижда всички спящи. Погледа и се спря за по-дълго на Мойра (както се изразява един мой фр - погледа и зацикли на нея). Имаше нещо което я плашеше смътно в това момиче и я караше да се чуства несигурна. Беше адски тихо...
За първи път от доста време тя можеше да чуе мислите си около тези хора...Изведнъш нещо наруши тишината.Феарлей подскочи...Напоследък всичко и действаше така.
-Хей, по-спокойно! - каза и Ривън когато тя се обърна уплашено към него.
-Съжалявам...Отплеснах се.-Каза тя и направи безуспешен опит да се усмихне.
-За какво мислеше? - опита се да бъде мил той след около 2 минути неловко зяпане наоколо
-За нищо.-всъщност тя не бе сигурна дали трябва да му каже.Нито пък той дали трябва да я уведоми,че мисли,че всичко това,което се е случило между тях е било..излишно
-Аха... ок... - "Много дълъг разговор проведохме няма спор..."
Фей се изправи и взе одеалото от земята,след което го подаде на Ривън.
-Дръж малко...
-Ми... добре - каза той тихо след като машинално пое одеалото.
-Идваш ли някъде другаде.Тук не можем да говорим.-"Не че другаде ще говорим,поправи се Феа"
-Да - "Идвам, разбира се! Не че има къде да отидем, но все пак..."

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:46 am

-Хей,Рив...-започна Феа
-Фей, аз... - без да иска я прекъсна той "ОМГ... как можах да я прекъсна?!"
Феарлей се обърна машинално.Не бе свикнала той да я заговаря първа,освен когато се дразнят...
-Да?
-Не, давай ти първа - каза той смутено - Дамите са първи.
-Рив,да не си болен?!-не бе свикнала да се държи така,той никога не бе мил с никого,какво му ставаше?!-Настоявам ти да ми кажеш.
-Болен ли?! - "Този въпрос всъщност е подходящ!" - Не мисля че имам температура... Не ми е лошо...
-Не сменяй темата,това бе реторичен въпрос!Кажи какво щеше да казваш.
-Не. Кажи ти първа - "Лелеее... кат' няк'ви хлапета сме... но няма да кажа първо аз!"
-РИВЪЪЪЪЪЪН!НЕ СМЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА,ЗА ДА МИ КАЖЕШ "ТИ ПЪРВА",МАМКА МУ,КАЖИ МИ!-Феа не знаеше какво се случва,просото не можеше да сдържи нервите си,усещаше сърцето си как бие по-бързо,как кръвта нахлува навсякъде в тялото и.
-За датската градина си права. Не сме там. Затова пък сме в гробище... И между другото защо почервеня така изведнъж?! - "ОМГ... стига си протаквал Ръвън! Просто и кажи че е адски важна за теб!"
-Защото викам,представи си!Защото веднъж искаше да ми кажеш нещо и просото искам да разбера какво е...-каза Фей и се свлече на земята,кръстосала крака.
От своя страна Ривън знаеше,колко много значи тя за него,но една голяма част му показваше,че просото не бива да бъде с нея
-Ами... представи си че не мога да ти кажа..! - каза той сядайки на земята срещу нея. Погледна я право в очите.
-Можеш..Но явно не искаш.-отвърна така студено тя,извръщайки глава,колкото Ривън и говореше попринцип.
-Фей, не поставяй така нещата! Не мога! - каза той умолително. Все едно не беше същият човек които беше до преди малко! Все едно не беше въщия Ривън които си беше крещял с Айвъри!
-Можеш!Кажи...-говореше тя,без да го поглежда в очите.
-Защо като за начало не ме погледнеш? - попита той.
-Защото не искам!Ще ми кажеш ли?!-Феа знаеше,че щом той е започнал въпроса,значи наистина е било значително.
-Ще ти кажа. Но първо ти ми кажи защо не искаш да ме погледнеш... - "Ами ако и кажа и тя не повярва или нещо от сорта?!"
-Добре...Доволен!-каза Фей извръщайки умолителен поглед,и втренчи очи право в него.
-Да! - усмихна се той почти насила.
-Кажи.Ми.-процеди през зъби Феарлей
-Добре.. - "Поеми дълбоко въздух... и и кажи!" - Ами аз... много държа на теб... не... много те харесвам... но... всичко.... май... беше... Е една грешка и... трябва да приключи за да не ни боли и двамата после...
Феарлей се усмихна.Знаеше го!Просто го знаеше.
-Е...? - "Готов съм за последствията" - Кажи нещо?! - "Не, не съм готов!!!"
-Първо ми кажи...Бавно и по възможност ясно,по-ясно-Кратко,точно и ясно,какво искаш да микажеш.-Каза Фей...Погледът и блуждаше някъде през него...Гледаше но не виждаше...
-Фей..? - той изтръпна. Погледа и беше плашещ.. "Тя сякаш гледа но не ме вижда!" - Фей...? Добре ли си?
-Да,Рив!-отвърна тя механично,чакаше отговор.
-Ами искам да ти кажа... че те обичам но имам чуството че нищо хубаво няма да излезе от това!
Феарлей избухна в истеричен смях...Думите му звучаха толкова глупаво,толкова наивно,като на дете.Но тя знаеше ,че говори съвсем сериозно...Очите и се пълнеха със сълзи,но тя не им позволяваше да се разлеят.Не и сега.
-Тоест,тук всичко,което не е започнало,свършва?!
-Не знам. Искам и ти да си кажеш мнението
-Какво да кажа?!Всичко свършва тук,според теб.Ти не искаш нищо повече,а сега и аз се съмнявам,че искам.
-Ето защо исках да кажеш първо ти! - "Оффф винаги прецаквам всичко! А дали в действителност не искам повече...?"
-Какво да кажа?!Аз просто щях да попитам да взема ли още одеала...Ти решаваш какво става!
-Нямаше да кажеш за одеалата! - той я погледна в очите. Ядоса се на себе си... - "Как можах да се окажа толкова... Не трябваше да и казвам! Знаех си че просто ще се изсмее!"
-Щях.Знаеш ли какво Рив?!Писна ми...Осъзнавам,че не искам нито теб,нито да бъда тук!Но и двете ми се случиха...Сега ако обичаш отивай да спиш,мисля,че ще се справя сама!
Ривън се втренчи в земята пред себе си.
-Знаеш ли Фей... забрави! Забрави всичко което ти казах!
Той стана и с втренчен поглед и ръце в джобовете се запъти някъде. Но това някъде не беше около Феарлей. Не беше дори около спящите му приятели.
Фей просто сведе глава.Не искаше да чува "никой,който ще и напомня за реалността",защото реалността бе прекалено жестока.
Ривън продължаваше да върви. Прехвърляше през ума си всичко станало...
"-много държа на теб.. за да не ни боли после..."
Той стисна зъби. Дори за момент не осъзнаваше колко лесна мишена е в момента!
"Всичко свършва тук...аз се съмнявам,че искам нещо повече..просто щях да попитам да взема ли още одеала...."
"Още одеала ли?! Все можеше да измисли нещо по оригинално!"
"Фей... забрави!"
-Защо си ядосан? - един призрачен глас прозвуча наблизо.
-Не ми се говори.-отговори механично Ривън.Не осъзнаваше с кого говори,за какво говори или къде се намира.Сега душата му бе в неговия собствен свят,където той бе главният герой,независимо дали му харесваше.
-Давай... излей си душата... - продължи да говори гласа. Момчето усети допира на призрачната и приятно хладна ръка на рамото си.
-Джейн...Махни се!Искам да остана сам.-отвърна Ривън,извръщайки се назад.Но вместо познатите топли очи,видя нещо наподобяващо черни точки
-Както виждаш... не съм Джейн... - нацупи се жената в бяло. - Тя си спи на топло. Не може да се каже същото за теб. Хайде... кажи ми какво е станало... Все пак и аз съм Фей...
-В момента не ми се говори с никого.Най-малко с призраци,така че ако обичаш отиди другаде и закачай някой друг.-Ривън бе толкова сериозен,като че ли не осъзнаваше,какво стои срещу него,
-Добре... - отвърна жената с ледено спокойствие - Ще се заема с малката ти приятелка която седи съвсем сама.
На Ривън му трябваше време да разбере за какво става въпрос...Докато той осъзнаваше какво щеше да изгуби,без да го е спечелил изцяло,Фей вървеше-или по-скоро се носеше-към своята адашка,избирайки тя да даде край на живота и.
-Я чакай малко! - осъзна се накрая Ривън - Няма да я докосваш, чуваш ли?! Само косъм да падне от главата и, само да я пипнеш, ти прозрачно ужасно бездушно студено същество аз ще...
През това време Феарлей стоеше на земята,с ръце обвили коленете.Главата и стоеше като прекършена,а погледът и...блуждаеше.За какво ли си мислеше?
Мислеше за разговора си с Ривън. Опитваше се да се убеди сама себе си 4е това което му каза на края на разговора им беше правилно. Чудеше се и къде е отивъл той...
Междувременно:
-И какво ще ми направиш Ривън? Ще ме убиеш ли? - изсмя се студено призръка - Мисля че ще ти е доста трудно!
-Аз пък мисля,че тази работа я е свръшил някой преди мен и така като гледам заслужено.-Рив се опитваше да догони съществото,но без особен ефект.Фей като че ли се носеше по въздуха,толкова бързо и толкова леко.
Тя се обърна изведнъж към него и той едва не профуча през нея.
-Не Смей Да Ми Говориш Така, Момченце! Имаш Ли Представа На Какво Съм Способна?! Че мога да те накарам да замълчиш завинаги само с един единствен жест?!
-Ами айде да го видим тогава.Да те видя какъв призрак си и колко ти стиска.Това да не ти е сватбената рокля?-попита Ривън съвсем сериозно,явно го осени идея,може да се случваше рядко,но все някога се случваше.
Призракът стоеше срещу него.Сега бяха лице в лице.
-Не Е Твоя Работа - изсъска тя и се обърна с бързината на торнади. Черните и призрачни коси минаха право през лицето му. Вече се движеше доста бързо към огъня, към Фей...

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:47 am

-Да не би някой УМЕН младеж да те е изоставил в деня на сватбата и ти да си се самоубила от мъка?!-извика Ривън след изчезващото призрачно тяло.Не знаеше дали тя го е чула,но си струваше да опита.
Тя го чу. Но не се обърна колкото и да искаше да се върне и да му покаже на какво е способна. Носеше се все по-бързо към огъня и Феарлей, която продължаваше да седи като изпаднала в транс.
-Ясно...Май наистина те е изоставил пред олтара.А кажи ми едно последно нещо...Той обичаше ли те толкова колкото аз нея...Той би ли направил такова нещо за теб,което аз бих направил за Фей?Би ли направил всичко?А ти за него...Или просто си прекалено слабохарактерна,за да се опиташ да си го върнеш обратно.-крещеше Ривън тичайки към мястото където бе Феа
Това вече беше прекалено и я вбеси до край! Хлапето беше право! Право беше за всичко! И тази мислъл зародила се под прозрачната и безплътна гарваново черна коса я спря за момент и момчето успя да намали разстоянието. Тя погледна Ривън, после погледна Феарлей в далечината... неее те бяха нарушили нейния покои и щяха да си понесат последствията. Те щяха да доюпринесат за спасението и.... И щеше да започне да ги наказва скоро...
През това време Феарлей мислеше как може всичко това да се случи точно с Ривън.Та,нямаше ли други момчета?Някои за,които може би си залужаваше?Но не!Тя се бе влюбила в най-неподходящото,нетактично от всички!
-Уф... не знаех че призраците са толкова бързи! - промълви Ривън повече на себе си от колкото на безплътното нещо пред него.
"Това хлапе..Тези хлапета!Ох...!По мое време децата не бяха такива.Никога нямаше да се съберат посред нощ и да викат духове..."мислеше си Фей.
Феарлей погледна часовника си. Още 20 минути и щеше да събуди Тиа. Момичето се огледа с лека паника наоколо. Търсеше с поглед Ривън, въпреки че знаеше че едва ли е някъде наблизо. Прокара пръсти през косите си и се опита да включи телефона си. Екрана немощно примигна но все пак успя да се включи. Момичето изчака около половин минута и после набра номера на избягалото момче.
Ривън чу телефона си и все пак го пренебрегна.Бе достатъчно тихо,за да може Феа да разбере,че той е някъде на близо.И все пак нямаше представа къде.Тя се огледа ориантировачно и все пак не видя нищо различно от високи дървета и тъмнина.Макар очите и да бяха свикнали с тъмнината,тя все още трудно различаваше фигури.Особено такива,които стоят срещу нея.
Момичето се опита да изпищи но писъка заглъхна още преди да е излязъл звук от устните и. Тя панически се опита да отстъпи назад няколко крачки в опит да избяга от жената в бяло. В следващия момент усети как стъпва върху някакъв по едър камък и загуби равновесие...
Единственото нещо,което успя да види бе дълга бяла перелина или рокля.Не бе сигурна...Изведнъж всичко утихна.Тя притвори очи за миг,опитвайки се да си припомни случилото се,все още обаче не можеше да различи реалността от въображаемия свят,в който бе попаднала.Отваряйки очи,пред нея стоеше друга фигура...Феарлей събра всички сили и извика...Усети как гласът и се понася из въздуха,имаше чувството,че може да го усети.За миг се унесе,но нечия топла длан я върна обратно.Ривън бе поставил пръст на устните й и сега неговите очи я пронизваха.Защо я гледаше така?Тя не разбираше...Той обаче знаеше,че бе на косъм да я изгуби...Завинаги!
-Тихо - прошепна той. Фей тръгна да пита но Рив продължи без да маха пръста си от устните и - Моля те, поне веднъж, само веднъж ме послушай...
Той я гледаше в очите. Тя също надникна в неговите. Не знаеше какво щеше да открие, нямаше идея защо той иска от нея да мълчи...
-Фей...Аз...Осъзнах,че...-заговори Ривън,изведнъж обаче думите не стигаха,езикът като че ли бе различен..Не знаеше какво да каже и как да каже.
"БрРррРр"
Будилникът на Тиа иззвъня...Момичето подскочи,разтърквайки очи.
-...че е ред на Тиа.-довърши Ривън и подаде ръка на Феарлей да стане.Нямаше да и кажа.Отново.
"Че е ред на Тиа ли?! Господи, Ривън!!!" - момичето го изгледа малко странно и после се запъти към мястото където лежеше Тиа а до нея - Мойра - "Че е ред на Тиа..." - в очите и се появиха малки кристални капчици които наричаме сълзи...
-Как мина?-попита Тиа сънено.
Никой нищо не отговори.Нямаше смисъл да я тревожат излишно.
-Мойра,Мойра!Събуди се...-бутна я Тиа.
Това бе наистина интересна комбинация-Тиа и Мойра.Какво ли щеше да стане?
-Мхм... - Мойра се надигна бавно и сънливо. Всъщност се правеше. Изобщо не беше спала. Беше видяла и разбрала всичко.
-Хайде,Мойра...Наш ред е.
През това време Ривън и Феарлей се готвеха да спят.Заедно...Но разделени.
Феа оправяше "леглото" си мълчаливо. Ривън също въпреки че поглеждаше крадешком към момичето
Ривън свали горнището си,оставайки само по тениска.Малко се поколеба дали да свали и нея,но остана така.Той хвана единият край на одеалото и помогна на Фей да постели.Да го погледна,но той извънра поглед.
Тиа ги наблюдаваше от страни.
-Хора... знаете ли че изглежате като петокласници?! - не се сдържа тя накрая.
-В пети клас ги въртях по 3,а сега не мога да се справя с една.-каза Ривън уж тихо,но и двете го чуха.Феа не можа да се сдържи и се усмихна,май наистина му бе влязла под кожата.
-Мило Рив... - повдигна вежди Тиа. Мойра се правеше че не чува и че се занимава само с грима си но чуваше всичко.
Тя се чувстваше много далеч от всички сцени,които се случваха...За сметка на това,не и пречеше да се забавлява.
-Не, слушайте ме малко, бееее! - размахваше ръце Тиа - Нужно ли е да се правя на психолог пак?!
-Може би...Хайде,Тиа,нека те чуем.Да видим как ще решиш проблемите на нашето семейство.-говореше Ривън,отмятайки одеалата.
На земята бе постелен голям одеал в кафвяво и жълто...Върху него стояха два одеала и една възглавница,която трябваше да стигне и за двамата.Ривън протегна ръка,показвайки на Феа да легне...
-Край! Млъквам! - каза Тиа и се обърна към Мойра - Мила, там се е размазала спиралата ти...

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:47 am

Фей се усмихна на Ривън и легна на одеалото.
Не след дълго Ривън се намести до нея.Той се обърна рязко и лицето му срещна това на Феарлей.За миг като че ли целият свят спря...Тя виждаше само него,а той само нея.Бяха само те двамата,те срещу всичките...Ривън се остави на интуицията си.Приближи се съвсем мъничко,но това бе достатъчно,за да срещне устните и.Фей не го очакваше...Дори нямаше време да отвърне на целувката.След секунда,очите му отново гледаха Феа...
-Какво - прошепна почти беззвучно момичето, но виждайки усмивката на момчето до себе си замълча. После отмахна един паднал пред лицето на момчето кичур и се сгуши до него. Затвори очи. Чустваше се сигурна до него. По-сигурна отколкото се беше чуствала за последните 24 4аса....
-Нищо...Забрави.-отвърня тя,сгушвайки се до гърдите му.За момент през главата и мина въпросът "Може нали?",но реши,че няма смисъл да го пита...Постави едната си ръка до лицето и погледна нагоре-право в очите му.
Той продължи да и се усмихва нежно.
-Хайде, поспи си. Тук съм. И няма да бягам повече.
Ривън постави едната си ръка върху нейната.
Тя затвори очи,но не се сдържа...Трябваше да го каже.
-Защо го направи?
-Кое?-попита Ривън,осъзнавайки следващият въпрос
-Защо се върна при мен...Защо ме целуна?
-Защото...-започна той,но не продължи,постави ръка на бузата и и я погледна...Целуна съвсем леко устните и-катоо докосване от пеперуда...И продължи-Трябва да поспим.
-Защото трябва да поспим? - засмя се съвсем тихо момичето - Добреее...
-Фей,Фей...Ама че си странна.-Каза Рив и прегърна момичето през талията.Едва ли щеше да може да заспи.
-Странна ли - тя го погледна с най-невиния възможен поглед и се сгуши до него.
-Да.-отвърна той и направи знак да затвори очи.
Тя послушно направи това и се замисли.
"Странна ли?"
Ривън стоеше и я гледаше...Феа вече бе затворила очи.За пръв път я чувстваше така истинска.
В умореното и съзнание не искаха да се задържат каквито и да е било мисли колкото и да искаше да размишлява над думите на Ривън. Тя изпадна в едно средно състояние (което много често ми се случва на мен)... между сън и реалност...
Усещаше погледът му вперен в нея,но тежестта на очите и ги караше да стоят плътно затворени.
Изведнъж въпреки умората тя отвори очи защото се досети за един много важен въпрос!
-Рив... - прошепна тихо тя гледайки го в очите - Какво се случи преди малко... когато ти се върна и аз залитнах...?
Ривън я целуна по устните...Погледна я в очите и прошепна:-Погледни на това,като на една голяма приказка.-думите бяха колкото несвързани,толкова повече отговори бяха
Момичето го огледна объркано. Приказка? Ривън да говори за приказки?! Ривън да говори за големи приказки?! Какво по дяволите...?!
-А дали тази приказка ще е с щастлив край? Само това искам да знам...
-Нашата ли?-попита Ривън.Фей отвори устни,за да потвърди,но момчето избърза-Фей,харесвам те...Значиш много за мен.Но нашата приказка приключва до портите на това гробище.-Фей го погледна многозначно.Разбра отговора му,но не искаше да го приеме:
-Значи да не искам да излезем от тук?!
-Ние ще излезем от тук... някак... - момчето докосна лицето и махайки един паднал заблуден кичур коса. -Съжалявам Фей, аз наистина много много държа на теб... но просто... знаеш...
-Няма значение.-отвърна Фей,толкова спокойно...Извърна се настрани,като се усмихна...За последно.
После затвори очи. Опитваше се да е силна. Само че и сама се усещаше че не може кои знае колко много да сложи тази маска...
В момента в които тя затвори очи усмивката му изчезна от лицето и бе заменена от нещо като гримаса на болка. Защо всичко трябваше да е толкова сложно? Защо той и Фей не можеха да са заедно и да има хепи едн и тяханата приказка?

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:47 am

Дори самият Ривън не искаше да свършва.Като че ли едва сега нещо в него бе потвърдило това,което той знаеше от толкова много време,но не посмяваше да признае дори пред себе си.Той знаеше и искаше всичко да продължи извън портите на гробището,но знаеше,че е добре за Феарлей ако не го направят.
Въпреки всичко,поне за момента нямаше сила,която да го раздели от нея и искаше да прекара следващите минути,часове или дори дни с нея.Защото знаеше,че когато всичко завърши,и той не се съмняваше,че ще завърши и те излязат това ще бъде краят на всичко хубаво за него.Въпреки това Ривън бе готов да жертва своето щастие за това на Феарлей,макар и тя да не го разбираше точно.
Не знаеше как да действа точно сега,всъщност той знаеше много добре,просто не бе сигурен дали е правилно...Въпреки това той се обърна,прегръшайки я през талията и съвсем тихо,с кадифен глас прошепна в ухото и:
-Обичам те.Нямаш си и представа колко много те обичам и колко много искам да съм с теб,без значение до кога,просто искам да съм с теб.Знам,че едва ли ми вярваш и знам,че си права...Но нямаш си и представа колко искрено ти говоря.-Ривън спря за миг,той можеше да усети учестеният пулс в корема и.Сърцето и щеше да изкочи всеки миг,а сълзите,които не бе успяла да спре преди миг се стичаха свободно по бузите и.Въпреки всичко Ривън продължи,нищо не бе в сила да провали неговият момент.-Бил съм...Много момичета и не смятам да го крия от теб,но мамка му!,мога да се закълна ,че само ти ми действаш така-подлудяваш ме и ме караш да те искам...
Изведнъж Ривън спря.Той усети как Фей се опита да сподави една въздишка.Протегна ръка и след миг усети стичащите се сълзи.
-Хей,ти плачеш!-възкликна с тон на малко дете Ривън,хващайки я съвсем леко и я обърна към себе си.Феарлей понечи да изтрие сълзите си,но Ривън хвана ръката и я постави обратно върху коремът и.
-О,Феа...-бе единственото,което можеше да каже,бършейки сълзите и мокрите следи от тях с показалецът си.Очите и бяха толкова очарователни...Светеха в тъмното като звездички и го стрелкаха право в неговите.
Ривън я повдигна малко към себе си и я обгърна с ръцете си,притискайки я колкото се може към себе си.
-Обичам те!Страшно много те обичам и не мисля,че ще съм способен да обичам някоя друга както теб,но ...моля те.Разбери ме.
Това бяха последните думи.
Настъпи тишина.
Двамата останаха така...Феарлей бе заспала в прегръдките му,а погледът на Ривън блуждаеше из тъмното,докато най-накрая не се спря на лицето и.Знаеше,че няма да може да забрави това лице.

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:47 am

Фей спеше и сънуваше... Сънуваше познато лице, това на човека спящ до нея сега, този който я прегръщаше и когото тя обичаше. Този с когото искаше да бъде но не можеше...
Всичко тънеше в тишина. И освен обичайното бучене в ушите всичко беше неподвижно. С наближаването на утрото захладняваше. Бавно, малко по малко и Ривън заспа без да пуска Фей от прегръдките си.
Другата Фей ги гледаше с блуждаещите си мътни очи. И изведнъж усети болка... Таква каквато изпитваше когато беше жива. Изгаряща болка в гръдня кош в ляво... Там, където беше сърцето и приживе.
Гледайки Фей и Рив тя си спомняше за своята съдба. Отначало розова и весела а в последствие жестока, мъчителна. Тя обичаше човека на когото искаше да се обрече във вечна вярност преди цяла вечност, но той не я оцени.
"Мъжете са такива гадове понякога..." - помисли си тя с горчивина. Изведнъж тя се озлоби и болката изчезна изместена изцяло от злобата и завистта и. - "Те са живи, и чустват, и... могат да бъдат щастливи... А аз не мога..."
(Да, и аз това си мисля: какъв егоистичен призрак... Но всеки има нужда от малко топлина и щастие...)
В съня си Феарлей се сгуши още повече в Ривън усещайки схладината. Хоризонтът леко порозовяваше когато Мойра будеше следващите дежурящи.
Час по-късно Феарлей се събуди със ужасно чуство в стомаха. Не беше глад. Беше чуство за предстоящо нещастие. Предстоящо зло. Тя помръдна леко отваряйки очите си. Ривън не я беше пуснал. Тя се усмихна и не помръдна повече гледайки го докато слънцето се готвеше да изгрее. Леките сенки и отблясъци го правеха още по-хубав от обикновенно.
Момчето въздъхна в съня си и изведнъж каза кристално ясно името и...
Тя си помисли че го е събудила и почти беше започнала да му се извинява когато той въздъхна още веднъж и отново заспа.
-Сънуваш ме... - прошепна без глас момичето. Усмивка разцъфна на лицето и. - Рив...
Тя не знаеше какво иска да му каже но протегна леко ръка и отмахна един тъмне кичур от немирната му коса паднал върху очите му от въздишките и съня.
После и тя въздъхна.
-Хей, ти си будна - Фей чу познат глас наблизо.
-Да - каза просто момичето без да се обръща за да не събуди момчето до нея.
Другото момиче - Джейн - не отговори за доста време. Тя се беше измъкнала от одеалото си и гледаше като хипнотизирана към изгрева.
-Разсъмва се.
-Да - каза пак машинално Феарлей.
-И ще се махнем от тук - продължи Джейн.
-Да... - въздъхна тихо Фей. "Ще се махнем от тук и вече никога няма да имам такава нощ и такава вечер..."
Мълчанието продължи няколко минути.
-Какво ти е? - попита Джейн обръщайки се към Феа.
-Нищо - излъга последната съвсем бавно завъртайки се към Джейн - Има ли кафе?
-И да има е студено - повдигна рамене Джейн - Но мога да потърся ако искаш.
-Моля - кимна лекичко Фей. Искаше да остане сама поне за да се съвземе от хубавото преживяване и да се върне обратно в реалността, където Рив не беше с нея.
Джейн се изправи и отиде до чантите с така наречените провизии. Ровейки из тях тя се натъкна отново на зарязаните мобилни телефони. Нямаше мрежа.
-Няма кафе, съжалявам, Фей. - каза разочаровано Джей след малко когато се върна и сгъна прилежно одеалото си докато Фей се измъкваше с нежелание от своето.
-Няма и логика да има... - каза момичето. - Все пак не бяхме замислили да останем при това цяла нощ.

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:48 am

Джейн хвърли един бърз поглед на приятелката си.Никога не бе виждала Феарлей толкова разочарована и отчаяна,само не бе сигурна дали Ривън или мястото я подтискат толкова.Въпреки това предпочете да не пита.Двете момичета започнаха мълчаливо да сгъват одеалата,които бяха останали по земята и ги подреждаха в саковете.Никой не знаеше какво да каже...Какво щеше да се случи сега?!
Ривън,който продължаваше да си спи все така спокойно на одеалото дори не подозираше колко близо бяха до изходът.Чужди гласове нахлуха в умът му и размътиха сънищата му.Момчето понече да отвори очите си,когато осъзна колко наистина бе изморен.Няколко кичура коса се бяха настанили пред очите му.Ривън извади ръката из под одеалото и отметна кичурите назад.Погледът му бе все още размазан,но успя да види,че не всички спяха.Две фигури вършеха нещо,но в първият момент не разбра нито кои са,нито какво правят.
-Фей,Джейн...Какво правите?!-попита сънено Ривън,прочиствайки гласът си
-Сгъваме...-отвърнаха меланхолично двете и без да се обърнат към момчето.Като че ли бяха програмирани да отговарят.
Ривън замълча за момент...Поклати глава,прекара ръката си отново през косата,като че ли да намести кичурите и стана.Сгъна одеалата си,поставяйки ги до тези на момичетата.Очакваше ги дълъг ден,за това бе по-добре да събудят другите.
***
До половин час вече всички бяха подготвени,облечени и всичко бе сгънато.Щяха да се опитат отново да излязат..Ако ли не...Е,ако не щяха да мислят на ново планът.
Пътеката,която се откри пред тийнейджърите бе съвсем различна от мястото,което помнеха от вечерта.Като че ли сутринта всичко бе по-нормално,по-...спокойно и най-вече по-нормално.Никакви призраци или халюцинации.Абсолютно нищо.Чисто и просто едно изоставено,мокро гробище.Пръстта си беше черна,гробовете си бяха на местата,пътеката не бе мръднала,нямаше трупове.Всичко си бе точно така както би трябвало да бъде.
Тийнейджърите вървяха в колонка по един и се озъртаха при всеки шум.Явно миналата вечер бе наплашила всички.Стъпките им бяха бавни и премерени,погледите съсредоточени.Всички мълчаха,повечето дори не гледаха в краката си.Като че ли знаеха пътят,просто вървяха,молейки се пътеката да ги изведе до мястото,от което започна всичко.И най-вече се молеха да могат да излязат.Гробището,което вечерта се бе превърнало в необятен лабиринт сега не бе нищо повече от малък парцел земя,под който лежат трупове.
-Хей,това не е ли вратата?!-гласът на Джейн прозвуча толкова високо в главите на всички,че можеха да си я вземат като озвучител на някое парти.Като група роботи,тийнейджърите извърнаха глава към мястото,което Джейн бе посочила.Присвивайки очи установиха,че това не само бе портата,а и бе открехната.
-Мамка му,снощи какво сме пушили,че не успяхме да стигнем до тук цяла вечер?!-попита Айвъри,разтривайки слепоочията си
-Незнам,брат,но май е било доста силно!-отвърна Ривън и тръгна към портата...
Не след дълго всички вървяха в една права редичка,без значение по чии гробове стъпваха.Нямаха търпение да се измъкнат...През главата на всеки мина интересна налудничева мисъл как портата не би ги пуснала,поне не и докато не стигнаха до нея.
Мойра рискува и мина първа.Нищо не се случи.Излезе на шосето...Преди да се усети всички бяха застанали зад гърбът и.

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:48 am

-Никога повече няма да се върна - каза Фей хвърляйки последен поглед зад себе си към разкривените плочи и кръстове.
-Никога не казвай никога - прошепна зловещо Мойра поглеждайки черните си безупречно лакирани нокти.
Ривън и метна един убийствен поглед. В ума му изникна спомена за нощта и вечерта, за Фей.
-Къде ти е ума, Рив - попита Айвъри размахвайки леко ръка пред очите на приятеля си.
-Какво? - объркано попита лицето - А, никъде, не мисля че се наспах като хората - промърмори той поглеждайки Айвъри странно. Някак си момчето не можеше да си представи как е могло да мисли че Феарлей ще бъде с Айвъри. Мисълта му се стори още по-глупава като видя как Айвъри хвърля поглед към гърба на Джейн която говореше за нещо с Чарлейн.
Тръгнаха мълчаливо по пътя. Багажа им беше далеч по-лек отколкото на идване и се движеха по-бързо. Искаха да се махнат възможно най-бързо от това място.
Селена изведнъж се спря и Чара се блъсна в нея прекъсвайки изречението отправено към Джей по средата.
-Ох, Селено, гледай къде спираш - изпуфтя Чарлейн запазвайки равновесие.
-Хора, сетих се нещо! - извика Селена без изобщо да дава признаци да е чула другото момиче.
Всички обърнаха глави към нея.
-Нали няма да е поредната дъска? Моля те, Селена, не искам да говоря с тролове, вампири или талъсъми, поне не в близките няколко десетки години... - започна Ривън.
Селена го изгледа презрително докато Айвъри се разхили на коментара на приятеля си.
-Не бе, сетих се защо там - тя посочи назад към оградата която се губеше в далечината с някакъв супер възбуден поглед - Сетих се защо там нямаше трева или друга растителност!
-Ел, не мисля че има някакво значение - започна Тиа, но Селена я прекъсна.
-Неее вие не разбирате, не разбирате - в гласа и имаше нещо повече от недоволство.
-Тогава вземи ни обясни - предложи Мойра с поглед тип "Ама какво още чакаш?!"
-Значи, първо, изключително зле съм, трябваше да се сетя още вчера за това като дойдохме, преди да влезем още - започна да бърбори бързо момичето със светнали очи така че едвам и разбираха.
Ривън въздъхна тежко.
-Селена... дай по същество моля те - обади се Фей някак си уморено. Цялата тази история беше започнала да и писва много.
-Пшът! - перна го тя по ръката - Тихо, ще обясня... Та, сега се сетих че преди време гледах в един сериал, за духове ставаше дума, как когато на гробищата няма растителност животни и бла бла... та, тогава земята е прокълната! - пое си въздух след тирадата тя - Изглеждаше адски реално. - завърши накрая.
Всички я гледаха странно.
-Ел, това са филми, предполага се да е реално - мило започна Джейн, но Ривън я прекъсна.
-Я стига глупости, става ли, никакви такива няма - говореше той ядосано въпреки че сам беше видял духа предната вечер - Духове, прокълната земя, още малко и в Хари Потър да повярвам а? Къде ми е тогава писмото от Хогуордс?!
-Ама Рив - започна Феарлей в опит да защити Селена която беше пребледняла пред гнева на момчето.
-Никакви такива Фей! - кипеше Ривън - Стига глупости по дяволите! Не сме деца вече че да се плашим с Торбалан или Жълтата жена и с Вещицата Блеър... Следващият който ми спомене за духове, вещици, вампири и така нататък ще... - той се спря за секунда - Ами ще си изпати! - довърши след това.
Той тръгна ядосано напред под ядосаният поглед на Феарлей. Краткото примирие между тях явно се беше изпарило.
Айвъри погледна към Фей, после към Джейн, после към Ривън, разкъсвам от това на кого точно да помага, но в края на крайщата забърза след Ривън след като метна извинителен поглед на двете най-важни за него момичета.
-Рив, не мислиш ли че малко прекали - попита Айвъри докато малко след разговора му помагаше да измъкне джипа си от гадната кал в която беше попаднал.
На дневната светлина всичко изглеждаше по-добре, калта не беше толкова дълбока, дори доста лесно се справяха с нея.
-Не, Ай, не мисля - твърдо заяви Ривън - Просто трябва някои от нас - той хвърли поглед по специфично към Селена - да порастнат.
Айвъри леко поклати глава. Всичко беше толкова странно...

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:48 am

Не се мина много време и тийнейджърите успяха да избутат колата от калта с общи усилия.Сами не знаеха как е дошъл приливът на адреналин,но го свързваха с това,че искат да се махнат все по-скоро от това прокълнато място.
Хвърлиха багажът,почти без да се замислят на задните седалки и отново се натъпкаха в колата като риби в консерва.Нямаха много време да мислят дали са забравили нещо,а и не ги интересуваше.Нямаха никакво намерение да се върнат там отново,ако ще и главата си да бяха изгубили там.
Колата потегли.Движеха се гладко по калният път...Ривън извърна глава назад,като че ли мислено да преброи присъстващите,точно както правеха преди екскурзия в училище.
-Къде е Мойра?!-попита Ривън набивайки спирачки.Колата се хлъзна още няколко метра,преди да спре окончателно.
Всички се спогледаха,когато Тиа отговори:
-Ми,тя каза,че трябвало да отиде някъде...Щяла да ни потърси ако имала нужда от помощ...Преди да чуе някакъв отговор-изчезна.-каза го така,все едно редовно й се случват да изчезват хора пред очите й
-И ти не реагира никак?!-изкрещяха всички в един глас,когато Тиа само повдигна рамене
-Какво ще правим?!-гласът на Джейн звучеше сигурно,но не и ако се съдеше по лицето й-трябваше й легло и баня...Както на всички присъстващи.
-Ще се върнем,но не сега...
-Тя може би ще се обади...-каза Феарлей
На никой не му се вярваше,но колкото и егоистично да звучеше те просто искаха да се приберат у дома.
- И сега?!-попита Ривън,като кракът му бе готов да натисне газта
-Тръгваме...
Гласовете се смесиха един в труг и колата потегли.Още малко и щяха да стигнат до тази на Айвъри...Сега нямаше къде да се е изгубила,но друг въпрос щеше да бъде дали ще е годна за каране...
На повечето очите им се затваряха,включително и на шофьорът.Да определено имаха нужда от сън!

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:49 am

Доста бързо стигнаха обратно до града, още повече че след като взеха и колата на Айвъри нямаше нужда да се тъпчат.
Момчетата обиколиха града оставяйки момичетата по домовете им и след това се прибраха.
Естествено, всеки от тийнейджърите си отнесе малко или много по някои скандал от родители настойници и така нататък, но имаше само един наказан и това беше Тиа.
Няколко дни нищо особено не се случваше. Феарлей не се появи на училище понеже беше хванала настинка, Джейн остана при нея от солидарност, но всички бяха наред иначе.
Времето минаваше, и учебната година свършваше лека полека, бавно но сигурно.
Всички кипяха от нетърпение да дойде заветното лято с всичките купони, забивки и дълги дни с приятели отдадени само на лентяйство...
При Айвъри и Джейн нещата си останаха така както преди, при Фей и Рив... е при тях беше сложно...
И ето, последният учебен ден дойде.
Фей звънеше като на пожар на Джейн, която се показа на вратата по късата си нощница.
-Какво гори? - разтърка очи през прозявка Джейн без изобщо да различава кой или по-точно кои са пред нея.
Посрещна я бурен смях и момичето прокара пръсти през косите паднали пред очите и.
Когато най-накрая можеше да вижда, първото, което съзря беше Фей, обелечена в невероятна рокля да се усмихва срещу нея. А следващото беше Айвири който я гледаше стреснато.
-О, Боже мой - едва промълви Джейн като очите и щяха да изхвръкнат - Ам... влизайте - едва каза тя свела очи към оскъдното си облекло. Чуваше леко сподавеният смях на най-добрата си приятелка.
-Е, Джейн защо не си готова - попита Феарлей с широка усмивка - Само не ми казвай че ще се появиш така, на момчетата ще им изхвръкнат очите от оскъдната ти нощничка.
Джей отвори и затвори устата си като риба.
-Ай, чувствай се като у дома си - каза бързо тя изчервена като домат и повлече Фей към стаята си.
-Хейй по леко де - измърмори Феарлей.
-Какво по-леко?! - въздъхна отчаяно Джейн вече на сигурно в стаята си и се метна на оправеното легло сред възглавничките - Феарлей, с какъв акъл доведе Айвъри по дяволите!!!
-Амиии с този че се държите като третокласници - нацупи устни Фей с критичен поглед към Джейн.
-Имаш впредвид като теб и Ривън ли? - саркастично подметна Джейн отваряйки гардероба си.
-Туше - промърмори момичето в роклята - Както и да е, вие не сте нас, вие ТРЯБВА да сте заедно! Колко време мина, два месеца?!
-Три без два дни - отговори съвсем машинално Джейн вадейки хубава семпла рокля от гардероба.
-Ето, виждаш ли, това имам впредвид! - размаха театрално ръце Фей - Двамата сте толкова сладки и срамежливи!
Джейн въздъхна.
-Какво да направя?
-Да облечеш нещо секси за купона тази вечер например - усмихна се миличко Фей.
-Купон ли? - стресна се Джейн изпускайки белият панталон който държеше.
-Даааа! Не ми казвай че си забравила - намръщи се момичето - По случаи завършването, Ривън вдига купон!
-Фей, не знам... - отдръпна се Джейн - Ривън не ме харесва особено много напоследък...
-Глупости! - заяви непоклатимо Фей - Изобщо не е така, но и да беше... Аз те обичам, той да прави каквото ще - усмихна се Фей - А и да не мислиш че много ще помни кой е канил, на практика покани половината училище, а те поканиха останалата половина...
Джейн се засмя нервно поглеждайки леглото си.
-Ф-фей... - накрая седна с въздишка тя - Помогни ми да облека нещо, нямам никаква идея...
-Оооо така да беше казала! - усмихна се Фей и започна да тършува насам натам - Сега ще се развихря!

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:49 am

Из стаята летяха дрехи,от най-различен вид,включително и бельо.Очевидно Фей бе приеала молбата на Джейн повече от присърце,защото се направо се престараваше.
Искаше да избере нещо,с което приятелката й да не изглежда натруфена или още по-малко да не е нейн стил,но пък въпреки това на Айвъри да му спре тока като я види.Не,че нямаше да се случи,така или иначе.
-Ето!-извика Феарлей и показа главата си изпод купчината дрехи,която бе около нея.Наистина не предполагаше колко много дрехи може да има Джейн.-С това на Айвъри не само ще му спре тока,но ще му изгърмят бушоните!
Роклята бе отдавна забравена и закопана от Джейн.Стоеше с етикетът,което значеше,че така и не се е престрашила да излезе с нея или просто е нямало повод.Бе семпла,почти изцяло изчистена.Имаше два реда харбалети,които я караха да стои малко по-дълга от бедрата-до колената.
Прилепваше по тялото й,описвайки всяка форма,а белият цвят на роклята придаваше особен цвят на кожата на момичето.По ръбовете на харбалетите и бюстът имаше нашити светло сини мъниста за блясък.
-Като кукла!-каза Фей,показвайки се в огледалото зад приятелката си
Феарлей я завъртя като кукла в ръцете си,виждайки как харбалетите се завъртат заедно с нея,описвайки пълен кръг.Стилът клонеше леко към латино,но хубавото беше ,че не бе прекалено издокарана,не и до толкова,че да кажат ,че се е обличала специално заради Айвъри.Нямаше презрамки,но нямаше и нужда.Роклята пасваше чудесно върху бюстът на приятелката й.Фей бе доволна от това ,което виждаше.Рядко приятелката й обличаше рокля.
-Феарлейнчинчице,сигурна ли си за това?!-попита Джейн,сочейки образът в огледалото
Феа не отговори нищо,само кимна и плесна доволно с ръце,като кученце на което са му подхвърлили кокал.
-Повече от сигурна,направо спираш дъха.Трябва по-често да обличаш рокли!-почти й се скара Феарлей,но когато видя как приятелката й я гледа изпод вежди се ухили миловидно.-Мръдни се малко и аз да се огледам!
Фей застана до приятелката си и се усмихна доволно.За разлика от Джейн,която опредлеено не държеше да бъде забелязана,то роклята на Фей целеше точно това.Феарлей искаше да покаже на Ривън какво изтърва и какво е можело да бъде негово.Не го правеше заради него,а заради себе си.Дългата й черна коса,рязко контрастираше на светло розовата рокля,която приличаше повече на туника.Бе плътно по тялото й,прилепнала като втора кожа...Стоеше й неописуемо добре.Самата рокля бе права и изчистена,само на бюстът се редяха квадратни пайети в цикламен цвят...Роклята едва закриваше бельото й,но пък идеално разкриваше краката и очертаваше задните части.
-Ще му дам да се разбере!-възкликна доволно Фей и двете с приятелката й се засмяха в един глас

[..:Music:..] Съб Сеп 12, 2009 6:50 am

Айвъри се чувстваше леко неудобно. Доста се притесни от факта, че Джейн ги посрещна по нощноца, изобщо не си беше помислял че би могъл да в види така поне не скоро . Ума му прескочи пак натам и той си припомни ясно светло сините потниче и къси свободни панталонки със апликация на спящо коте на тях.
Момчето се усмихна леко и отметна косата от очите си.
-Айййй - прозвуча нещо между писък и победоносен вик от горната част на стълбите зад гърба на момчето. Гласа беше на Фей - Айчъринченценценце!
Момчето въздъхна исе обърна със затворени очи.
-Феарлей Мириам, аз да не съм ти някоя плюшена играчка че да ме... - после очите му погледнаха натам откъдето идваше викът на приятелката му и...
Момчето застина.
-Уау! - успя да каже само той - Очите му бяха приковани в момичето което слизаше по стълбите зад Феарлей и се опитваше да се усмихне неуверенно.
-Да, Ай, знам че изглеждам невероятно, но обърни малко внимание и на Джейн - изхили се Феарлей хвърляйки поглед зад гърба си, като имаше чувството че ако има как Джейн ще я халоса с нещо
Айвъри претърси блокиралият си мозък за спомени дали изобщо някога е виждал Джейн с рокля и нямаше такива сведения в базата данни. В действителност тя изглеждаше... повече от невероятно!
-Какво, нещо не е наред ли? - Джейн го гледаше леко уплашено понеже той не беше помръднал.
-Не, напротив, всичко е супер, невероятна си - каза Айвъри повдигайки вежди.
-Сладуриии - изпищя Феарлей която май се беше вживяла в ролята на Купидон.
Джейн не и обърна внимание и измърмори много изчервена благодарности.
-Е, ще тръгваме ли? - попита Джейн след като сияещата Феа се загледа много настоятелно в книга по готварство на майката на Джейн, а Айвъри продължаваше да гледа... ами нея!
-Ами да, иначе ще закъснеем - уж делово започна да обяснява Ай поглеждайки часовника си - Леле! Че ние вече сме закъснели!
Момчето хвана безцеремонно Феарлей за ръката и я повлече към колата която чакаше излъскана за тях. Джейн поддтичваше след тях на високите си токове.
Фаерлей понечи да седне на задната седалка и така да накара Джейн да седне до Айвъри, но най-добрата и приятелка я изпревари.

**S!scHy** Съб Сеп 12, 2009 7:01 am

Очевидно бяха позакъсняли,защото купонът бе в разгарът си.На вратата едва не се сблъскаха с много пияна,отиваща към повръщане брюнетка,която молеше за сън и един хубав бой,може би.Но тя не бе единственото пияно момиче,с огромен ужас,тримата тийнейджъри установиха ,че нямаше особено трезви хора.Въпреки това самият Ривън никъде не се виждаше.
Стаите бяха претрупани и задимени,мъгла от пушек посрещаше всеки,който влизаше,но пък очевидно не пречеше на никого.Имаше такива хора,които никой от тримата не бе срещал,а вероятно и самият Ривън,но пък нали така се запознават хората?!На големите купони,където всеки спи с всеки и никой нищо не помни.
Феарлей най-накрая остави Джейн и Айвъри насаме,търсейки Ривън с поглед...
Като се имаше в предвид колко бяха припълнени стаите,възможността да го открие бе минимална.И въпреки това,нямаше невъзможни неща за Феа.
Чернокоската вървеше уверено напред,тънките дванадесет сантиметрови токчета не й бяха проблем,а по-скоро помощ.С всяка стъпка напред,късата рокля очертаваше тялото на момичето,привличайки мъжките погледи.
Очертаваше се времето навън да се развали,но пък вътре градусите и атмосферата се покачаха,като се имаха в предвид и предстоящите събутия.

Ривън се бе изпънал върху голям ,ъглов диван с червено-кафеникав десен,който нормален човек едва ли би избрал за апартаментът си.От едната му страна стоеше дребничка брюнетка,която поглъщаше димът от цигарата си като въздух,а от другата страна в прегрътките на момчето се бе сгушила кльощава червенокоска с изтерзана,суха физономия.Единственото нещо,което може би можеше да привлече нечий поглед бяха сини очи с големината на езера.За големите,вероятно изкуствени гърди и дума не можеше да става.Вероятно ако се изправеше щеше да превъзхожда Феарлей по размери,но тя продължаваше да стои в прегрътките на Ривън и да му се усмихва пленително,показвайки два реда бели зъби.
Фей трябваше да признае,че е симпатична.
-Здрасти,Рив,търсихме те-Феарлей стоеше пред него,скръстила ръце пред гърдите си.Ривън плъзна поглед по дългите,стрегнати голи крака,оглеждайки чернокоската от горе до долу.За момент остана без думи,само гледаше доволната физиономия на Фей от реакцията му,след което дръпна ръката си от гърбът на червенокоската.
-Хей,Феа,запознай се с...-Ривън се обърна към червенокоската,като че ли за подсказка,когато тя се обади с тънък,писклив глас
-Джасилинда-момичето протегна ръка напред и Фей успя да съзре единствено огромен червен камък върху тънките й,кокалести пръсти
-Феарлей...-отвърна Фей пренебрежително,хващайки ръката на момичето за броени секунди,след което я пусна като въшлива.
-Извини ме за момент...Джаси.-Ривън нямаше идея как трябва да нарича момичето.Всъщност до сега не бе чул и дума от безсмисленото й бръщолевене.Чакаше единствено моментът,в който Фей ще се покаже,за да може да види злобната й изненадана физиономия.Но изненаданият бе той.
Феарлей вървеше право напред,към една от малкото свободни стаи,която Рив използваше за библиотека.Ривън вървеше след нея,загледан в грациозната котешка походка и равномерното поклащане на стегнатите задни части на чернокоската.Трябваше да признае,че това тяло заслужава всички възможи награди,които могат да й се дадат.Цикламеният цвят определено й отиваше...
Вес ще едитна,пиши ако искаш за Айвъри и Джейн,само моля те остави ми Рив и Фей.

[..:Music:..] Чет Сеп 24, 2009 2:55 am

Джейн танцуваше с Айвъри безмълвно. Ситуацията и се струваше тооолкова абсурдна. Не че не беше попадала и преди на купони с Айвъри, разбира се, че беше, това беше нейната компания. А щом и Рив беше с тях то това неминуемно водеше до безпаметни, за повечето приятели, купони.
Песента беше бърза и ритмична, момичето не можеше да я познае, но се опитваше да налучква ритъма. Не че на някои около нея му пукаше особено.
На Джейн и се стори че едно или две момчета я погледнаха бегло, но нищо повече. Това я устройваше идеално. Никак не се чувстваше на мястото си.
Айвъри мълчеше, личеше си че това също не беше много удачна и според него ситуация. Главата му се люшкаше насам натам, изглеждаше дори замислен на моменти.
След около половин час Джейн се умори да играе този театър и тръгна да се промъква към вратата. Айвъри беше изчезнал някъде в тълпата от хора, момичето не знаеше къде, и беше останала сама между хора които едва или изобщо не познаваше.
Искаше и се да намери Феарлей и да я измъкне с нея, но идеално знаеше, че тя сигурно е с Ривън. Момичето се скастри само наум че мисли така егоистично.
И тогава усети как някои я хваща за ръката. Джейн се скова и през ума и мина спомена за един от предните купони на Рив. Доста... хм... кофти спомени.
Тя се обърна, но се отпусна когато видя кой я държи.
-Ай, изкара ми ангелите - каза момичето с усмивка.
-Извинявай. - метна и една от кривите си чаровни усмивки Айвири. - Къде отиваш?
-Ам... Добре де, хвана ме, исках да се измъкна. - каза Джейн виновно и с въздишка. "Браво на мен, сега се сдухах..."
-Да се измъкнеш ли?! - очидено каза чернокоското - Защо?
Джейн завъртя очи.
Айвъри я пусна. Секунда след това осъзна че изобщо не е искал да го прави.
Джейн се загледа в пода. Бяха в част от помещението която беше доста по-непретъпкана. Но пък тук имаше няколко натискащи се двойки, които Джейн упорито се опитваше да игнорира.
Доста сложно...
-Ай, аз по-добре... - започна Джейн колебливо.
-Ще взема питиета, да! - реши изведнъж Айвъри - Чакай ме тук - и той изчезна в тълпата.
-Ама... - Джейн въздъхна - Точно тук ли...
Тя се огледа безпомощно. Отворената врата на терасата се оказа спасителната глътка въздух от която момичето се нуждаеше. Тя се хвана като за сламка за това и се измъкна със възможно най голямата скорост която и позволяваше роклята навън.
Втресе я в момента в които се измъкна. Не беше осъзнала колко късно всъщност е станало. Тук успя най-после да разпознае песента която вървеше и извъртя очи... Типично в стила на Ривън просто... Кой друг би избрал Do you wanna fuck за вървяща песен...
Джейн се облегна на студеният парапет. Къщата на Рив беше доста голяма. И идеално ставаше за купони. И той се възползваше при всеки удобен случаи когато техните ги нямаше наблизо за да се развихри.
Момичето потъна в мислите си. Основно съдържаха обвинения срещу самата нея.
"Да се измъкна?! Що за глупости..."
Тя не усети присъствието на момчето докато не я докосна по рамото.
Джейн подскочи с лек писък като едва не събори двете чаши от ръцете му.
-Съжалявам, толкова съжалявам! - започна да се извинява Джейн.
Айвъри се усмихна:
-Приемам го като тренировка за бъдеща професия.
-Много смешно - въздъхна Джейн - С какво ще ме тровиш?
-Какво?! - ококори се Айвъри.
-Шегувам се, надявам се наистина да не си ми сипал нещо в това... което е какво? - помириса недоверчиво напитката си момичето облягайки се с гръб към парапета.
Айвъри не успя да спре погледа си които премина по тялото на момичето пред него спирайки се и запаметявайки всички примамливи извивки. А благодарение на избора на роклята... определено малко неща оставаха скрити от погледа му.
-Ехо? - колебливо попита Джейн - Какво има? Нещо не е наред с роклята ли? Или наистина си ми сипал нещо?
-Какво? - попита Ай - А, не, нищо не съм ти сипвал. Мартини е, спокойно.
-Аха, добре - кимна Джейн - Нешо с роклята ли не е наред? Знаех си че е прекалено къса...
-Не, Джейн, роклята е супер - каза бързо Айвъви - Изглеждаш... невероятно!
-Невероятно - попита колебливо момичето - Тогава защо ме гледаш така странно?
-Казах ти, изглеждаш невероятно - повтори чернокоското като отпи от своето питие, дори не помнеше какво си е взел, но почувства гърлото си пресъхнало.
Джейн го погледна със скептицизъм.
-Виж, Ай, Феа е неверояна, Тиа е неверояна, Селена е невероятна облечени в рокля. Аз не съм. - поклати глава тя - А ти си пиян вероятно.
Ай повдигна вежди но си замълча издържавайки погледа на Джейн. Тя отклони очите си първа.
-Не съм - каза след малко той облягайки се до нея на парапета.
-Докажи го - каза тихо Джейн без сама да знае какво има впредвид.
-Какво? - изненада се Ай.
-Докажи ми че не си пиян - малко по-високо каза Джейн обръщайки се към него заемайки стойка "Ф".
Айвъри се подпря на парапета оставяйки чашата на плочките. Лекият вятър разроши косите му и откри красивите му очи които блестяха на лунната светлина.
-Какво искаш да направя? Да ти изрецитирам формулите по физика ли? - с лека шега каза той.
-Не - разсмя се Джейн обръщайки се към гледката вдясно от нея и се опря с едната си ръка на парапета докато Ай вече беше застанал с ръце в джобовете си и я наблюдаваше.
Момчето пристъпи към нея. Джейн усети движението му и сърцето и заби ускорено. За секунда през ума и мина мисълта колко дълго време беше минало от последната им макар и съвсем бегла близост.
Айвъри застана пред нея. Джейн, макар и на токчета трябваше да погледне нагоре за да види лицето му. Ръката и докосваше съвсем леко вече каменният парапет, които предаваше хладина на горещата и кожа. Ай погледна към нея, намеро очите и. И в тях прочете толкова много... копнеж, страх, желание, споделени и несподелени неща... И си помисли как хората правилно са казали че очите са прозорец към сърцето и душата на човек. Или поне към тези на момичето пред него...
Той протегна ръка към косите и и махна леко приспособленията които държаха косата и вдигната в красив и стегнат кок. Косите и се разпиляха в красив безпорядък по белите рамене съпроводени с тихото и ахване.
-Така е по-добре - усмихна и се той влагайки цялата нежност която можеше в думите и погледа си.
Ръката му застана за секунда на рамото и докосвайки кожата и копринените и коси. Кожата и беше приятна на допир, гладка и нежна. Не спираше да я гледа, не можеше да се насити на гледката на косите и, очите и, бледата и кожа, порозовяла леко на две места на лицето и, дългите и черни мигли, плътните розови устни, по които нямаше и помен от отдавна изчезналият гланц...
Лек повей на вятъра отпрати косите и назад и той леко се наведе към лицето и.
Сърцето и биеше лудешки. Допира му изпращаше електрически импулси към тялото и. Знаеше че се е изчервила, но не можеше да откъсне очи от неговите. Гледаха я така нежно, с толкова много любов...
-Ай,... - прошепна тихо тя, но секунда след това устните му се допряха до нейните. Допирът беше колеблив, нежен, като докосването на нещо нежно и чупливо. Но секунда след секунда устните на момчето ставаха все по-уверенни, но въпреки това се съобразяваше с нея, може би съвсем несъзнателно...
Ръцете му се преместиха на кръста и и когато я докоснаха през плата на роклята, тялото и се изви леко към него.
Ръцете и се срещнаха на врата му, едната се зарови в буйната му мека коса, а другата проследи линията на лицето му и се спря на гърдите му, точно над сърцето което биеше лудешки, и в този момент биеше само за нея...
Не знаеше колко време е минало, не мислеше че и иска да знае. Единственото което знаеше е че искаше точно това още от нощта на гробищата, че това компенсираше всичкото време на мълчание и прикриване на чувствата между тях, това признание, по-силно от всяко друго.
Устните и се отделиха от неговите за да си поеме дъх. Едната му ръка беше на лицето и, леко заплетена в кичурче коса, докато другата почиваше на кръста и и леко я придържаше към него.
В неочакван порив Джейн го прегърна. Беше прегръдка на любов, на приятелство, на нещо много повече от всичко което можеше да изрази с думи...
Айвъри отвърна на прегръдката и.
-Доказах ли ти че не съм пиян? - попита тихо той на ухото и изпращайки леки тръпки по тялото и.
Момичето се разсмя леко без да отговаря.
Тя се отдръпна леко и го погледна в очите като се опита да остане пряма.
-Да видим, зениците ти са наред, можеш да стоиш прав, не си замаян...
Той завъртя очи с чаровната си усмивка без да я пуска от хватката си.
-Замаян ли? Е, не от алкохола при всички положения - каза той.
Момичето се усмихна свенливо.
***
-Джей? - каза Айвъри. И двамата седяха на терасата и се любуваха на звездите. Ръката и почиваше в неговата, беше и дал якето си за да не и е студено. Главата и беше леко опряна на рамото му. И въпреки силната музика и необичайната обстановка...
Всичко беше перфектно за нея.
-Мхм? - отвърна момичето.
Айвъри се поколеба за секунда. Момичето можеше да чуе силните удари на сърцето му.
-Аз... -пое си дълбоко дъх той. Джейн го погледна леко разтревожена. Момчето се усмихна и я целуна по челото, едва след това продължи - Ами аз... обичам те...

**S!scHy** Чет Сеп 24, 2009 2:59 pm

Ривън и Феарлей се преместиха в банята на вторият етаж,която очевидно оставаше единствената не заета стая.Дори библиотеката бе запълнена с хора.Фей бе успяла да хвърли бърз поглед на всичко около нея и с изненада да установи,че е изчистено до блясък.Очевидно Рив не си бе губил времето.Въпреки това,като че ли не се бе постарал особено много да избере дрехите си,у него нямаше драстична промяна,каквато можеше да се види у повечето пристигнали.Ривън бе навлякъл спортен черен потник с огромен бял скорпион на гърба и черен панталон с големи джобове и капси-общо взето дрехите на него и Фей ярко контрастираха.
-Джасилинда?!-произнесе Феарлей стараейки се да прикрие смехът,който напираше да излезе всеки път,когато се сетеше как се казва новата приятелка на Ривън.За изминалите три месеца от случките в Гробището,Рив се бе опитал да докаже,че със сигурност ще спази,това което бе казал там.Двамата стояха разделени и на страна.До тази вечер,разбира се.Не им се бе случвало да бъдат само двамата в една стая...от много време.
-Да,симпатична е,нали?!-попита Ривън,облягайки се на вратата
-От кога си падаш по червенокски?!-Феарлей се обърна към огледалото и приглади няколкото рошави кичура назад.Лекият бритон едва покриваше крайчето на дясното й око,но тя го отметна нервно.
Можеше да види лицето на Ривън в огледалото и не пропускаше нито едно негово движение.
Той се усмихна по своя си лукав,дяволит начин,по който може само той и отвърна:
-Не помня да съм споменавал,че не харесвам червенокоси.
Феарлей присви очи и се обърна рязко към него:
-Не помня и да си казвал,че са ти любимки.
Ривън стоеше спокоен,докато Феарлей се опитваше да скрие треперещите си ръце от него.
-Защото не съм...Попринцип предпочитам дребни,гъвкави чернокоски.-отвърна Ривън правейки няколко бавни крачки към Феарлей.Изглеждаше като хищник дебнещ жертвата си.Очите му се бяха впили в нейните стараейки се да разгадае какво се върти в главата й.Фей можеше да усети силният аромат на одеколон,движещия се въздух около тях,но като че ли пулсът й се губеше някъде измежду всичко това.Знаеше какво ще последва и че ако не се измъкне сега ще попадне точно в клопката на хищника.Вече бе била там и знаеше,че измъкване няма.И колкото и да се опитваше да се помръдне от мястото си,то ароматът и видът на Ривън я спираха.
-Спри,Ривън...Дръпни се.-Феарлей постави ръка на рамото му и понечи да го отблъсне,когато ръцете му се плъзнаха напред и той я прикова към стената.
Феарлей вече бе попаднала в капанът на хищника.Едната й ръка бе върху него,той се бе навел към нея и галеше с устни вратът й.През тялото на Феарлей минаваше ток и караше всяка част от нея да настръхне.Инстинктивно тя отметна глава назад и притвори очи.
-Нямаш представа от кога те чакам...-прошепна Ривън в ухото й,усещайки как тялото й настръхва отново.Имаше чувството,че Фей може да се стопи в ръцете му.-Три месеца,Фей,три месеца...
Изведнъж нещо върна Феарлей към истниският свят.Това бяха пълни глупости.Ривън никога не бе чакал момиче,никога.Фей не виждаше причина да го прави сега.Всички тези ласки и начинът,по който той й действаше Феа можеше да си ги обясни чисто и просто като желание.Тя бе забравила Ривън или поне се опитваше.За това нямаше да му позволи да развали и малкият напредък,който бе постигнала.
-Виждам как ме чакаш.Дръпни се от мен!-Фей погледна Ривън рязко в очите.Сега той не можеше да види никакви чувства освен яд.-Отивай да чакаш с Джасилинда!
Ривън се закова на място.Той се отдръпна от нея...Не можеше да си обясни защо си мислеше,че Феарлей щеше да бъде вечно негова.Тя също бе човек...Имаше право да бъде щастлива.
-Феа...
-Спри до тук,Ривън.Помниш ли вечерта в Гробището?!-през главата на Ривън спомените минаха като на кино лента.Само дето,Рив не можа да разбере защо го заболя толкова много-Тогава ми каза всичко,което имаше,помниш ли?Аз предлагам да се придържаме към първоначалния план.
Феарлей излезе от банята с високо вдигната глава.Благодари на Бога,че нямаше никого в коридорът,защото не искаше да има свидетели на това как щеше да се срути след случката преди малко.Бе му казала всичко,което толкова време бе обмисляла внимателно.Само едно не разбра...Защо не се чувстваше по-добре,като победител?!
Ривън седна на ръба на ваната.Облегна се назад,усещайки студените плочки.Сега разбра нещо,бе му отнело повече от три месеца,но случилото се с Фей му отвори очите.Той бе влюбен в нея...Истински и стопроцентово влюбен.

Sponsored content